Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 година в с.Калиманица, Монтанско. През 1947 година приключва гимназия в Берковица. Работи като сътрудник (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „ Народна юноша ”, редактор във вестник „ Вечерни вести ”(1954-1960), в Българска кинематография (1960 - 1962), редактор и член на публицистичната гилдия на вестник „ Литературен фронт ”(1962-1969). От 1973 до 1986 година е консултант в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото към Държавния съвет на Република България. От 1986 до 1989 година е заместник-председател на Съюза на българските писатели.

“Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за индивида от лесните - това самичък съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него съвсем нищо не научавате. Трудният урок желае доста пот, само че пък като усвоите урока, за цялостен живот ще ви държи влага. ” – " По петите на насекомото – Ние, врабчетата "

Радичков стартира да разгласява свои импресии, разкази и очерци от 1949 година През 1959 година издава първата си книга с разкази „ Сърцето бие за хората ”. През идващите години издава сборниците с разкази „ Прости ръце ”(1961), „ Обърнато небе ”(1962), „ Планинско цвете ”(1964), „ Шарена рогозка ”(1964). През 1965 година излиза сборникът му с разкази „ Свирепо въодушевление ”, неповторим с асоциативните си отклонения. Човекът на сегашното остава основно настоящо лице и в идващите му сборници - „ Водолей ”(1967), „ Козята брада ”(1967), „ Плява и зърно ”(1972), „ Как по този начин ”(1974) и други През 1966 година от щемпел излиза романът-пътепис „ Неосветените дворове ”. С него и с издадените през 1968 година „ Вятърът на спокойствието ” (новели) и „ Ние, врабчетата ” (разкази) Йордан Радичков излиза от литературната традиция и постанова свои правила и правила на създател от нов вид. По същото време той написва сюжетите за игрални филми „ Горещо пладне ” (1966) и „ Привързаният балон ” (1967). Пак по това време основава и пиесата „ Суматоха ” (1967). Радичков постоянно продължава да развива привидно изчерпани сюжетни линии като трансферира към този момент известни герои от роман в роман и от книга в книга. Този прийом доближава своето съвършенство в сборника „ Барутен буквар ” (1969).

През 70-те години на предишния век Радичков разгласява романите си „ Всички и никой ”(1975) и „ Прашка ”(1977). Тогава основава и драматургичните си произведения „ Януари ”(1974), „ Лазарица ”(1979) и „ Опит за хвърчене ”(1979). Тези пиеси дружно със „ Суматоха ” са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, Съединени американски щати, Румъния и други

“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде доста признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, само че перата и са постоянно живи. Недейте отминава нашата птича перушина, деца, недейте отминава загатна на нашия живот, а го съживявайте! ” – " Птича перушина – Ние, врабчетата "

През 1984 година излиза от щемпел сборникът с разкази и новели „ Верблюд ”, а през 1988 година романът „ Ноев ковчег ”. През последните години от живота си Радичков прибавя нови линии в творчеството си - излизат сборниците с разкази: „ Хора и свраки ”(1990), „ Малки жабешки истории ”(1994), „ Мюре ”(1997), „ Умиване лицето на Богородица ”(1997), ”Автострада ”(1999) и „ Пупаво време ”(2000) - книга с изключително заглавие, подигравателен поклон към предишното, когато в някои от диалектите „ пупа ” е значело стомах и типично по радичковски пренесена в съвременността, в нашето „ пупаво време ”. През 2003 година излиза сборникът с изявленията на писателя „ Скитащи думи ”.

Йордан Радичков е публицист, за който разпоредбите в художествената литература губят своята обичайната роля. Той е създаващият други възможности създател. Затова и ползата към неговото творчество е толкоз огромен. Два пъти е номиниран за Нобеловата премия за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

Радичков е почетен с доста оценки и награди, както в България, по този начин и в чужбина. Носител е на влиятелната интернационална италианска премия „ Гринцане кавур ”(1984) за белетристика и на Кралския шведски медал „ Полярна звезда ”(1988). През 1996 година за книгата си „ Малки жабешки истории ” е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиан Андерсен ” на Международния съвет на детската книга.

“Човек би трябвало да съблюдава хигиена, освен телесна, само че и духовна, преяждането постоянно има неприятни последствия. ” – " Към читателя – Спомени за коне "

В България е притежател на премиите: огромна премия за литература „ Добри Чинтулов ”(1980), премия „ Аскеер ”(1996) за повсеместен принос в развиването на театралното изкуство, национална литературна премия „ Петко Славейков ”(1998), огромна премия за литература на Софийски университет „ Св.Климент Охридски ”(2001). През 2000 година Йордан Радичков е почетен с медал „ Стара планина ” I -ва степен за повсеместен принос в българската просвета. През 2003 година е почетен и с държавната премия за просвета „ Паисий Хилендарски ”. Големият български публицист умира в София на 21 януари 2004 година

“Даже и оня който си фантазира, че усуква и преплита своята дребна кошничка на живота, скрито от всички и безшумно, и че може да се прокрадне зад тила на живота, без живота да го усети или забележи, е в цялостна илюзия. Ти може тука като Тахо да стъпваш безшумно на пръсти, с цел да не стреснеш някоя буболечка на пътя си и да не плашиш блатните птици в тръстиките. Но по какъв начин да преминеш ти безшумно и неусетен от никого зад тила на живота, като вътрешно стенеш от тъга, виеш от болежка и чувстваш сърцето си цялото в синини. Страданието е човешката кошничка. На нейното дъно нашите усеща се бутат едно друго, и скимтят, както скимтят слепи вълчета в бърлога. ” – " Кошници "