Мартеницата вече е нематериално културно наследство на ЮНЕСКО
ЮНЕСКО включи мартеницата като част от нематериалното културно завещание. Номинацията е взаимна на България, Румъния, Молдова и Македония.
Това се случи по време на съвещанието на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, което се организира в Република Корея.
След като детайлът "Мартеница " получи мултинационалната номинация, той беше вписан в Представителния лист на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството.
Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Той участва в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни – Западните околности, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк). Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от популацията на Балканите, само че основно българите са съумели да я трансфорат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.
Това се случи по време на съвещанието на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, което се организира в Република Корея.
След като детайлът "Мартеница " получи мултинационалната номинация, той беше вписан в Представителния лист на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството.
Този бит е присъщ за Балканския полуостров и се е трансформирал в балканска традиция. Той участва в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни – Западните околности, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк). Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от популацията на Балканите, само че основно българите са съумели да я трансфорат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ