Детерминиран по рождение. Забрани ли върховният съд на транс хората да сменят пола си по документи
Юридическата промяна на пола в България не е уредена категорично по закон, само че е допустима по правосъден път. Или беше? Предрешава ли изхода от делата за смяна на пола ново пояснение на Върховния касационен съд, съгласно което " полът е детерминиран по рождение "? И какво значи това решение за ЛГБТ общността.
Рая е студентка в София и от две години организира хормонална терапия - една от първите стъпки, които транссексуалните хора подхващат в процеса на промяна на пола. След като получава отвод от районния съд полът ѝ да бъде изменен в документите за идентичност и гражданско положение, наесен следва казусът на Рая да бъде прегледан на втора инстанция.
По думите на Рая резултатът при каузи като нейното до момента „ постоянно е на инцидентен принцип “. Няма единна правосъдна процедура. Сега обаче поради на Върховния касационен съд (ВКС) против опцията за юридическа промяна на пола в България, тя се притеснява, че възможностите да завоюва стават още по-ограничени.
Вместо да се вземе решение за нещо по-смислено
„ Смешно е, че се отделя толкоз време да се попречи на една толкоз дребна група хора за нещо, което в никакъв случай не е създавало проблем на никого “, споделя Рая пред Свободна Европа, „ вместо да се вземе решение за нещо по-смислено, значимо, необходимо “.
Според адв. Наташа Добрева от фондация " Сингъл Степ " има настоящи закони и интернационалните правни актове, по които България е страна и с които новото пояснение на Върховен касационен съд може да се обори в съда. Според юриста от организация " Действие " Деница Любенова обаче актът на висшите магистрати доста ще затрудни печеленето на делата за промяна на пола и ще донесе доста отрицателни последствия за хората от транс и ЛГБТ общността.
Какво споделя Върховен касационен съд
Специален текст или закон, който да указва какво се случва с гражданския статус на транссексуалните хора, в България няма. Дела се водят по реда на Закона за гражданската регистрация, само че правосъдната процедура до момента е спорна. За да се уеднакви, Върховен касационен съд прибегна до тълкувателно решение. Тези актове имат силата на закон и в този смисъл съдиите следва да го имат поради в практиката си.
Решението споделя, че " полът е детерминиран по рождение и се изгубва със гибелта ". Понятието " пол " има смислово приложение " в обществените връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството ", написа в акта. В резултат съдиите считат, че законодателството в страната " не планува опция " за смяна на данните за пола, името и единния цивилен номер в актовете за гражданско положение на човек, който " твърди, че е транссексуален ". Не и по реда на Закона за гражданската регистрация в сегашния му тип.
Решението е стимулирано с това на, съгласно което понятието " пол " може да се дефинира единствено в биологичния си смисъл в главния закон. Макар Конституционен съд да не предписва по какъв начин би трябвало да се действа с транссексуалните хора във връзка с гражданския им статус, на това решение от 2021 година се базират и съдиите, подписали новия тълкувателен акт на Върховен касационен съд. Новото решение мощно раздели самите съдии. Според профилирания юридически уебсайт това е " едно от най-оспорваните тълкувателни решения (на ВКС) до момента ". То е подкрепено от 28 висши съдии и подписано с изключително мнение от 21.
По-рано - през 2018 година, когато се разпростра акция против ратификацията на така наречен Истанбулска спогодба от България, също, че съгласно главния закон обществената роля на дамите е да бъдат майки, а документът за отбрана на дамите и предварителна защита на домашното принуждение на Съвета на Европа беше разгласен за опровержителен на конституцията. Битката против Истанбулската спогодба стана част от няколко политически акции - най-много на Българска социалистическа партия и националистически организации като Вътрешна македонска революционна организация, които настояват, че тя планува въвеждане на " трети пол ". Подобно нещо даже не се загатва в текста на документа на Съвета на Европа, само че това не пречи да се употребява за политически цели и досега.
В последното си тълкувателно решение Върховен касационен съд се базира и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който разрешава автономност на страните за това дали и по какъв начин да уреждат със законодателство юридическата промяна на пола на транссексуални хора.
Как до момента се печелеха каузи за промяна на пола
На европейско равнище има два законови аргумента, на които съдиите могат да се базират - Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС) и на практиката Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) .
По думите на адв. Любенова решението на Върховен касационен съд пробва " да ограничи действието на решенията на Европейски съд по правата на човека върху страните членки на Съвета на Европа. Това е един доста дълъг юридически спор, който се води последните години ".
" България е утвърдила Конвенцията, тя е влезнала в действие 1992 година Ако е имало миг, в който да се води този спор - дали Конвенцията опонира на Конституцията на България, той е трябвало да бъде воден преди над 30 години ", споделя адв. Любенова.
По думите на адв. Наташа Добрева " Върховен касационен съд има право да пояснява единствено закон, признат от българското Народно заседание, той няма право да пояснява европейски конвенции от интернационалните организации ".
Противопоставилите се 21 съдии показват, че даже в решението на Конституционен съд от 2021 година, на което Върховен касационен съд се базира, категорично е упоменато, че Върховният съд не може да пояснява дали КЗПЧОС има преимущество над българската конституция.
„ Едва ли някой си мисли, че с тълкувателното решение на Общото заседание на гражданската гилдия (на ВКС) може да се ограничи приложното поле на член 8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, с изключение на използването му във връзка с транссексуалните лица в България заради биологичното пояснение на понятието „ пол “, обещано от Конституцията “, пишат съдиите с изключително мнение.
На българско равнище делата за промяна на пола досега са печелени въз основата на два закона. Единият, Законът за българските документи за идентичност (ЗБЛД), който гласи, че " при смяна на имената, единния цивилен номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола , поданството или при настъпили основни и трайни промени на облика лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български персонални документи в период до 30 дни “.
Вторият е Законът за гражданската регистрация (ЗГР), който в глава трета, раздел VIII, член 73 регламентира, че смяна в данните за гражданско положение в актовете за гражданско положение може да се разпореди от съд. Решението на Върховен касационен съд на процедура отхвърля опцията по реда на ЗГР да се трансформира гражданското положение на " молител, който твърди, че е транссексуален ".
По думите на адв. Любенова не може тълкувателно решение на гражданска гилдия на Върховен касационен съд да анулира настоящ закон в България, " тъй като те (съдиите) са там, с цел да ползват настоящия закон, а не да го анулират. Тоест до каква степен въобще има някаква правна съответност това решение – съгласно мен няма ", прибавя тя.
Защо се тревожат хората
Адв. Добрева споделя, че е " оптимистично настроена ". Според нея решението на Върховен касационен съд не би следвало да докара до огромен поврат в практиката на по-долните съдилища, на районните съдии, които са тези, които " действително виждат транс хората в правосъдната зала и се пробват да им оказват помощ ". Тя дава образец със арбитър Васил Петров от Софийския областен съд. Той в уеб страницата defakto.bg материал, в който оборва съществени причини на тълкувателното решение.
Според адвокати точно на равнище областен съд е най-вероятно молители, поискали промяна на пола, да получат положителни решения. " Но тези решения сигурно ще бъдат обжалвани от прокуратурата ", споделя адв. Любенова, като по този начин делата ще стигнат до по-висока инстанция, на която възможностите на транс индивида са по-малки.
Ако едно такова дело бъде изгубено на последна инстанция, то може да бъде отнесено до Европейски съд по правата на човека. Това обаче лишава доста повече време и средства, които молителят не всеки път може да си разреши.
Също по този начин Робин Златаров от организация " Билитис " прибавя, че с сътрудниците му приготвят отчет, който проучва делата за промяна на пола от всички районни съдилища през последните 10 години. " Забелязахме наклонност на от ден на ден отводи след решението на Конституционен съд от 2018 и нервността около Истанбулската спогодба и по-късно другото решение от 2021 ", споделя той. По негови думи новото решение на Върховен касационен съд може да утежни тази наклонност.
" На решението би трябвало да се гледа доста съществено от позиция на това, че България задълбава в консервативното си мислене, съдиите също и това решение е ориентирано към цялата ЛГБТ общественост в България ", прибавя адв. Любенова.
Как е в Европа
Доклад на Съвета на Европа, предходната година, цитира изследване на Евробарометър от 2019-а на публичното мнение в страните членки на Европейски Съюз за това дали транссексуалните хора следва да могат да трансформират пола в документите си в сходство с този, с който се дефинират.
59 % от интервюираните са съгласни с това изказване, като най-висока поддръжка има в Испания и Малта - по 83%, както и в Нидерландия - 82%. Най-нисък е процентът в Румъния (20 %), Унгария (16%) и България (12 %).
Съдебните и административни условия за промяна на пола в другите страни в Европа варират. Те не са изброени поотделно в отчета, като в него излиза наяве, че до правенето и публикуването му 39 страни членки на Съвета на Европа, една от които България, имат някакъв тип правни или административни ограничения, в това число правосъдна процедура за ограничения за гарантиране на законно признание на пола. Сред 8-те страни, които нямат такива, са Унгария, Албания и Северна Македония.
В средата на февруари Испания улесни процедурата за юридическа промяна на пола за хора над 16-годишна възраст единствено с административна процедура, без лекарска диагноза за полова дисфория, хормонално лекуване и правосъден развой.
Хюмън райтс уоч отбелязва, че от ден на ден страни в света отстраняват сходни условия, измежду които Аржентина, Белгия, Дания, Ирландия, Колумбия, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия и Уругвай.
Сред страните, които връщат някои юридическите условия, отстранени по-рано, са Швеция и Финландия.
Рая е студентка в София и от две години организира хормонална терапия - една от първите стъпки, които транссексуалните хора подхващат в процеса на промяна на пола. След като получава отвод от районния съд полът ѝ да бъде изменен в документите за идентичност и гражданско положение, наесен следва казусът на Рая да бъде прегледан на втора инстанция.
По думите на Рая резултатът при каузи като нейното до момента „ постоянно е на инцидентен принцип “. Няма единна правосъдна процедура. Сега обаче поради на Върховния касационен съд (ВКС) против опцията за юридическа промяна на пола в България, тя се притеснява, че възможностите да завоюва стават още по-ограничени.
Вместо да се вземе решение за нещо по-смислено
„ Смешно е, че се отделя толкоз време да се попречи на една толкоз дребна група хора за нещо, което в никакъв случай не е създавало проблем на никого “, споделя Рая пред Свободна Европа, „ вместо да се вземе решение за нещо по-смислено, значимо, необходимо “.
Според адв. Наташа Добрева от фондация " Сингъл Степ " има настоящи закони и интернационалните правни актове, по които България е страна и с които новото пояснение на Върховен касационен съд може да се обори в съда. Според юриста от организация " Действие " Деница Любенова обаче актът на висшите магистрати доста ще затрудни печеленето на делата за промяна на пола и ще донесе доста отрицателни последствия за хората от транс и ЛГБТ общността.
Какво споделя Върховен касационен съд
Специален текст или закон, който да указва какво се случва с гражданския статус на транссексуалните хора, в България няма. Дела се водят по реда на Закона за гражданската регистрация, само че правосъдната процедура до момента е спорна. За да се уеднакви, Върховен касационен съд прибегна до тълкувателно решение. Тези актове имат силата на закон и в този смисъл съдиите следва да го имат поради в практиката си.
Решението споделя, че " полът е детерминиран по рождение и се изгубва със гибелта ". Понятието " пол " има смислово приложение " в обществените връзки и съответно с институтите на брака, фамилията и майчинството ", написа в акта. В резултат съдиите считат, че законодателството в страната " не планува опция " за смяна на данните за пола, името и единния цивилен номер в актовете за гражданско положение на човек, който " твърди, че е транссексуален ". Не и по реда на Закона за гражданската регистрация в сегашния му тип.
Решението е стимулирано с това на, съгласно което понятието " пол " може да се дефинира единствено в биологичния си смисъл в главния закон. Макар Конституционен съд да не предписва по какъв начин би трябвало да се действа с транссексуалните хора във връзка с гражданския им статус, на това решение от 2021 година се базират и съдиите, подписали новия тълкувателен акт на Върховен касационен съд. Новото решение мощно раздели самите съдии. Според профилирания юридически уебсайт това е " едно от най-оспорваните тълкувателни решения (на ВКС) до момента ". То е подкрепено от 28 висши съдии и подписано с изключително мнение от 21.
По-рано - през 2018 година, когато се разпростра акция против ратификацията на така наречен Истанбулска спогодба от България, също, че съгласно главния закон обществената роля на дамите е да бъдат майки, а документът за отбрана на дамите и предварителна защита на домашното принуждение на Съвета на Европа беше разгласен за опровержителен на конституцията. Битката против Истанбулската спогодба стана част от няколко политически акции - най-много на Българска социалистическа партия и националистически организации като Вътрешна македонска революционна организация, които настояват, че тя планува въвеждане на " трети пол ". Подобно нещо даже не се загатва в текста на документа на Съвета на Европа, само че това не пречи да се употребява за политически цели и досега.
В последното си тълкувателно решение Върховен касационен съд се базира и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), който разрешава автономност на страните за това дали и по какъв начин да уреждат със законодателство юридическата промяна на пола на транссексуални хора.
Как до момента се печелеха каузи за промяна на пола
На европейско равнище има два законови аргумента, на които съдиите могат да се базират - Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС) и на практиката Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) .
По думите на адв. Любенова решението на Върховен касационен съд пробва " да ограничи действието на решенията на Европейски съд по правата на човека върху страните членки на Съвета на Европа. Това е един доста дълъг юридически спор, който се води последните години ".
" България е утвърдила Конвенцията, тя е влезнала в действие 1992 година Ако е имало миг, в който да се води този спор - дали Конвенцията опонира на Конституцията на България, той е трябвало да бъде воден преди над 30 години ", споделя адв. Любенова.
По думите на адв. Наташа Добрева " Върховен касационен съд има право да пояснява единствено закон, признат от българското Народно заседание, той няма право да пояснява европейски конвенции от интернационалните организации ".
Противопоставилите се 21 съдии показват, че даже в решението на Конституционен съд от 2021 година, на което Върховен касационен съд се базира, категорично е упоменато, че Върховният съд не може да пояснява дали КЗПЧОС има преимущество над българската конституция.
„ Едва ли някой си мисли, че с тълкувателното решение на Общото заседание на гражданската гилдия (на ВКС) може да се ограничи приложното поле на член 8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, с изключение на използването му във връзка с транссексуалните лица в България заради биологичното пояснение на понятието „ пол “, обещано от Конституцията “, пишат съдиите с изключително мнение.
На българско равнище делата за промяна на пола досега са печелени въз основата на два закона. Единият, Законът за българските документи за идентичност (ЗБЛД), който гласи, че " при смяна на имената, единния цивилен номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола , поданството или при настъпили основни и трайни промени на облика лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български персонални документи в период до 30 дни “.
Вторият е Законът за гражданската регистрация (ЗГР), който в глава трета, раздел VIII, член 73 регламентира, че смяна в данните за гражданско положение в актовете за гражданско положение може да се разпореди от съд. Решението на Върховен касационен съд на процедура отхвърля опцията по реда на ЗГР да се трансформира гражданското положение на " молител, който твърди, че е транссексуален ".
По думите на адв. Любенова не може тълкувателно решение на гражданска гилдия на Върховен касационен съд да анулира настоящ закон в България, " тъй като те (съдиите) са там, с цел да ползват настоящия закон, а не да го анулират. Тоест до каква степен въобще има някаква правна съответност това решение – съгласно мен няма ", прибавя тя.
Защо се тревожат хората
Адв. Добрева споделя, че е " оптимистично настроена ". Според нея решението на Върховен касационен съд не би следвало да докара до огромен поврат в практиката на по-долните съдилища, на районните съдии, които са тези, които " действително виждат транс хората в правосъдната зала и се пробват да им оказват помощ ". Тя дава образец със арбитър Васил Петров от Софийския областен съд. Той в уеб страницата defakto.bg материал, в който оборва съществени причини на тълкувателното решение.
Според адвокати точно на равнище областен съд е най-вероятно молители, поискали промяна на пола, да получат положителни решения. " Но тези решения сигурно ще бъдат обжалвани от прокуратурата ", споделя адв. Любенова, като по този начин делата ще стигнат до по-висока инстанция, на която възможностите на транс индивида са по-малки.
Ако едно такова дело бъде изгубено на последна инстанция, то може да бъде отнесено до Европейски съд по правата на човека. Това обаче лишава доста повече време и средства, които молителят не всеки път може да си разреши.
Също по този начин Робин Златаров от организация " Билитис " прибавя, че с сътрудниците му приготвят отчет, който проучва делата за промяна на пола от всички районни съдилища през последните 10 години. " Забелязахме наклонност на от ден на ден отводи след решението на Конституционен съд от 2018 и нервността около Истанбулската спогодба и по-късно другото решение от 2021 ", споделя той. По негови думи новото решение на Върховен касационен съд може да утежни тази наклонност.
" На решението би трябвало да се гледа доста съществено от позиция на това, че България задълбава в консервативното си мислене, съдиите също и това решение е ориентирано към цялата ЛГБТ общественост в България ", прибавя адв. Любенова.
Как е в Европа
Доклад на Съвета на Европа, предходната година, цитира изследване на Евробарометър от 2019-а на публичното мнение в страните членки на Европейски Съюз за това дали транссексуалните хора следва да могат да трансформират пола в документите си в сходство с този, с който се дефинират.
59 % от интервюираните са съгласни с това изказване, като най-висока поддръжка има в Испания и Малта - по 83%, както и в Нидерландия - 82%. Най-нисък е процентът в Румъния (20 %), Унгария (16%) и България (12 %).
Съдебните и административни условия за промяна на пола в другите страни в Европа варират. Те не са изброени поотделно в отчета, като в него излиза наяве, че до правенето и публикуването му 39 страни членки на Съвета на Европа, една от които България, имат някакъв тип правни или административни ограничения, в това число правосъдна процедура за ограничения за гарантиране на законно признание на пола. Сред 8-те страни, които нямат такива, са Унгария, Албания и Северна Македония.
В средата на февруари Испания улесни процедурата за юридическа промяна на пола за хора над 16-годишна възраст единствено с административна процедура, без лекарска диагноза за полова дисфория, хормонално лекуване и правосъден развой.
Хюмън райтс уоч отбелязва, че от ден на ден страни в света отстраняват сходни условия, измежду които Аржентина, Белгия, Дания, Ирландия, Колумбия, Люксембург, Малта, Норвегия, Португалия и Уругвай.
Сред страните, които връщат някои юридическите условия, отстранени по-рано, са Швеция и Финландия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ