Юлиян Попов, журналист и бивш министър на околната среда и

Юлиян Попов, публицист и някогашен министър на околната среда и водите
Facebook

Дълги години бяхме народ от къде кръстени, къде не, безбожници.  Църквата за доста  хора беше форма на възможно разграничение от комунистическото православие. Някои от нас бяха по-активни в тази безобидна проява, други по-наперени. Самата черква беше кротка и оттеглена от светския живот. Дълги години тя беше изплашена, а и постоянно обвързана със службите за сигурност. Политиката странеше от църквата, след това стартира да се заиграва ритуално с нея, като добавка към ритуалните популистки речи.

Междувременно от политическата сцена съвсем изцяло изчезна диалога за правила, морал и  общност. Българската политика потъна в блатото на популисткия пазарен примитивизъм и междуселските отмъщения и политически кланета.
Българската православна черква стартира нападателно да заема това празно място. Тя не се връща – тя настава. Не с проповед, а с искания. Не с евангелска благосклонност и щедрост, а с мракобесна самонадеяност. Държавата изчезна от културната, етичната и просветителната сцена. Вакуумът зейна – и го запълнихме с тамян, анатеми и ритуализирана ненавист.

Това, което назоваваме " черква ", няма нищо общо с вярата, със смирението, с прошката или благотворителността. Всъщност благотворителността, човещината, поддръжката и грижата наподобяват надълбоко непознати на църковната ни институция. Тя се съобщи по-скоро като институция с имперска памет, православие в съветски административен жанр, със руска душа, монголски ген и феодална визия за света. (Спомнете си да вземем за пример за монголския колаборационист Александър Невски.)

В сърцето на тази атака стои не Бог, а антинауката, антизападността и антиразумът. Когато свещеници почнат да преподават псевдонаука, когато университети канят необразовани духовници да приказват за човешка природа, когато министри цитират Свети Синод по въпроси за учебното заведение и фамилията — ние не ставаме по-близки до християнството. Ставаме по-близки до Иран.

Руското въздействие у нас не се показва единствено в политически шпиони и зависимости от газ. Изразява се в литургичен русизъм, завист към Запада, Просвещението и просветеността. Това въздействие не желае да завладее територия, а мислене – желае да се откажем от европейския просветителски план и да го сменяем със скандална комбинация от митология, мрак и малограмотна дървена философия.

Истинската заплаха не е единствено в църковната изразителност против джендърите или имунизациите. Опасността е в размиването сред познание и проповед, сред мотив и мистичност, сред университет и храм. Там, където образованието капитулира, се появява назидателната проповед. И не тази на Христос, а на черноризи политически мисионери.

Държавата се отдръпна от духа и образоваността. И църквата нахлу, само че не като овчар, а като шеф. И в случай че скоро не си върнем територията на разсъдъка, идващият учебник по биология ще стартира с " В началото бе Словото ". Но словото няма да бъде светлина. А доктрина. Така както преди време учебниците по физика и химия започваха с цитати на Ленин, Сталин и Маркс. Или на необразования Тодор Живков.