Юни. Градът ухае на уют и на игра, на ваканция

Юни. Градът ухае на уют и на игра, на почивка и закуска, приготвена вкъщи. Липите са цъфнали и ароматът им омайващо се носи по улиците и в сърцата се буди споменът за началото на лятното безвремие от детството. Притичващи в утрото или преди вечерта – моментите, в които хукваме за или от работа. Мирисът, напомнящ за набраните цветове, оставени да съхнат върху тогавашните скринове, е нежно увещание за всички тези красиви неща, които не трябва да пропущаме.Ежедневни, непланирани моменти за които не са нужни нито специфични средства, нито разискване и очакване на специфични дни. Това са тези парченца детство, гарнирани с лято, които може да си подарим, в случай че станем по-рано и отделим време да прочетем няколко страници на скамейка под някоя липа; да не бързаме да се приберем, а да се поразходим в градинката, да изпием чаша зелена лимонада с листенца от мента. Да си дарим зареждащо успокоение от лятото, когато градът ни ухае, успокоение, което ще ни помогне да посрещнем нормалните съвсем за всяко работно място хора, на които усмивката и положителното ни въодушевление пречи, хора, за които е доста значимо да настройват другите един против различен, с цел да не се чува смях, да не се основават другарства, хора, пиещи от силата на другите, щастливи от непознатите неприятности, които в случай че всичко е умерено, усърдно накапват където би трябвало неистини и полуистини, с цел да разбунят духове, да разстроят гладкият вървеж и да се почувстват значими.

Да, има такива хора, без персонален живот, без лични усеща, дребни, страхливи и зли... Жалки в своето измислено великолепие, на които липовият аромат не приказва нищо, тъй като в душите им е пусто и единствено боязън и злоба се гонят.

Юни... Липово проклинание за добрина, срещу уроки. Обратната магия, връщаща злото на този, който ни го е поискал.