Юлия Пчеларова и Зарина Филева: Много по-важни от академичните успехи са човешките!
Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова са две девойки, които в никакъв случай не са мечтали да станат преподаватели, а през днешния ден се усещат благословени, че са избрали тази специалност. Извървели дълъг и нелек път, те могат да се нарекат сполучливи шефове и шефове на учебно заведение International School Uwekind , чийто основи поставят преди 20 години. Днес са щастливи от това, че са съдействали за развиването на българското обучение и за основаването на по-добра и новаторска среда за образованието на децата.
Да стартираме от огромната тематика за българското обучение. Тема, от която сякаш всеки схваща или най-малко има мнение. Вие като експерти по какъв начин бихте го оценили – положително ли е, европейско ли е, обичайно ли е, задоволително ли е?
Юлия: За мое огромно страдание родният учебен модел не е се трансформирал изключително от времето, когато самите ние сме били възпитаници. Все още се шири наложеният способ на фронталното преподаване в типичен подредената класна стая с учителя пред дъската. В един скоростно разрастващ се софтуерен свят ние към момента “преподаваме образователно наличие ” и залагаме на стандартизирани проби, вместо да се фокусираме върху развиването на умения, които ще са основни за бъдещето на децата ни.
Кое е това, с което българското обучение може да се похвали – задоволителни ли са триумфите на математическите олимпиади, които обичайно имаме?
Зарина: Дали са задоволителни? Може ли да бъдат задоволителни едностранчиви умения, демонстрирани от елитарна група възпитаници? Българското обучение може да се “похвали ” с продължение на традициите на “специалните ” социалистически гимназии – езикови, математически. А какво се случва с всички останали деца на България? В този смисъл триумфите са макар българската просветителна система, а не поради нея. Математическите олимпиади мерят математически умения, а за основаването на самостоятелни персони, каквато би трябвало да е задачата на образованието, са нужни доста повече.
Кой е най-големият проблем на българското обучение – дефицитът на учители, ниските заплати, остарялата стратегия, прекомерно амбициозната стратегия, неналичието на поддръжка за частните училища…?
Юлия: Безспорно проблемите са доста и гореизброените важат с цялостна мощ. Разбира се, че по-доброто възнаграждение би привлякло по-способни, ангажирани и новаторски преподаватели, само че съгласно мен най-големият проблем в българското обучение е неналичието на автономност на учебните заведения. Не се сещам за друга страна членка на Европейски Съюз, която да има толкоз стеснен и прецизен образователен проект, какъвто е нашият. Същото важи и за образователното наличие. И да не забравяме стандартизацията! Но това е обособена, и то значима тематика. Ние самите се опитваме да се оправим с тези проблеми с помощта на въвеждането на стратегиите на Международния бакалауреат (International Baccalaureate или в резюме IB) – това е международна просветителна организация, която предлага качествена методика и е приета в целия свят.
Ако по време на социализма образованието приготвяше „ всестранно развити персони “, каква съгласно вас би трябвало да бъде неговата цел през днешния ден?
Зарина: По време на социализма образованието приготвяше “всестранно пасивни хора ”, подготвени да понесат своето съществуване. Между другото, има теза, че вероятно най-успешните просветителни системи са нацистката и социалистическата предвид на обстоятелството, че имат ясно сложени цели – да основат комфортен на диктатурата зависещ човек. До през днешния ден се борим с въздействието на тази “успешна ” система, а нашето най-голямо предизвикателство би трябвало да е да подготвим децата за идващите най-малко 50 години, а не знаем по какъв начин ще наподобява света след 5.
Най-важното е да създадем независими персони, способни да следват и реализират фантазиите си.
Според отчет на Световната банка и голям брой други проучвания напълно скоро доста специалности ще бъдат изцяло автоматизирани. Силното развиване на технологиите също оказва въздействие върху пазара на труда. Как образованието се стреми да отговори на бъдещето, какви експерти и персони приготвя? Къде сме ние в това отношение?
Юлия: Да, ние непрекъснато чуваме, че децата ни ще се сблъскат с специалности, които към момента не съществуват. Истината е, че не знаем какъв ще е светът даже в близко, обозримо бъдеще. Нашето модерно общество е изправено пред голям брой демографски, стопански и екологични провокации. В този ред на мисли ми се коства изключително значимо децата да бъдат независими и мислещи, да им дадем опция да вършат връзки, да си сътрудничат, да употребяват разнообразни технологии и да им предоставим пространство да развиват личните си умения и креативност.
Най-ключово е, че те не просто ще би трябвало да оцелеят в този свят, а ще би трябвало да го движат. Хора, които седят чинно в час, чакат указания от учители и наизустяват образователно наличие не ми се коства, че ще са изключително готови, за това, което ни чака.
Има още...
Да стартираме от огромната тематика за българското обучение. Тема, от която сякаш всеки схваща или най-малко има мнение. Вие като експерти по какъв начин бихте го оценили – положително ли е, европейско ли е, обичайно ли е, задоволително ли е?
Юлия: За мое огромно страдание родният учебен модел не е се трансформирал изключително от времето, когато самите ние сме били възпитаници. Все още се шири наложеният способ на фронталното преподаване в типичен подредената класна стая с учителя пред дъската. В един скоростно разрастващ се софтуерен свят ние към момента “преподаваме образователно наличие ” и залагаме на стандартизирани проби, вместо да се фокусираме върху развиването на умения, които ще са основни за бъдещето на децата ни.
Кое е това, с което българското обучение може да се похвали – задоволителни ли са триумфите на математическите олимпиади, които обичайно имаме?
Зарина: Дали са задоволителни? Може ли да бъдат задоволителни едностранчиви умения, демонстрирани от елитарна група възпитаници? Българското обучение може да се “похвали ” с продължение на традициите на “специалните ” социалистически гимназии – езикови, математически. А какво се случва с всички останали деца на България? В този смисъл триумфите са макар българската просветителна система, а не поради нея. Математическите олимпиади мерят математически умения, а за основаването на самостоятелни персони, каквато би трябвало да е задачата на образованието, са нужни доста повече.
Кой е най-големият проблем на българското обучение – дефицитът на учители, ниските заплати, остарялата стратегия, прекомерно амбициозната стратегия, неналичието на поддръжка за частните училища…?
Юлия: Безспорно проблемите са доста и гореизброените важат с цялостна мощ. Разбира се, че по-доброто възнаграждение би привлякло по-способни, ангажирани и новаторски преподаватели, само че съгласно мен най-големият проблем в българското обучение е неналичието на автономност на учебните заведения. Не се сещам за друга страна членка на Европейски Съюз, която да има толкоз стеснен и прецизен образователен проект, какъвто е нашият. Същото важи и за образователното наличие. И да не забравяме стандартизацията! Но това е обособена, и то значима тематика. Ние самите се опитваме да се оправим с тези проблеми с помощта на въвеждането на стратегиите на Международния бакалауреат (International Baccalaureate или в резюме IB) – това е международна просветителна организация, която предлага качествена методика и е приета в целия свят.
Ако по време на социализма образованието приготвяше „ всестранно развити персони “, каква съгласно вас би трябвало да бъде неговата цел през днешния ден?
Зарина: По време на социализма образованието приготвяше “всестранно пасивни хора ”, подготвени да понесат своето съществуване. Между другото, има теза, че вероятно най-успешните просветителни системи са нацистката и социалистическата предвид на обстоятелството, че имат ясно сложени цели – да основат комфортен на диктатурата зависещ човек. До през днешния ден се борим с въздействието на тази “успешна ” система, а нашето най-голямо предизвикателство би трябвало да е да подготвим децата за идващите най-малко 50 години, а не знаем по какъв начин ще наподобява света след 5.
Най-важното е да създадем независими персони, способни да следват и реализират фантазиите си.
Според отчет на Световната банка и голям брой други проучвания напълно скоро доста специалности ще бъдат изцяло автоматизирани. Силното развиване на технологиите също оказва въздействие върху пазара на труда. Как образованието се стреми да отговори на бъдещето, какви експерти и персони приготвя? Къде сме ние в това отношение?
Юлия: Да, ние непрекъснато чуваме, че децата ни ще се сблъскат с специалности, които към момента не съществуват. Истината е, че не знаем какъв ще е светът даже в близко, обозримо бъдеще. Нашето модерно общество е изправено пред голям брой демографски, стопански и екологични провокации. В този ред на мисли ми се коства изключително значимо децата да бъдат независими и мислещи, да им дадем опция да вършат връзки, да си сътрудничат, да употребяват разнообразни технологии и да им предоставим пространство да развиват личните си умения и креативност.
Най-ключово е, че те не просто ще би трябвало да оцелеят в този свят, а ще би трябвало да го движат. Хора, които седят чинно в час, чакат указания от учители и наизустяват образователно наличие не ми се коства, че ще са изключително готови, за това, което ни чака.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ