Юлия и майка ѝ са излезли на разходка в гората

Юлия и майка ѝ са излезли на разходка в гората зад къщата им. Но единствено за малко, тъй като Юлия няма сили за нищо. Деветгодишното момиче страда към този момент цяла година от следствията след прекаран COVID-19. Юлия, брат ѝ и родителите им се заразяват с ковид още през март предходната година. Докато майката и бащата изкарват заболяването на легло, Юлия и 11-годишният ѝ брат имат единствено леки признаци. Но няколко седмици по-късно положението им стартира да се утежнява, а през есента двете деца са толкоз изтощени, че към този момент не са в положение да вървят на учебно заведение.

" Все още сме в самото начало "

Оттогава насам 9-годишната Юлия страда от непрекъсната отмалялост, и най-кратката разходка я изтощава, главоболието, кашлицата и болките в гърлото и стомаха идват и си отиват на пристъпи. Месеци наред фамилията търси пояснение за положението на Юлия. Още през цялото време родителите подозират, че болестта може да е обвързвано с прекарания COVID-19. Но към този миг лекарите към момента не знаят нищо за така наречен пост-COVID синдром.

Семейството на Юлия получава помощ чак през декември предходната година, когато в стокхолмската детска болница " Астрид Линдгрен " порти отваря особено поделение за деца с дълготрайни недоволства след прекаран COVID-19. Въпросното поделение е едно от първите в света, само че и до през днешния ден няма изясненост по какъв начин да се помогне на дребните пациенти да оздравеят изцяло. Не е ясно също по този начин какъв брой деца страдат от така наречен пост-COVID синдром. " Все още сме в самото начало ", споделя основната лекарка Малин Риндер и прибавя: " Към момента можем просто да облекчаваме признаците ". 80 деца с пост-COVID синдром се лекуват сега в детската болница " Астрид Линдгрен ", в цялостен Стокхолм броят им надвишава 200, оповестяват шведските медии. Официална статистика няма, не се знае и кои деца са изключително застрашени. Лекарката Малин Риндер изяснява, че в нейното поделение се лекуват най-различни деца: със и без предварителни болести, от всички възрасти. Според нейните наблюдения обаче девойките и по-големите деца се оказват по-застрашени.

Шведският модел

От началото на пандемията учениците в Швеция съвсем без изключение не са спирали да вървят на учебно заведение. Задължение за носене на маска няма, нито пък учениците биват подлагани на постоянни проби за болест с ковид. От това обаче не следва, че тук има повече деца с пост-COVID синдром, в сравнение с другаде, споделя лекарката Малин Риндер. Според нея затварянето на учебните заведения не е решение. Първо, тъй като децата, които страдат от съществени недоволства след COVID-19, са относително малко. И второ, тъй като в случай че Швеция беше решила да затвори учебните заведения, в този момент измежду децата щеше да има доста по-сериозни проблеми от друго естество, изяснява още лекарката. Междувременно Юлия още веднъж върви на учебно заведение. Но единствено за няколко часа, тъй като силите ѝ не стигат за повече. Много ѝ се желае да се среща с другари и да се посвети още веднъж на заниманията си, само че към този момент това е немислимо. Майката на Юлия е все пак оптимистка: тя е твърдо уверена, че един ден децата ѝ ще се възстановят изцяло. Не е ясно обаче какъв брой дълъг ще е пътят им: нито един доктор не се наема да даде отговор на този въпрос.

Автор: Софи Донгес (АРД)