Любовница ли е замесена в избора на прозвището Сталин?
Йосиф Джугашвили, нормално момче от оскъдно грузинско семейство, през 1894 година влиза в духовната семинария и е трябвало да стане духовник. Само че, когато е на 15 години, той се среща с марксизма, влиза в незаконни революционерски групи и стартира напълно различен живот. Някъде по това време Джугашвили стартира да си измисля „ имена “. Години по-късно изборът му се стопира на най-сполучливия – Сталин.
Този негов псевдоним е по-известен от същинската му фамилия и с него той се записва в историята. Какво е станало, че Джугашвили да се назова Сталин, и какво значи тази измислена фамилия – отговорите на тези въпроси търси Russia Beyond във връзка рождения ден на генералисимуса. Според формалните данни болшевишкият водач е роден на 21 декември (по нов стил) 1879 година в грузинския град Гори, който тогава се намира в Руската империя.
Традиция
В Русия псевдонимите са нещо нормално и публикувано, изключително измежду интелигенцията и революционерите. Всички партийни членове и марксисти в конспиративност са имали по няколко, тъй че полицията да не може да върви по следите им. Ленин да вземем за пример е имал към 150. Широко публикуван бит е било псевдонимите да се образуват от най-използваните съветски имена.
„ Това е било просто, лишено от всякаква интелектуална придирчивост, разбираемо за всеки служащ и, най-важното, изглеждало е като същинско име за всички “, отбелязва историкът Вилям Похлебкин в книгата си „ Великият псевдоним “.
Например Йосиф Джугашвили избира псевдонима Иванович (от името на Иван), с цел да се записва на IV-я конгрес на партията. Такова производно от името е псевдонимът на Владимир Улянов – Ленин (от името Лена). И даже тези членове на партията, чиито същински фамилни имена са получени от съветско име, също са вземали псевдоними – получени от друго име.
Втората най-силна традиция е била да се употребяват „ зоологически “ псевдоними – от породи на животни, птици и риби. Избирали са ги хора, които са желали по някакъв метод да откроят ярката си характерност посредством подставеното име. И, най-накрая, специфична група са били кавказците – грузинци, арменци, азербайджанци. Те прекомерно постоянно да пренебрегвали разпоредбите при избора на псевдоним с кавказки „ нюанс “. Коба – по този начин най-често се назовава Джугашвили в партията до 1917 година. Това е най-известният му псевдоним след Сталин.
Коба
В Грузия името Коба е доста алегорично. Сред редица задгранични биографи на Сталин битува мнението, че той го е заимствал от името на героя на един от романите на грузинския класик Александър Казбеги „ Отцеубиец “. В него безстрашният Коба, който е селяндур планинец се бори за независимостта на своята татковина. Вероятно на младия Сталин този облик му е бил непосредствен, би трябвало обаче да се има поради, че за самия Казбеги името Коба е вторично.
Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който покорява Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години. И точно този исторически първообраз, като политическа фигура и държавен деятел, подхожда на Йосиф Джугашвили доста много повече. Поразително сходни са даже и техните биографии.
Още през 1911 година обаче поражда нуждата той да смени основния си псевдоним – постановат го историческите условия. Дейността на Джугашвили стартира да излиза надалеч отвън рамките на кавказкия район, неговите упоритости и връзките с съветски партийни организации нарастват, а Коба като псевдоним е бил комфортен единствено в Кавказ. Друга езикова и културна среда са претендирали и други обръщения. За първи път псевдонимът Сталин се появява през януари 1913 година под труда „ Марксизмът и националният въпрос “.
Откъде се появява псевдонимът Сталин?
Отговорът на този въпрос дълго време в действителност е бил незнаен. Докато Сталин е жив, всичко, обвързвано с биографията му, не е можело да бъде предмет на разискване, на проучвания или даже на хипотези на който и да било историк. С всичко, обвързвано с „ вожда на народите “, се е занимавал Институтът по марксизма-ленинизма, в който се е съхранявал фондът на Йосиф Сталин със особено защитавани засекретени материали. Фактически, до момента в който Сталин е жив, никакви проучвания по тези материали не са правени. И даже след гибелта му дълго време нищо от тях не е проучвано поради осъждането на култа към личността на Сталин.
При все това, към този момент след революцията, при започване на 1920-те години в партийните среди се популяризира мнението, че „ Сталин “ е просто превод на съветски език на грузинския корен на неговата фамилия „ Джуга “, която сякаш също означавала „ стомана “. Отговорът сякаш е банален. Именно тази версия неведнъж е упоменавана в литературата за Сталин и въпросът за произхода на псевдонима се е считал за „ решен “.
Всичко това обаче се оказва небивалица или по-скоро просто неопределено (и погрешно) мнение, битуващо даже и измежду грузинците. През 1990 година грузинският публицист драматург и някогашен пандизчия в сталински концлагери Кита Буачидзе написа по този мотив следното: „ Джуга “ въобще не значи „ стомана “. „ Джуга “ е доста антична езическа грузинска дума с персийки нюанс, евентуално, публикувана през интервала на иранското господство над Грузия, и значи просто име. Значението, както е с доста имена, е непреводимо. Име като име, като съветското Иван. Следователно Джугашвили значи просто „ наследник на Джуга “ и нищо друго “.
Излиза, че произходът на псевдонима няма никакво отношение към действителната фамилия на Сталин. Когато това става явно, стартират да се появяват разнообразни версии. Сред тях е и историята, че Сталин е взел псевдоним, основаващ се на семейството на неговата партийна съратничка и държанка Людмила Стал. Ето и друга версия: Джугашвили си е избрал за прякор в партията единствения мелодичен с псевдонима Ленин.
Историкът Вилям Похлебник обаче излиза с най-любопитната догадка, плод на изследователска работа. Според него първообраз на псевдонима е семейството на демократичния публицист Евгений Стефанович Сталински, един от видните съветски издатели на периодика и преводач на съветския език на поемите на Руставели „ Рицар в тигрова кожа “. Сталин доста е обичал тази поема се е възхищавал на творчеството на Шота Руставели (неговият 750-годишен празник се отбелязва тържествено през 1937 година в Болшой театър).
По някаква причина обаче той се е разпоредил да бъде прикрито едно от най-хубавите издания. Многоезичното издание от 1889-а с превод на Сталински е конфискувано от изложбените експозиции и библиографските описания и не се загатва в публикациите на литературни критици. Историкът заключава: „ Сталин, давайки предписание да бъде прикрито изданието от 1889 година, е бил угрижен преди всичко „ тайната “ за избора на неговия псевдоним да не бъде разкрита “. Така даже „ съветският “ псевдоним се оказва тясно обвързван с Грузия и с юношеските мемоари на Йосиф Джугашвили.
Вижте още:
