Ясер Арафат е президент на Палестинската автономия (неин водач става

Ясер Арафат е президент на Палестинската автономност (неин лидер става през 1993 година, а през 1996 година е определен за петгодишен мандат); лидер на Фатах и началник на Организацията за избавление на Палестина (ООП) от 1969 година, и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански лидер, Арафат е считан от палестинците и техните поддръжници за герой за независимост, а от Съединени американски щати, Израел и техните поддръжници — за терорист.
Ясер Арафат е роден на 24 август 1929 година под името Мухаммад Абд ар-Рахман Абд ар-Рауф Арафат ал-Кхидуа ал-Хусайни. Според акта му за раждане е роден в Кайро, Египет, само че самият той твърди, че е роден в Йерусалим. Арафат е петото от общо седем деца в фамилията на палестински търговец на текстил. Майка му умира, когато Ясер е на 4 години, след което живее с татко си в Йерусалим, само че по-късно още веднъж се връщат в Кайро.
В интервала 1949-1956 година учи инженерство в университета на крал Фуад II (Университета в Кайро), Египет. От 1952 до 1956 година е ръководител на Съюза на палестинските студенти. След това служи като младши лейтенант в египетската войска по време на Суецката рецесия. По-късно отива в Кувейт, където работи като строителен инженер и там основава своя компания. Първата жена на Ясер Арафат е Наждла Ясин, която остава негова брачна половинка до 1985 година През 1992 година на 63 години се дами за 28-годишната Суха Тауил, която му ражда щерка през 1995 година
През 2004 година здравословното положение на Арафат се утежнява и той умира в болница в Париж на 11 ноември същата година. Въпреки че точната причина за гибелта му остава незнайна, не е осъществена аутопсия.
През 1959 година Арафат основава " Фатах ". През 1964 година се основава Организацията за избавление на Палестина (ООП) за да сплоти другите палестински групи за опозиция против израелската окупация на арабска Палестина. През 1967–1968 година " Фатах " се причислява към ООП и Арафат става неин водач през 1969 година Дълго време нейната цел е основаване на самостоятелна палестинска страна на територията на Израел. Водачите на " Фатах " са прогонени от Йордания в Ливан след конфликтите с йорданските сили през 1970–1971 година, които стартират с Черния септември през 1970 година Впоследствие политическите водачи на " Фатах " одобряват да основат страна единствено на палестинските араби на териториите, отредени за нея от Организация на обединените нации, с което в действителност признават правото на евреите на лична страна, а това става причина за започване на градивни договаряния с Израел, довели до основаването на Палестинската автономност с президент Арафат.
Палестинската автономност има надзор върху гражданските проблеми и проблемите със сигурността в палестинските градски региони (наричани в Договорите от Осло " зона A " ). Тя упражнява надзор и върху палестинските селски региони ( " зона B " ). Арафат става първият ръководител на Палестинската автономност през 1993 година, а през 1996 година е определен за петгодишен мандат. Остава водач на ООП до гибелта си през 2004 година, когато е завещан от Махмуд Абас, в това число и на президентския пост. Оценката на личността на Арафат е извънредно противоположна – до момента в който палестинците го считат за герой за независимост, за Съединени американски щати и Израел е терорист.
През 1994 година Арафат получава Нобелова премия за мир дружно с Шимон Перес и Ицхак Рабин.
Източник: Уикипедия