За Чардафон Великий и България днес
" Ясно и несъмнено казано, Конаре е през днешния ден български Сибир. Разницата е единствено тая, че съветският Сибир е пъкъл, а българският е парадайс. В съветския Сибир се души и уморява: независимост, напредък, интелигенция, мисъл и гении; а в българския, в Конаре, са събрани всичките политически и продажни развратници, ония точно, които се кланят на величието на съветския Сибир, които желаят щото и в хубава България да се направи подобен пъкъл. Да живей Българският Сибир - Конаре! Долу Руският! " (21 април 1887 година)
Това са последните редове от книгата на Захарий Стоянов за Чардафон Великий - непризнатия в историческия канон основен воин на Съединението от 6 септември 1885 година. Чардафон е одиозна фигура: прякорът му идва от иронично добавеното немско " декор " към " чарда " - турската дума за стадо говеда, с която героят се обръщал към сподвижниците си.
Пак в този подигравателен проект той се е стремял да бъде " фараон ", бил е буен партизанин на съединистите и е подушвал на всички места смърдящото " козе месо " на политическите си съперници, които оборвал освен с думи. За похода на четата му от Конаре до Пловдив, който е станал дружно с арестуването на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и централния акт на Съединението, се знае много. Но героят като цяло е пропуснат и недолюбван освен поради русофобството му, само че и поради това, че не се вписва във възвишената саможертвена героика, наложена в литературата ни.
Свободата би трябвало да се брани без Сибир - пък бил той и български
Книгата на Захарий Стоянов за Чардафон приключва с прослава на неговото Конаре (макар че той в действителност е родом от Габрово). Конаре съгласно Захарий се е трансформирало в цитадела на Съединението - свободолюбиво, патриотично гнездо против домогванията на Русия и опълчването ѝ на Българското княжество.
На предпоследните две страници се описват две събития, които от модерна позиция са много скандални. Първо, по какъв начин конарци през 1886 година разпръснали (меко казано) в Пловдив русофилския протест на Гешов, Вазов, Величков и Пранджов с крясъци " Дръжте рубладжиите! ". Захарий се увлича в описанието: " Бой! Ама какъв пердах! Сякаш бакърджийски чукове падат ".
Второ, след заминаването на Каулбарс и скъсването на връзките с Русия в Конаре били заточени доста русофили: " Каулбарсисти, Мингрелиевци, хлебосолци и православци ". Те трябвало да се събират на инспекция всяка вечер в някакво кафене. Конарци, както се вижда от текста, им оказали изключително гостолюбие:
" Смехове, насмешки, оскърбления, от време на време плюение, продатели, изменници, прислужници и лакеи на царя - ето техническите думи, с които се съпровожда всяка инспекция ".
Хубаво е, че тези времена са отминали. След тях рубладжиите неведнъж са вземали своя реванш и надалеч не са били толкоз великодушни към своите геополитически съперници: отваряли са напряко концентрационни лагери и не са се занимавали с кафенета.
Последното изречение на книгата е стряскащо и единствено то е задоволително да изясни за какво това другояче увлекателно четиво освен не се учи, само че и рядко се загатва в обществената среда:
" Да живей Българският Сибир - Конаре! Долу Руският! ".
Захарий Стоянов е разбирал добре, че в политическите битки на неговото време не става дума за културни, православни или геополитически пристрастия, а за нещо напълно друго: свободата на българите. Дали ще са свободна, съвременна страна - или част от безспорната (самодържавна) съветска монархия и империя. Не е ясно дали той е разбирал, че е надалеч по-добре свободата да се брани без Сибир - пък бил той и български.
В днешния свят несвободните империи надигат глави. Китай е главният източник за паника, тъй като стопанската система му е голяма и към този момент е измерима с стопанските системи на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Този запас под една или друга форма ще стигне и до нас: в прилежаща Сърбия да вземем за пример китайското въздействие към този момент е осезаемо.
В по-скромни мащаби, само че и доста по-наблизо Путинова Русия се трансформира в властническо копие на Русия на Александър III. В по-агресивен и по-репресивен вид, както показва войната против Украйна.
Две трети от българите през днешния ден избират ясно пътя на свободните страни и демокрацията. Все отново обаче има едни към 30 %, които са склонни да опитват с нещо друго. А това друго нещо е ясно какво е: властническо ръководство, здрава ръка, Сибир и така нататък В свободните страни има и свободна съпротива - стига да не подхващат насилствени дейности за разграждането ѝ, съперниците на демокрацията са свободни да мислят и да приказват каквото желаят. И те го вършат, от време на време от висока естрада.
По-голямата заплаха е, че тези 60-70%, които би трябвало да са бранители на свободната народна власт, през днешния ден са в насипно положение: политическото им посланичество е фрагментирано и некомпетентно да сътвори устойчиво ръководство на страната.
Примерът на Чардафон: за какво е значим за България през днешния ден
ГЕРБ и Движение за права и свободи използваха " евроатлантизма " за прикриване на отрицателната корупционна известност на водачите си и по този метод лека-полека му сътвориха в случай че не неприятно, то най-малко амбивалентно име.
Много старания бяха хвърлени да се дискредитира единствената проевропейска опция на ГЕРБ и Движение за права и свободи - ПП-ДБ. Така и не стана доста ясно в какво тя се провини - едни я упрекват в прекомерна поддръжка за Украйна; други - в тъкмо противоположното. Едни считат, че не е била задоволително диалогична с ГЕРБ и ДПС; други - тъкмо противоположното. Така или другояче 300 000 души отдръпнаха доверието си от ПП-ДБ на предходните избори.
С разпада на Движение за права и свободи и основаването на двете обединения на Доган и Пеевски, евроатлантическият лагер изпадна в още по-тежко състояние. Двете ДПС-та ще поделят гласовете на Движението и най-вероятно ще ги понижат, тъй като самото разделяне носи негативи. Този разпад ще се отрази и на ГЕРБ, макар че водачът им Борисов (леко комично) продължава да упорства, че " ни Пеевски е ял, ни Доган е мирисал ". ГЕРБ също загуби над 100 000 гласа на предходните избори и този тренд несъмнено ще продължи.
В тази обстановка е доста евентуално (заслуженият и излишно отлаган) провал на модела Борисов-Пеевски да налее вода в мелницата на актуалните хлебосолци, каулбарсовци и рубладжии (копейки, поради стогодишната инфлация).
Затова е добре понякога да бъде възкресяван духът и образецът на Чардафон Великий, който демонстрира, че здравият разсъдък от време на време може да се въплъти в много странни персонажи. Отстояването на свободата изисква мобилизацията на всеки гений и запас: тя е и би трябвало да бъде общобългарско дело, а не задача единствено за просветени или не до такава степен просветени малцинства и партийни елити. Тези малцинства пък би трябвало да са извлекли уроците от историята и да не разрешават националният възторг и сила да доведат до сопаджийство и заточения.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това са последните редове от книгата на Захарий Стоянов за Чардафон Великий - непризнатия в историческия канон основен воин на Съединението от 6 септември 1885 година. Чардафон е одиозна фигура: прякорът му идва от иронично добавеното немско " декор " към " чарда " - турската дума за стадо говеда, с която героят се обръщал към сподвижниците си.
Пак в този подигравателен проект той се е стремял да бъде " фараон ", бил е буен партизанин на съединистите и е подушвал на всички места смърдящото " козе месо " на политическите си съперници, които оборвал освен с думи. За похода на четата му от Конаре до Пловдив, който е станал дружно с арестуването на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и централния акт на Съединението, се знае много. Но героят като цяло е пропуснат и недолюбван освен поради русофобството му, само че и поради това, че не се вписва във възвишената саможертвена героика, наложена в литературата ни.
Свободата би трябвало да се брани без Сибир - пък бил той и български
Книгата на Захарий Стоянов за Чардафон приключва с прослава на неговото Конаре (макар че той в действителност е родом от Габрово). Конаре съгласно Захарий се е трансформирало в цитадела на Съединението - свободолюбиво, патриотично гнездо против домогванията на Русия и опълчването ѝ на Българското княжество.
На предпоследните две страници се описват две събития, които от модерна позиция са много скандални. Първо, по какъв начин конарци през 1886 година разпръснали (меко казано) в Пловдив русофилския протест на Гешов, Вазов, Величков и Пранджов с крясъци " Дръжте рубладжиите! ". Захарий се увлича в описанието: " Бой! Ама какъв пердах! Сякаш бакърджийски чукове падат ".
Второ, след заминаването на Каулбарс и скъсването на връзките с Русия в Конаре били заточени доста русофили: " Каулбарсисти, Мингрелиевци, хлебосолци и православци ". Те трябвало да се събират на инспекция всяка вечер в някакво кафене. Конарци, както се вижда от текста, им оказали изключително гостолюбие:
" Смехове, насмешки, оскърбления, от време на време плюение, продатели, изменници, прислужници и лакеи на царя - ето техническите думи, с които се съпровожда всяка инспекция ".
Хубаво е, че тези времена са отминали. След тях рубладжиите неведнъж са вземали своя реванш и надалеч не са били толкоз великодушни към своите геополитически съперници: отваряли са напряко концентрационни лагери и не са се занимавали с кафенета.
Последното изречение на книгата е стряскащо и единствено то е задоволително да изясни за какво това другояче увлекателно четиво освен не се учи, само че и рядко се загатва в обществената среда:
" Да живей Българският Сибир - Конаре! Долу Руският! ".
Захарий Стоянов е разбирал добре, че в политическите битки на неговото време не става дума за културни, православни или геополитически пристрастия, а за нещо напълно друго: свободата на българите. Дали ще са свободна, съвременна страна - или част от безспорната (самодържавна) съветска монархия и империя. Не е ясно дали той е разбирал, че е надалеч по-добре свободата да се брани без Сибир - пък бил той и български.
В днешния свят несвободните империи надигат глави. Китай е главният източник за паника, тъй като стопанската система му е голяма и към този момент е измерима с стопанските системи на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Този запас под една или друга форма ще стигне и до нас: в прилежаща Сърбия да вземем за пример китайското въздействие към този момент е осезаемо.
В по-скромни мащаби, само че и доста по-наблизо Путинова Русия се трансформира в властническо копие на Русия на Александър III. В по-агресивен и по-репресивен вид, както показва войната против Украйна.
Две трети от българите през днешния ден избират ясно пътя на свободните страни и демокрацията. Все отново обаче има едни към 30 %, които са склонни да опитват с нещо друго. А това друго нещо е ясно какво е: властническо ръководство, здрава ръка, Сибир и така нататък В свободните страни има и свободна съпротива - стига да не подхващат насилствени дейности за разграждането ѝ, съперниците на демокрацията са свободни да мислят и да приказват каквото желаят. И те го вършат, от време на време от висока естрада.
По-голямата заплаха е, че тези 60-70%, които би трябвало да са бранители на свободната народна власт, през днешния ден са в насипно положение: политическото им посланичество е фрагментирано и некомпетентно да сътвори устойчиво ръководство на страната.
Примерът на Чардафон: за какво е значим за България през днешния ден
ГЕРБ и Движение за права и свободи използваха " евроатлантизма " за прикриване на отрицателната корупционна известност на водачите си и по този метод лека-полека му сътвориха в случай че не неприятно, то най-малко амбивалентно име.
Много старания бяха хвърлени да се дискредитира единствената проевропейска опция на ГЕРБ и Движение за права и свободи - ПП-ДБ. Така и не стана доста ясно в какво тя се провини - едни я упрекват в прекомерна поддръжка за Украйна; други - в тъкмо противоположното. Едни считат, че не е била задоволително диалогична с ГЕРБ и ДПС; други - тъкмо противоположното. Така или другояче 300 000 души отдръпнаха доверието си от ПП-ДБ на предходните избори.
С разпада на Движение за права и свободи и основаването на двете обединения на Доган и Пеевски, евроатлантическият лагер изпадна в още по-тежко състояние. Двете ДПС-та ще поделят гласовете на Движението и най-вероятно ще ги понижат, тъй като самото разделяне носи негативи. Този разпад ще се отрази и на ГЕРБ, макар че водачът им Борисов (леко комично) продължава да упорства, че " ни Пеевски е ял, ни Доган е мирисал ". ГЕРБ също загуби над 100 000 гласа на предходните избори и този тренд несъмнено ще продължи.
В тази обстановка е доста евентуално (заслуженият и излишно отлаган) провал на модела Борисов-Пеевски да налее вода в мелницата на актуалните хлебосолци, каулбарсовци и рубладжии (копейки, поради стогодишната инфлация).
Затова е добре понякога да бъде възкресяван духът и образецът на Чардафон Великий, който демонстрира, че здравият разсъдък от време на време може да се въплъти в много странни персонажи. Отстояването на свободата изисква мобилизацията на всеки гений и запас: тя е и би трябвало да бъде общобългарско дело, а не задача единствено за просветени или не до такава степен просветени малцинства и партийни елити. Тези малцинства пък би трябвало да са извлекли уроците от историята и да не разрешават националният възторг и сила да доведат до сопаджийство и заточения.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ