Йодирана сол – ето защо е важна за щитовидната жлеза
Йодът е микроелемент, безусловно нужен за естественото действие на човешкия организъм. Той взе участие в синтезата на хормоните на щитовидната жлеза, които от своя страна са нужни за регулацията на обменните процеси в тялото ни. Допълнително щитовидните хормони са нужни за естественото развиване на мозъка и нервната система на плода по време на бременност, заради което обезпечаването на задоволително количество йод в този интервал на дамата е извънредно значимо.
Йодът не се синтезира в тялото ни. Основен източник на йод е храната. 60% от нужните количества се набират от месната храна, 30% -от храната с растителен генезис и единствено 10% - от водата. Ако употребяваната храна е бедна на йод, заради бедна на йод почва, може да се развие нарушаване във функционалността на щитовидната жлеза. Районите с ниско наличие на йод в почвата са високопланинските и крайморските, както и в такива с ерозирали почви. В света регионите с най-тежък дефицит на йод са Хималаите, Памир, Андите и Алпите. В България това са високопланинските региони в югозападната част на страната.
В предишното в тези региони на страната постоянно са установявани йоддефицитни болести, от които най-честото е ендемична гуша, а с най-голямо клинично значение - хипотиреоидизмът (намалената функционалност на щитовидната жлеза). Той може да бъде причина за ментални нарушавания, дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или нараснал риск от влошено нервно-психическо и/или физическо развиване на плода.
Потребността ни от йод след 14-годишна възраст се изравнява за мъже и дами. Тези потребности нарастват доста по време на бременност и в интервала на кърмене. По време на вътреутробното развиване плодът получава йод за сметка на майчиния банкет, заради което ниското количество на йод в диетата на бременната жена е сериозно за развиването на плода. Дневните потребности за юноши и лица над 14 години следва да са 150 мкг, за бременни и кърмещи дами те следва да се към 200-250 мкг.
България е един от регионите в света с йоден недостиг. С въвеждането на йодната профилактика посредством йодиране на готварската сол, която стартира при започване на 20-ти век за първи път в Швейцария и по-късно през 50-те в Източна Европа, в това число и България, се стига до забележителна редукция на йоддефицитните болести.
През 90-те години се прави нова национална тактика, която работи и сега. Тя включва, с изключение на съществуването на йодирана сол в комерсиалната мрежа, потреблението ѝ още при развъждането на животните, както и в хранителната индустрия – в приготвянето на консерви, салами, самун, млечни артикули и други Резултатите от тази повсеместна йодна профилактика води до очистване на йоддефицитните болести като социално-значими болести през 2003-2004г. в България.
Препоръките за цяла Европа и света през днешния ден включват потреблението на сол за цялото население в йоддефицитните региони, какъвто е и България, да е единствено и само от йодирана сол. Препоръчително е да консумираме към 5-6 грама сол на ден. Българите всекидневно употребяват по-солени храни и постоянно стигат до 7-8, даже 10 грама. Добре е да се знае също, че йодът в солта не е термично устойчив и подсоляване на ястието е уместно да се прави в края на приготвянето му. При бременните нарасналите потребности от йод всекидневно се покриват с банкет на общоприетите правила за готварска сол в допълнение с банкет на мултивитамини за бременни.
Йодът не се синтезира в тялото ни. Основен източник на йод е храната. 60% от нужните количества се набират от месната храна, 30% -от храната с растителен генезис и единствено 10% - от водата. Ако употребяваната храна е бедна на йод, заради бедна на йод почва, може да се развие нарушаване във функционалността на щитовидната жлеза. Районите с ниско наличие на йод в почвата са високопланинските и крайморските, както и в такива с ерозирали почви. В света регионите с най-тежък дефицит на йод са Хималаите, Памир, Андите и Алпите. В България това са високопланинските региони в югозападната част на страната.
В предишното в тези региони на страната постоянно са установявани йоддефицитни болести, от които най-честото е ендемична гуша, а с най-голямо клинично значение - хипотиреоидизмът (намалената функционалност на щитовидната жлеза). Той може да бъде причина за ментални нарушавания, дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или нараснал риск от влошено нервно-психическо и/или физическо развиване на плода.
Потребността ни от йод след 14-годишна възраст се изравнява за мъже и дами. Тези потребности нарастват доста по време на бременност и в интервала на кърмене. По време на вътреутробното развиване плодът получава йод за сметка на майчиния банкет, заради което ниското количество на йод в диетата на бременната жена е сериозно за развиването на плода. Дневните потребности за юноши и лица над 14 години следва да са 150 мкг, за бременни и кърмещи дами те следва да се към 200-250 мкг.
България е един от регионите в света с йоден недостиг. С въвеждането на йодната профилактика посредством йодиране на готварската сол, която стартира при започване на 20-ти век за първи път в Швейцария и по-късно през 50-те в Източна Европа, в това число и България, се стига до забележителна редукция на йоддефицитните болести.
През 90-те години се прави нова национална тактика, която работи и сега. Тя включва, с изключение на съществуването на йодирана сол в комерсиалната мрежа, потреблението ѝ още при развъждането на животните, както и в хранителната индустрия – в приготвянето на консерви, салами, самун, млечни артикули и други Резултатите от тази повсеместна йодна профилактика води до очистване на йоддефицитните болести като социално-значими болести през 2003-2004г. в България.
Препоръките за цяла Европа и света през днешния ден включват потреблението на сол за цялото население в йоддефицитните региони, какъвто е и България, да е единствено и само от йодирана сол. Препоръчително е да консумираме към 5-6 грама сол на ден. Българите всекидневно употребяват по-солени храни и постоянно стигат до 7-8, даже 10 грама. Добре е да се знае също, че йодът в солта не е термично устойчив и подсоляване на ястието е уместно да се прави в края на приготвянето му. При бременните нарасналите потребности от йод всекидневно се покриват с банкет на общоприетите правила за готварска сол в допълнение с банкет на мултивитамини за бременни.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ