Той има малко повече от дузина филми за близо 60

Той има малко повече от дузина филми за близо 60 години в киното. Никога не печели „ Оскар “ за постановка, само че въодушевява няколко генерации с филми като „ Последния мохикан “, „ Жега “ и „ Вътрешен човек “. В сряда Майкъл Ман навърши 82 години.

Закусвалня. Пачино седи против Де Ниро . Двамата са в функциите на служител на реда и обирджия, които добродушно си приказват, а сцената е ретардация, която приготвя феновете за неизбежния им конфликт в края на кино лентата:

– Нещата са такива, каквито са. Или това, или би трябвало да идем да вършим нещо друго, приятелю.

– Не мога да върша нищо друго.

– Нито пък аз.

– Нито пък ми се желае да върша нещо друго.

– Нито пък на мен.

Сцената е една от най-легендарните в историята на киното от 90-те. Тя е част от шлагера от 1995 година „ Жега “ .

В сряда режисьорът на лентата Майкъл Ман навърши 82 години. Той прочут като един от новаторите във филмовото изкуство. Критиката постоянно възхвалява смелия му метод към работата и непрекъснатите му опити да прави нещо друго от сътрудниците си в избран интервал.

Ман се ражда в семейство от еврейски генезис. Един от дядовците му е руснак, който през 1912 година напуща тогавашната монархия. Като дете Ман пораства в Чикаго , щата Илинойс. След учебно заведение постъпва в университет в Уисконсин , където учи британска литература. Това решение не се посреща с наслада от фамилията му и съвсем никой не го схваща.

„ Баба ми ми се смееше, че изучавам британска литература: „ Ти приказваш британски. Иди да станеш доктор, юрист или счетоводител “, спомня си режисьорът.

Повратен миг за него се оказва филмът на Стенли Кубрик „ Dr. Strangelove “.

„ Този филм сподели на цялото потомство кинодейци, измежду които съм и аз, че можеш да отправиш неповторимо обръщение с огромна самостоятелност и в това време да имаш филм, който да бъде забелязан от огромна аудитория “, споделя Ман.

След като приключва университет, Ман се мести в Лондон , с цел да преследва фантазията си за работа в киното. Сдобива се с магистърска степен от London film school и остава в Обединеното кралство , където стартира да снима реклами.

Тогава в обкръжението му се открояват други режисьори като Ридли Скот и Алън Паркър .

През 1968 година се оказва в Париж , където снима документален филм, отдаден на всеобщите митинги и стачки в страната, част от вълната на неодобрение, която тогава залива целия свят. Някои от фрагментите се излъчват по американската NBC , а по-късно стават основа за късометражния филм „ Jaunpuri “ . За него Ман получава премията на журито от фестивала в Кан.

След това младият режисьор се връща в Съединени американски щати, където продължава да снима документални филми.

В средата на 70-те режисьорът получава късмет да написа сюжети за телевизионни формати. Сред тях е и полицейско шоу, което се оказва от огромно значение за бъдещата му кариера.

Това е интервалът, в който се среща и със брачната половинка си Съмър , с която дружно имат четири деца.

Първият му пълнометражен филм е телевизионният „ The Jericho Mile “, който се появява през 1979 година и мигновено му носи награди. Той печели „ Еми “ за сюжет, както и премия за най-хубав режисьор на Гилдията на режисьорите на Съединени американски щати.

На огромния екран дебютира през 1981 година с „ Крадецът “ с Джеймс Каан . За кино лентата Ман употребява препоръки от някогашни обирджии, с цел да придаде по-голяма меродавност на сцените.

През 1986 година той става първият режисьор, който филмира облика на серийния палач Ханибал Лектър от романите на Томас Харис със своя филм „ Преследвачът “.

Тогава за пръв път за него се споделя, че няма доста филми, тъй като е прекомерно фокусиран върху плановете, с които се захваща.

Ман става един от водещите режисьори в Холивуд през 1992 година с „ Последният мохикан “ с Даниел Дей Луис . Лентата получава голям брой номинации за награди, а кинокритиците са възхитени от стила на Ман, с който той споделя за войната на Англия с Франция, в която вземат участие и индиански племена.

Следващият план на Ман събира дружно Робърт де Ниро , Ал Пачино и Вал Килмър . Драмата „ Жега “ от 1995 година се трансформира в паметен филм. За него критикита написа, че въпреки и да е пренебрегнат от премиите „ Оскар “, остава шлагер десетилетия след излизането си по кината.

Четири години по-късно излиза и идващият шлагер с Пачино – „ Вътрешен човек “ . Този път основни герои не са служителите на реда и гангстерите, а проверяващите публицисти и техните източници. Филмът получава седем номинации за „ Оскар “, в това число за най-хубав филм, постановка, монтаж. Ръсел Кроу пък получава първата от трите си следващи номинации за основна мъжка роля.

Ман стартира да работи с цифрови камери още при започване на новия век,в миг, в който неговите сътрудници към момента всеобщо залагат на лентата. В този интервал той редува трагични филми като „ Али “ с престъпните „ Съучастникът “ и „ Маями вайс “ .

Изявява се и като продуцент на римейка на „ Авиаторът “ , който е номиниран за най-хубав филм на премиите „ Оскар “ през 2004 година

В огромна част от филмите си Ман работи с оператора Данте Спиноти . Отличителна линия за общата им работа са нощните фотоси и играта със светлина по време на снимането им.

В идващите две десетилетия Ман съчетава продуцентската и режисьорската работа като стои зад комерсиални планове като „ Ханкок “ , в това число и телевизионната поредност „ Късмет “ на Дейвид Милч.

През 2023 година излиза последният филм на режисьора – „ Ферари “ с Адам Драйвър и Пенелопе Круз . Още през 90-те Ман мечтае за филм за именитата марка коли, само че съумява да стигне до реализацията му едвам когато е съвсем на 80 години.

„ Винаги съм се интересувал от това да пренеса киното в експресивна среда по всевъзможен начин, с които разполагам, със звукови резултати и музика. Това, към което се стремя в киното, е да бъда пренесен някъде. Ако вие не го желаете, добре “, споделя Ман.