Непознат епизод хвърля нова светлина върху поемата Септември
Юлий ЙОРДАНОВ
Бурната метежна есен на 1923-а ще остане вечно в историята на Отечеството ни. А с нея и аленият поп Андрей, обезсмъртен в поемата " Септември ". Нейният създател Гео Милев посещава тайно с. Медковец (Ломско) след потушаването на въстанието. За малко на брой е прочут героизмът му при Дойран, който остава минорна интродукция, предрекла изгаряне до дъно! Мислите му са задъхани, изстреляни напряко в десятката на времето! Неординарните му възгледи бягат напред преди него с революционния си порив! А хуманизмът - мисъл за бъдното.
Ето тая мисъл за метежните септемврийски дни и нощи терзае съзнанието му и той потегля из изпепелените села на Златията, захласнат в размисъл, самичък, с цел да види с единственото си око последствията от пожара. Изследователите настояват: " Гео Милев написва поемата " Септември " в най-страшните дни и не се поколебава да опише на лейбъристките депутати, когато посетили нашата окървавена татковина, истината за чудовищния гнет, на който бил подложен българският работен народ. И неслучайно, когато брачната половинка на поета прочела незавършената още поема " Септември ", се видяла вдовица, а децата - сираци. Но Гео Милев не вярвал в това. " Аз съм стихотворец - споделил той. Какво закононарушение съм направил? Гледам, усещам и отвръщам на вълненията на народа. В това няма нищо неприятно. " Но самичък не подозирал какъв брой рисков е бил за фашистите. И те го осъждат. На 14 май Гео Милев застава пред съда и самичък пази свободата на словото и съвестта си с думите: " Светът не знае до в този момент стихотворец да е бил осъждан за лирика. Пред българския съд стои огромния въпрос - ще осъди ли един стихотворец за поезията му! " И това става. Не другаде, а в България. Заради поемата " Септември " поетът е жертван от цанковисткия режим на " безследно изгубване ", само че тя надживя своето раждане и надвиши границите на своето време. "
Тръгнах по Геомилевите стъпки преди десетилетия. В село Медковец, близо до железопътната гара, закътана измежду лози и овошки, се гуши къщурката на един човек, който би трябвало да получи по-голяма известност измежду обществеността. Неговото име е Евтим Пандурски - един най-обикновен селски деец, очевидец и самичък участник в метежните събития през есента на 1923 година. След преврата на девети юни той е грубо инквизиран от цанковистите в селото. Това събитие обаче не пречи волята му да бъде сломена. То не разрешава да угаси революционния ентусиазъм у младия Евтим и той сграбчва даденото му оръжие, с цел да дръзне срещу тогавашната власт. Заедно с другите вдигнали се против нея медковчани взе участие в завладяването на железопътната гара. Оттам, включен в състава на медковската въстаническа тайфа, се причислява в офанзивите на казармите на Втори конен полк в Лом. Останал жив, Пандурски е задържан и затворен в спонтанните затвори-шлепове, дебаркирали на Ломското пристанище.
Имах опцията преди години да седна с близо осемдесетгодищния тогава дядо Евтим под кичестата му лозница и да отворим приказка за ония огнени дни на двадесет и трета, че и за времето след тях.
- Септември мина и отпътува. Раните още ни боляха, а в главите ни се раждаха хрумвания за ново въстание - погрома да заличим с победа - отърси пепелта от цигарата си дядо Евтим и още веднъж подхвана. - Беше 29 март 1924 година. Късно след обяд излязох от къщи и се запътих към центъра на Медковец, с цел да си купя цигари. Още не бях стигнал, когато забелязах съселяните ми Софрон Влашки и Ангел Чиков, оживено да беседват. На другия завършек на площада секретарят на компартията в село Андрей Симеонов - Дени стоеше с някакъв чужд. С тримата бяхме добре познати - лежахме дружно в шлепа.
Непознатият ми се видя някак си чудноват човек: междинен на растеж, добре облечен, гологлав с катранено черна коса, чийто перчем падаше на челото и закриваше едното му око. Като ме видя, Дени ми направи знак с глава да отида при него.
- Евтиме, другарят е инженер от София. План ще прави на селото, та търси да се срещне с някои от по-старите селяни да му опише устройството на Медковец. Мисля да го заведа при дядо Игнат Иванов Попдимитров... Ела с нас!
- Добре! Дядо Игнат (това беше бащата на поп Андрей - бел. Ю. Й.) двайсет и четири години е кметувал и добре познава селото...
Разбрахме се да не минем откъм площада, а от север. Дени и Непознатия ще вървят начело, а аз със Софрон и Ангел - на разстояние след тях. Щом приближиха портата на двора, Дени извика: " Ей, дядо Игнате, ела насам! " Старият върза по-късо кучето на двора и пристигна до тях. Отвори вратата и предложения Дени и Непознатия да влязат.
Подир половин час излязоха. Дени ми сподели: " Евтиме, ще отидеш на гарата и ще вземеш един билет за София. Ние ще дойдем след тебе на гарата. "
Мракът от ден на ден забулваше Медковец. Почти бегом се запътих към гарата. След мене на стотина метра вървяха Дени и Непознатия, а стотина крачки след тях - Софрон и Ангел. Гишето беше отворено. Тъкмо купувах билета и служителят на реда на гарата ме дръпна за дрешката.
- Ти, момче, май отново взе да лудуваш?!
- Ами, със здравето не съм добре, та в София ще вървя да се церя - отговорих му.
Излязох от чакалнята и с облекчение си отдъхнах. В тъмнината съзрях силуетите на Дени и Непознатия. Подадох му билета, а той ме потупа по рамото.
- Благодаря ти! - рече ми. - Такива смелчаци ни трябват на всички места!
- Той е земеделец! - отвърна му Дени.
- Земеделец! Комунисти и земеделци сме към този момент на един фронт! - шушукайки, само че с корав глас рече Непознатия.
Влакът се зададе откъм Лом. Сбогувахме се. Подир време, когато на бял свят излезе поемата " Септември ", Дени ми напомни срещата с Непознатия " инженер " от София. Сърцето ми бясно заби - бях купил билет на поета Гео Милев.
Дядо Евтим Пандурски приключи описа си и очите му плувнаха във влага. Уж кален през годините, пък споменът извика сантимента по отминалото време. И... по набръчканото му лице се търкулнаха едри сълзи.
Този малко прочут епизод хвърля нова светлина върху един някогашен проблем измежду литераторите и историците - идвал ли е Гео Милев в Медковец. Явно достоверно разказаното от Евтим Пандурски може да угаси пристрастеностите. Пък и да покаже истина или художествена небивалица е противоречивата поема.
Бурната метежна есен на 1923-а ще остане вечно в историята на Отечеството ни. А с нея и аленият поп Андрей, обезсмъртен в поемата " Септември ". Нейният създател Гео Милев посещава тайно с. Медковец (Ломско) след потушаването на въстанието. За малко на брой е прочут героизмът му при Дойран, който остава минорна интродукция, предрекла изгаряне до дъно! Мислите му са задъхани, изстреляни напряко в десятката на времето! Неординарните му възгледи бягат напред преди него с революционния си порив! А хуманизмът - мисъл за бъдното.
Ето тая мисъл за метежните септемврийски дни и нощи терзае съзнанието му и той потегля из изпепелените села на Златията, захласнат в размисъл, самичък, с цел да види с единственото си око последствията от пожара. Изследователите настояват: " Гео Милев написва поемата " Септември " в най-страшните дни и не се поколебава да опише на лейбъристките депутати, когато посетили нашата окървавена татковина, истината за чудовищния гнет, на който бил подложен българският работен народ. И неслучайно, когато брачната половинка на поета прочела незавършената още поема " Септември ", се видяла вдовица, а децата - сираци. Но Гео Милев не вярвал в това. " Аз съм стихотворец - споделил той. Какво закононарушение съм направил? Гледам, усещам и отвръщам на вълненията на народа. В това няма нищо неприятно. " Но самичък не подозирал какъв брой рисков е бил за фашистите. И те го осъждат. На 14 май Гео Милев застава пред съда и самичък пази свободата на словото и съвестта си с думите: " Светът не знае до в този момент стихотворец да е бил осъждан за лирика. Пред българския съд стои огромния въпрос - ще осъди ли един стихотворец за поезията му! " И това става. Не другаде, а в България. Заради поемата " Септември " поетът е жертван от цанковисткия режим на " безследно изгубване ", само че тя надживя своето раждане и надвиши границите на своето време. "
Тръгнах по Геомилевите стъпки преди десетилетия. В село Медковец, близо до железопътната гара, закътана измежду лози и овошки, се гуши къщурката на един човек, който би трябвало да получи по-голяма известност измежду обществеността. Неговото име е Евтим Пандурски - един най-обикновен селски деец, очевидец и самичък участник в метежните събития през есента на 1923 година. След преврата на девети юни той е грубо инквизиран от цанковистите в селото. Това събитие обаче не пречи волята му да бъде сломена. То не разрешава да угаси революционния ентусиазъм у младия Евтим и той сграбчва даденото му оръжие, с цел да дръзне срещу тогавашната власт. Заедно с другите вдигнали се против нея медковчани взе участие в завладяването на железопътната гара. Оттам, включен в състава на медковската въстаническа тайфа, се причислява в офанзивите на казармите на Втори конен полк в Лом. Останал жив, Пандурски е задържан и затворен в спонтанните затвори-шлепове, дебаркирали на Ломското пристанище.
Имах опцията преди години да седна с близо осемдесетгодищния тогава дядо Евтим под кичестата му лозница и да отворим приказка за ония огнени дни на двадесет и трета, че и за времето след тях.
- Септември мина и отпътува. Раните още ни боляха, а в главите ни се раждаха хрумвания за ново въстание - погрома да заличим с победа - отърси пепелта от цигарата си дядо Евтим и още веднъж подхвана. - Беше 29 март 1924 година. Късно след обяд излязох от къщи и се запътих към центъра на Медковец, с цел да си купя цигари. Още не бях стигнал, когато забелязах съселяните ми Софрон Влашки и Ангел Чиков, оживено да беседват. На другия завършек на площада секретарят на компартията в село Андрей Симеонов - Дени стоеше с някакъв чужд. С тримата бяхме добре познати - лежахме дружно в шлепа.
Непознатият ми се видя някак си чудноват човек: междинен на растеж, добре облечен, гологлав с катранено черна коса, чийто перчем падаше на челото и закриваше едното му око. Като ме видя, Дени ми направи знак с глава да отида при него.
- Евтиме, другарят е инженер от София. План ще прави на селото, та търси да се срещне с някои от по-старите селяни да му опише устройството на Медковец. Мисля да го заведа при дядо Игнат Иванов Попдимитров... Ела с нас!
- Добре! Дядо Игнат (това беше бащата на поп Андрей - бел. Ю. Й.) двайсет и четири години е кметувал и добре познава селото...
Разбрахме се да не минем откъм площада, а от север. Дени и Непознатия ще вървят начело, а аз със Софрон и Ангел - на разстояние след тях. Щом приближиха портата на двора, Дени извика: " Ей, дядо Игнате, ела насам! " Старият върза по-късо кучето на двора и пристигна до тях. Отвори вратата и предложения Дени и Непознатия да влязат.
Подир половин час излязоха. Дени ми сподели: " Евтиме, ще отидеш на гарата и ще вземеш един билет за София. Ние ще дойдем след тебе на гарата. "
Мракът от ден на ден забулваше Медковец. Почти бегом се запътих към гарата. След мене на стотина метра вървяха Дени и Непознатия, а стотина крачки след тях - Софрон и Ангел. Гишето беше отворено. Тъкмо купувах билета и служителят на реда на гарата ме дръпна за дрешката.
- Ти, момче, май отново взе да лудуваш?!
- Ами, със здравето не съм добре, та в София ще вървя да се церя - отговорих му.
Излязох от чакалнята и с облекчение си отдъхнах. В тъмнината съзрях силуетите на Дени и Непознатия. Подадох му билета, а той ме потупа по рамото.
- Благодаря ти! - рече ми. - Такива смелчаци ни трябват на всички места!
- Той е земеделец! - отвърна му Дени.
- Земеделец! Комунисти и земеделци сме към този момент на един фронт! - шушукайки, само че с корав глас рече Непознатия.
Влакът се зададе откъм Лом. Сбогувахме се. Подир време, когато на бял свят излезе поемата " Септември ", Дени ми напомни срещата с Непознатия " инженер " от София. Сърцето ми бясно заби - бях купил билет на поета Гео Милев.
Дядо Евтим Пандурски приключи описа си и очите му плувнаха във влага. Уж кален през годините, пък споменът извика сантимента по отминалото време. И... по набръчканото му лице се търкулнаха едри сълзи.
Този малко прочут епизод хвърля нова светлина върху един някогашен проблем измежду литераторите и историците - идвал ли е Гео Милев в Медковец. Явно достоверно разказаното от Евтим Пандурски може да угаси пристрастеностите. Пък и да покаже истина или художествена небивалица е противоречивата поема.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ