Няма психично болен - няма проблем. Той още товарищ Сталин го е рекъл...
Със скок от високо се самоуби психологично болният мъж, който се хвърляше пред коли. След като е задържан за 24 часа, преди да го пуснат, медици му слагат успокоителна инжекция и му пожелават прелестен ден.
Прочетете още
Ако този тежко болен 30-годишен мъж беше съумял да загине под гумите на кола когато се мяташе пред коли, изцяло почтен лидер щеше да бъде разследван, разпарчетосван и животът му щеше да спре, с цел да потвърди, че няма виновност, само че най-малко година от живота му щеше да се обърне с главата надолу.
Защо болен човек с очевидна поръчка, че желае да почине не е настанен в съответната болница – ами нямало място.
А в този момент - няма психологично болен - няма проблем. Той още товарищ Сталин го е рекъл...
Четвърт век в ХХІ век у нас виновни за тази гибел няма да има, а двама водачи благославят, че не са обект на следствие за ликвидиране.
Преди десетина дни на кварталния бул. някакъв хуква да пресича на алено, до момента в който колите се движат в строен трафик – хей по този начин, мята се сред колите, щото бърза. Бях на 20-тина метра, само че чух свиренето на спирачките, от дребен опел излезе млад мъж, стигна до погрешно пресичащия, отлющи му заплашителен пестник и се качи назад в колата. Спрялата колона от неговата страна търпеливо изчака и никой не натисна клаксон. Убедена съм, че множеството водачи желаеха да разцелуват лидера и хубавичко му песница.
Иначе това се назовава разпра. А какъв избор имаме в действителност?
Млада жена с тежка психиатрична диагноза, която по силата на нашите закони е проблем на себе си и на околните си, съвсем умъртви човек и неприятно рани различен в миг на рецесия. Точно два дни по-късно друга жена с нож в Търново също нападна, само че е спряна в точния момент.
В България не съществува указател на хората с открити психологични болести. Защо ни е? Те съседите им така и така знаят, че живеят до луди. А лудите могат да крещят и да пеят по цяла нощ; да събират отпадъци, да вършат наводнения, да атакуват съседи, да се облекчават по стълбищата, да бесят животни по балконите си и никой нищо не може да направи, тъй като душевен болният човек бил в правото си да реши дали желае да се лекува. Със същия резултат може да се желае мнението на крайни консерватори дали биха желали свободно да си сменят пола.
Нашата страна споделя на околните на душевно заболели: „ Абе, я се оправяйте! “
Само преди няколко седмици бе публично обявено, че у нас ще бъде направен указател на педофилите. Писала съм публикации по тематиката още към 1994-95 година и тогава ми обясняваха, че у нас това не е „ чак подобен проблем “. Всъщност: у нас не знаем какъв брой деца са жертва на полово принуждение, не знаем какъв брой са систематичните насилници. Просто не знаем.
В същото време неконтролируеми в естествената им нецензурност депутати показват на цяла България, че няма нищо по-лесно от това да си свръх тъпанар – да замеряш ръководителя на Народното събрание с правилника за активността му, да налиташ на пердах сред седалките, да истерясваш пред микрофоните, да ругаеш и да използваш срамни квалификации за който ти хрумне.
Не е нужно човек да е с психиатрична диагноза, с цел да се усеща потиснат и компрометиран от това, в което ни хвърлят всекидневно. Логично е да чакаме, че рецесиите на експанзия и опитите за разпра единствено ще се усилват.
Някакъв батка е на съд за това, че с крайник натискал коте, с цел да може кучето му да раздра беззащитното пищящо животинче, до момента в който го усмърти. И този вид не се чувствал отговорен – било на игра. И на какво ще го осъдят? На няколко лв. санкция?
В мига, когато на цяла България стана ясно, че не може да се инжектира нищо в клиентите на козметичните салони, тъй като това не е място за спринцовки и игли, мрежата прелива от предложения за ужасно преференциално инжектиране с каквото ви хрумне.
Още едно препушено дете с вейп припадна на улицата – той е с мозъчно разтърсване и шевове на главата. Другото дете обаче умря. България е единствената страна в цяла Европа, която няма проблем да се „ вейпва “ на всяко публично място – мол, кино, сладкарница.
Всичко това се назовава разпад. А разпадът води до обезверяване и обезсърчение, а оттова до експанзия и куп непредвидими последици - и за болните, и за здравите.
Автор: Лияна Панделиева
Прочетете още
Ако този тежко болен 30-годишен мъж беше съумял да загине под гумите на кола когато се мяташе пред коли, изцяло почтен лидер щеше да бъде разследван, разпарчетосван и животът му щеше да спре, с цел да потвърди, че няма виновност, само че най-малко година от живота му щеше да се обърне с главата надолу.
Защо болен човек с очевидна поръчка, че желае да почине не е настанен в съответната болница – ами нямало място.
А в този момент - няма психологично болен - няма проблем. Той още товарищ Сталин го е рекъл...
Четвърт век в ХХІ век у нас виновни за тази гибел няма да има, а двама водачи благославят, че не са обект на следствие за ликвидиране.
Преди десетина дни на кварталния бул. някакъв хуква да пресича на алено, до момента в който колите се движат в строен трафик – хей по този начин, мята се сред колите, щото бърза. Бях на 20-тина метра, само че чух свиренето на спирачките, от дребен опел излезе млад мъж, стигна до погрешно пресичащия, отлющи му заплашителен пестник и се качи назад в колата. Спрялата колона от неговата страна търпеливо изчака и никой не натисна клаксон. Убедена съм, че множеството водачи желаеха да разцелуват лидера и хубавичко му песница.
Иначе това се назовава разпра. А какъв избор имаме в действителност?
Млада жена с тежка психиатрична диагноза, която по силата на нашите закони е проблем на себе си и на околните си, съвсем умъртви човек и неприятно рани различен в миг на рецесия. Точно два дни по-късно друга жена с нож в Търново също нападна, само че е спряна в точния момент.
В България не съществува указател на хората с открити психологични болести. Защо ни е? Те съседите им така и така знаят, че живеят до луди. А лудите могат да крещят и да пеят по цяла нощ; да събират отпадъци, да вършат наводнения, да атакуват съседи, да се облекчават по стълбищата, да бесят животни по балконите си и никой нищо не може да направи, тъй като душевен болният човек бил в правото си да реши дали желае да се лекува. Със същия резултат може да се желае мнението на крайни консерватори дали биха желали свободно да си сменят пола.
Нашата страна споделя на околните на душевно заболели: „ Абе, я се оправяйте! “
Само преди няколко седмици бе публично обявено, че у нас ще бъде направен указател на педофилите. Писала съм публикации по тематиката още към 1994-95 година и тогава ми обясняваха, че у нас това не е „ чак подобен проблем “. Всъщност: у нас не знаем какъв брой деца са жертва на полово принуждение, не знаем какъв брой са систематичните насилници. Просто не знаем.
В същото време неконтролируеми в естествената им нецензурност депутати показват на цяла България, че няма нищо по-лесно от това да си свръх тъпанар – да замеряш ръководителя на Народното събрание с правилника за активността му, да налиташ на пердах сред седалките, да истерясваш пред микрофоните, да ругаеш и да използваш срамни квалификации за който ти хрумне.
Не е нужно човек да е с психиатрична диагноза, с цел да се усеща потиснат и компрометиран от това, в което ни хвърлят всекидневно. Логично е да чакаме, че рецесиите на експанзия и опитите за разпра единствено ще се усилват.
Някакъв батка е на съд за това, че с крайник натискал коте, с цел да може кучето му да раздра беззащитното пищящо животинче, до момента в който го усмърти. И този вид не се чувствал отговорен – било на игра. И на какво ще го осъдят? На няколко лв. санкция?
В мига, когато на цяла България стана ясно, че не може да се инжектира нищо в клиентите на козметичните салони, тъй като това не е място за спринцовки и игли, мрежата прелива от предложения за ужасно преференциално инжектиране с каквото ви хрумне.
Още едно препушено дете с вейп припадна на улицата – той е с мозъчно разтърсване и шевове на главата. Другото дете обаче умря. България е единствената страна в цяла Европа, която няма проблем да се „ вейпва “ на всяко публично място – мол, кино, сладкарница.
Всичко това се назовава разпад. А разпадът води до обезверяване и обезсърчение, а оттова до експанзия и куп непредвидими последици - и за болните, и за здравите.
Автор: Лияна Панделиева
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ