Европа на кръстопът
Юнкер си разреши прекомерно леконравен антипаралел с Европа от 1913 и 1914 година
През последните дни се случват редица събития, които на пръв взор наподобяват разнопосочни, без връзка с прочут модел или някаква логичност. Вече двадесет дни в немския град Кемниц се организират крайнодесни митинги против възприетата миграционна политика от Брюксел. Случващото се в Саксония от дълго време е отвън рамките на частния случай. Вече се следи устойчива наклонност, обхващаща всички възрасти и голям брой групи, което се следи в увеличаващата се поддръжка за партии като Алтернатива за Германия. Сърцето на Европа страда от личните си решения.
Противоречието се вижда в толерирането на постмодернистични процеси, като този за смяна на обичайния мироглед за пол, което провокира ответния удар по посока и мощ към крайното дясно. В същото време Брюксел приготвя налагането на най-тежкото наказване за своя страна-членка поради провежданата антиимигрантска политика. Единството на Европейски Съюз ще бъде подложено на огромно и съществено тестване при гласуването в Съвета на Европа Унгария да бъде осъдена с отнемане от право на гласоподаване в европейските институции. Според унгарския министър председател Виктор Орбан това е засегнатост не към държавното управление, а към унгарската нация. Историята е посочила неведнъж, че в Европа народите рядко не помнят обиди. Паралелно с това преди дни бе подписан контракт сред Испания и Саудитска Арабия за продажбата на 400 бомби с лазерно ориентиране. Според Мадрид те няма да бъдат употребявани за бомбардиране на Йемен, само че кой може да подсигурява това? Този въпрос добавя недоумението на обществото за какво рецесията с бежанците не стопира.
Отново в Близкия изток сме очевидци на броени израелски бомбардировки над Сирия. Защо Брюксел не реагира на тези акции? Към това се прибавя и основания проблем с евентуално най-големия разлом в православното християнство. След като Вселенската патриаршия разгласи желанието си да даде автокефалия на Украинската черква от тази на Руската православна черква, се стигна до излизането на последната от всички конгреси, управлявани от най-високата по сан черква. Създадения проблем е съществено предизвикателство за Брюксел, защото решението на вселенския патриарх Вартоломей основава конфликтна зона и в Европейски Съюз, в който членуват и православни страни.
На фона на тези събития Жан-Клод Юнкер изнесе своето последно послание в качеството си на ръководител на Европейска комисия. Не всички събития, които се случиха в миналия месец, откриха място в речта на Юнкер. Разглеждани поотделно, те си остават събития, само че когато бъдат включени в собствен подтекст, те основават преходен модел. Това дава опция за разбор за положението на Европейски Съюз както в този момент, по този начин и за вбъдеще. Тази бе задачата и на Юнкер – да очертае сегашното и да даде опция за утрешния ден. Речта на ръководителя бе изпълнена с оптимизъм, надалеч от действителността, основаваща се на изброените събития. Юнкер назова Европа “гарант за мира ”. Европа надалеч не е мирна. В най-оптимистичния вид може да се употребява метафората за Студената война: “мир, който не е мир ”. На процедура Европа е изпълнена с голям брой проблематични зони за сигурност, които не рядко стигат до ескалация. Типичен образец е източната част на Европа, въпреки и отвън Съюза, където войната се води от години. Своеобразна кулминационна точка е фактът, че преди дни в Украйна бе показно погубен водачът на самопровъзгласилата се през 2014 година Донецка национална република, Александър Захарченко. Това е следващото доказателство за това, че Европейски Съюз не е това, което се пробва да бъде продавано на жителите като маркетинг. България непрестанно е поставяна в първите редици на най-корумпирани страни в Европа. Любовта към парите и постовете обаче не е събитие, присъщо само за България. Много ясно се вижда, че тя е единствено част, въпреки и доста отчетлива, от пирамидата, чийто връх е Брюксел.
Юнкер си разреши прекомерно леконравен антипаралел с Европа от 1913 и 1914 година, началото на Първата международна война. Той дефинира 1913 година “слънчева, спокойна и оптимистична ”, преди да избухне международната злополука. За следващ път, и то от най-високо равнище, се потвърди, че непознаването на историята е причина за нейното повторение. Историците знаят, че нито 1913 година, нито годините преди нея са спокойни или оптимистични. За България тази година е обвързвана с бойни триумфи, само че и дипломатически провали, когато претърпява драмата на Междусъюзническата война и своята първа национална злополука. Не би трябвало да се не помни, че две години по-рано Германия провокира Втората мароканска рецесия, която е част от прелюдията към началото на Голямата война. Факт е, че и тогава редица събития закономерно водят до злополука.
Все отново сегашното е по-различно – всички събития от 21 век демонстрират не идваща злополука на фронтова война, а обстановка, в която са изчерпани познатите политики за стабилно управление на Европейски Съюз. Съюзът не е в положение да работи от общи позиции по политиките за сигурност. Едва ли може да се одобри за съществено решение на съществуващите проблеми постигнатата обща позиция за премахването на лятното и зимното часово време. Европа от много време е непряк наблюдаващ и надали може да се одобри за влиятелен артист на политическата сцена. Това води до разумния въпрос за кого е комфортна тази уязвимост на Съюза? В своята тирада Юнкер сподели съществуващите несъгласия сред националните елити. Така да вземем за пример, някои са били удовлетворени, а други сюрпризирани от подписания контракт с Вашингтон за импорт на полутечен газ и соя. По същия метод едни се радваха, че Путин е в Австрия, а други виждаха опасност.
Едно е несъмнено – другарство, което е учредено на финансов или властови интерес, не е другарство, а използвачество. От другата страна е по-добрият вид – партньорство, сложено в ясни и прагматични рамки. Гръмките етикети на другарството или приятелство подлежат на последователност, на амортизиране и в последна сметка на отчаяние. Социалните и политически напрежения в границите на континентална Европа и Европейски Съюз са следващ сигнал, че сме още веднъж сцена на конфликт на няколко разнообразни рационални модела за бъдещето.
В историята това е шести опит за сливане на европейските нации и се допуска да бъде цивилизационно друг от предходните, с цел да успее. Обединена Европа от средата на 20 и 21 век трябваше да бъде друга от римския легион, от християнския меч на Карл Велики, опожарената от наполеоновата войска Москва, или силата на немския блицкриг. Разликата сред сегашното и предишното е в парите. След като Европа не може да бъде обединена посредством война, тя може да бъде купена – посредством заеми, фондове, публични поръчки. Това обаче не е цивилизационният модел на културен магнетизъм, предаван да вземем за пример, от Византия. Неслучайно френският историк Фернан Бродел, описвайки феодална Европа, отбелязва, че в другите точки на континента – от Испания до Полша – се следят общи нрави и обичаи.
В своята последна тирада Юнкер популистки съобщи, че няма разделения по векторите Изток-Запад, Север и Юг. Това обаче не дава отговор на действителността. Един от фрапиращите образци е двойният стандарт в качеството на стоките, продавани на Изток и Запад в Съюза. Наскоро признатото предложение за унифициране на стандартите в Европейски Съюз дава някаква вяра, само че до момента в който няма съответни резултати, може да бъде признато като детайл от досегашната брюкселска реторика и процедура.
Изводите, които се постановат от тезите на речта на ръководителя на Европейска комисия Юнкер, демонстрират, че Европа е на кръстопът. В съществуващата в Европейски Съюз обстановка един от вероятните сюжети е той да съществува както и до в този момент посредством финансирането от европейските фондове и заеми. Остава огромният въпрос по кое време Германия ще реши, че финансовото издържане на Съюза е прекомерно висока цена за нея. Обаче компликациите, пред които е изправен Европейски Съюз, основават неповторимия исторически късмет той да прерасне в същински самостоятелен интернационален индивид. Разбира се, съществуват доста провокации във вътрешнополитически и в районен и световен проект. Многовекторните и многопластови зависимости в кратковременен и стратегически проект са повече затруднение, в сравнение с опция за реализиране на тази не към момента недостижима цел.
Речта на Юнкер е самобитно доказателство за голямата бездна сред безпочвения оптимизъм на европейските водачи и администрация и действителните публични проблеми. Опиянението може да се окаже най-големият капан за целостта на Съюза. Опитите на Екологичен потенциал да накаже държава-членка на Съюза, осъществяваща поредна национална политика, основава освен политическа нестабилност, само че и казус, който отслабва от вътрешната страна Европейски Съюз. Да, Юнкер си отива, само че оставя безпорядък. А отсам накъде?
През последните дни се случват редица събития, които на пръв взор наподобяват разнопосочни, без връзка с прочут модел или някаква логичност. Вече двадесет дни в немския град Кемниц се организират крайнодесни митинги против възприетата миграционна политика от Брюксел. Случващото се в Саксония от дълго време е отвън рамките на частния случай. Вече се следи устойчива наклонност, обхващаща всички възрасти и голям брой групи, което се следи в увеличаващата се поддръжка за партии като Алтернатива за Германия. Сърцето на Европа страда от личните си решения.
Противоречието се вижда в толерирането на постмодернистични процеси, като този за смяна на обичайния мироглед за пол, което провокира ответния удар по посока и мощ към крайното дясно. В същото време Брюксел приготвя налагането на най-тежкото наказване за своя страна-членка поради провежданата антиимигрантска политика. Единството на Европейски Съюз ще бъде подложено на огромно и съществено тестване при гласуването в Съвета на Европа Унгария да бъде осъдена с отнемане от право на гласоподаване в европейските институции. Според унгарския министър председател Виктор Орбан това е засегнатост не към държавното управление, а към унгарската нация. Историята е посочила неведнъж, че в Европа народите рядко не помнят обиди. Паралелно с това преди дни бе подписан контракт сред Испания и Саудитска Арабия за продажбата на 400 бомби с лазерно ориентиране. Според Мадрид те няма да бъдат употребявани за бомбардиране на Йемен, само че кой може да подсигурява това? Този въпрос добавя недоумението на обществото за какво рецесията с бежанците не стопира.
Отново в Близкия изток сме очевидци на броени израелски бомбардировки над Сирия. Защо Брюксел не реагира на тези акции? Към това се прибавя и основания проблем с евентуално най-големия разлом в православното християнство. След като Вселенската патриаршия разгласи желанието си да даде автокефалия на Украинската черква от тази на Руската православна черква, се стигна до излизането на последната от всички конгреси, управлявани от най-високата по сан черква. Създадения проблем е съществено предизвикателство за Брюксел, защото решението на вселенския патриарх Вартоломей основава конфликтна зона и в Европейски Съюз, в който членуват и православни страни.
На фона на тези събития Жан-Клод Юнкер изнесе своето последно послание в качеството си на ръководител на Европейска комисия. Не всички събития, които се случиха в миналия месец, откриха място в речта на Юнкер. Разглеждани поотделно, те си остават събития, само че когато бъдат включени в собствен подтекст, те основават преходен модел. Това дава опция за разбор за положението на Европейски Съюз както в този момент, по този начин и за вбъдеще. Тази бе задачата и на Юнкер – да очертае сегашното и да даде опция за утрешния ден. Речта на ръководителя бе изпълнена с оптимизъм, надалеч от действителността, основаваща се на изброените събития. Юнкер назова Европа “гарант за мира ”. Европа надалеч не е мирна. В най-оптимистичния вид може да се употребява метафората за Студената война: “мир, който не е мир ”. На процедура Европа е изпълнена с голям брой проблематични зони за сигурност, които не рядко стигат до ескалация. Типичен образец е източната част на Европа, въпреки и отвън Съюза, където войната се води от години. Своеобразна кулминационна точка е фактът, че преди дни в Украйна бе показно погубен водачът на самопровъзгласилата се през 2014 година Донецка национална република, Александър Захарченко. Това е следващото доказателство за това, че Европейски Съюз не е това, което се пробва да бъде продавано на жителите като маркетинг. България непрестанно е поставяна в първите редици на най-корумпирани страни в Европа. Любовта към парите и постовете обаче не е събитие, присъщо само за България. Много ясно се вижда, че тя е единствено част, въпреки и доста отчетлива, от пирамидата, чийто връх е Брюксел.
Юнкер си разреши прекомерно леконравен антипаралел с Европа от 1913 и 1914 година, началото на Първата международна война. Той дефинира 1913 година “слънчева, спокойна и оптимистична ”, преди да избухне международната злополука. За следващ път, и то от най-високо равнище, се потвърди, че непознаването на историята е причина за нейното повторение. Историците знаят, че нито 1913 година, нито годините преди нея са спокойни или оптимистични. За България тази година е обвързвана с бойни триумфи, само че и дипломатически провали, когато претърпява драмата на Междусъюзническата война и своята първа национална злополука. Не би трябвало да се не помни, че две години по-рано Германия провокира Втората мароканска рецесия, която е част от прелюдията към началото на Голямата война. Факт е, че и тогава редица събития закономерно водят до злополука.
Все отново сегашното е по-различно – всички събития от 21 век демонстрират не идваща злополука на фронтова война, а обстановка, в която са изчерпани познатите политики за стабилно управление на Европейски Съюз. Съюзът не е в положение да работи от общи позиции по политиките за сигурност. Едва ли може да се одобри за съществено решение на съществуващите проблеми постигнатата обща позиция за премахването на лятното и зимното часово време. Европа от много време е непряк наблюдаващ и надали може да се одобри за влиятелен артист на политическата сцена. Това води до разумния въпрос за кого е комфортна тази уязвимост на Съюза? В своята тирада Юнкер сподели съществуващите несъгласия сред националните елити. Така да вземем за пример, някои са били удовлетворени, а други сюрпризирани от подписания контракт с Вашингтон за импорт на полутечен газ и соя. По същия метод едни се радваха, че Путин е в Австрия, а други виждаха опасност.
Едно е несъмнено – другарство, което е учредено на финансов или властови интерес, не е другарство, а използвачество. От другата страна е по-добрият вид – партньорство, сложено в ясни и прагматични рамки. Гръмките етикети на другарството или приятелство подлежат на последователност, на амортизиране и в последна сметка на отчаяние. Социалните и политически напрежения в границите на континентална Европа и Европейски Съюз са следващ сигнал, че сме още веднъж сцена на конфликт на няколко разнообразни рационални модела за бъдещето.
В историята това е шести опит за сливане на европейските нации и се допуска да бъде цивилизационно друг от предходните, с цел да успее. Обединена Европа от средата на 20 и 21 век трябваше да бъде друга от римския легион, от християнския меч на Карл Велики, опожарената от наполеоновата войска Москва, или силата на немския блицкриг. Разликата сред сегашното и предишното е в парите. След като Европа не може да бъде обединена посредством война, тя може да бъде купена – посредством заеми, фондове, публични поръчки. Това обаче не е цивилизационният модел на културен магнетизъм, предаван да вземем за пример, от Византия. Неслучайно френският историк Фернан Бродел, описвайки феодална Европа, отбелязва, че в другите точки на континента – от Испания до Полша – се следят общи нрави и обичаи.
В своята последна тирада Юнкер популистки съобщи, че няма разделения по векторите Изток-Запад, Север и Юг. Това обаче не дава отговор на действителността. Един от фрапиращите образци е двойният стандарт в качеството на стоките, продавани на Изток и Запад в Съюза. Наскоро признатото предложение за унифициране на стандартите в Европейски Съюз дава някаква вяра, само че до момента в който няма съответни резултати, може да бъде признато като детайл от досегашната брюкселска реторика и процедура.
Изводите, които се постановат от тезите на речта на ръководителя на Европейска комисия Юнкер, демонстрират, че Европа е на кръстопът. В съществуващата в Европейски Съюз обстановка един от вероятните сюжети е той да съществува както и до в този момент посредством финансирането от европейските фондове и заеми. Остава огромният въпрос по кое време Германия ще реши, че финансовото издържане на Съюза е прекомерно висока цена за нея. Обаче компликациите, пред които е изправен Европейски Съюз, основават неповторимия исторически късмет той да прерасне в същински самостоятелен интернационален индивид. Разбира се, съществуват доста провокации във вътрешнополитически и в районен и световен проект. Многовекторните и многопластови зависимости в кратковременен и стратегически проект са повече затруднение, в сравнение с опция за реализиране на тази не към момента недостижима цел.
Речта на Юнкер е самобитно доказателство за голямата бездна сред безпочвения оптимизъм на европейските водачи и администрация и действителните публични проблеми. Опиянението може да се окаже най-големият капан за целостта на Съюза. Опитите на Екологичен потенциал да накаже държава-членка на Съюза, осъществяваща поредна национална политика, основава освен политическа нестабилност, само че и казус, който отслабва от вътрешната страна Европейски Съюз. Да, Юнкер си отива, само че оставя безпорядък. А отсам накъде?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ