Време е да кажем сбогом на Каори Сакамото. Вече трикратна

Време е да кажем довиждане на Каори Сакамото. Вече трикратна олимпийска медалистка. Трикратна международна шампионка, шесткратна национална шампионка на Япония. Безброй усмивки. Така стартира анализът на Оlympics.com за популярната азиатска фигуристка.

Ще има ли 25-годишната японка последния смях – оня топъл, инфекциозен смях, с който стана толкоз добре позната през блестящата си кариера – когато надпреварата по фигурно пързаляне на Олимпийските игри Милано–Кортина 2026 завърши?

Сакамото е в отлична форма за своите трети и последни Игри, като оказа помощ на Япония да завоюва сребро в отборното съревнование, отстъпвайки напълно минимално на Съединените щати, откакто завоюва както късата, по този начин и волната стратегия.

Но самостоятелното съревнование при дамите, което стартира във вторник от 19:45 часа (17 февруари), ще бъде напълно друго предизвикателство. Всяка от нейните шест японски и американски съпернички, както и Аделия Петросян, е способна да се качи на най-високото ходило на почетната стълбичка в съответния ден.

Ще бъде доста – и даже повече от това. Сакамото го знае от първа ръка, откакто към този момент има зад тила си две Зимни олимпийски игри. По природа тя може да бъде скромна и срамежлива и няма да го каже непосредствено. Но по заобиколен метод като че ли в нея се усеща тиха убеденост.

„ Вероятно ще умра. Ще бъде полуда “, сподели тя пред Olympics.com преди да поеме на последното си олимпийско странствуване. „ Малко е ужасно. Ако кажа „ злато “ и не го реализира, даже със сребро ще се усещам разочарована и може да скърбя. Медалът самичък по себе си е необикновено достижение. Но няма да имам нищо срещу да е един по-добър от последния път. “

Последният сезон в кариерата на Сакамото е прочувствено влакче на ужасите, изпълнено със сълзи – от наслада, фрустрация, отчаяние и благодарност.

На Финала на Гран при през декември в Нагоя, на родна земя, Сакамото беше пета от шест в късата стратегия, откакто удвои началния си троен лутц – неточност, която тя самата смяташе за немислима. Тя беше унищожена и се разплака обществено, както не беше правила от години. След това се събра и завоюва волната стратегия, което ѝ донесе бронз. Плака още веднъж – този път от облекчение, че въпреки всичко е на подиума.

Сакамото плака и на националното състезание – петата ѝ поредна купа – освен тъй като автоматизирано се класира за Милано–Кортина. Това беше последното ѝ съревнование в Япония, 21 години откакто за първи път е обула кънки.

Тя признава, че последният ѝ сезон е бил друг от всички останали и извънредно сложен за ръководство. „ Направих неточност, която в никакъв случай не съм очаквала “, сподели тя, връщайки се към Финала на Гран при. „ Бях по-скоро шокирана от всичко. Помислих си: даже на подготовка не върша такава неточност, а в този момент я върша? Беше прекомерно. Истински потрес за системата.

Не можех да си разреша нито една неточност във волната стратегия – бях притисната до стената. Бях обезверена, тъй като усещах, че се отдалечавам от олимпийската селекция, и трябваше да го спра непременно. Така съумях да се оправя. На националното състезание грешката от Финала ми изникна още веднъж в съзнанието, само че трябваше да извърша всичко съвършено – нямах избор. Имаше неточност на лутца, само че се стегнах и по този начин минах през това. “

По време на отборното съревнование в ледената зала в Милано Сакамото – сребърна медалистка в отборното и бронзова в самостоятелното съревнование на Пекин 2022 – беше обсипана с обич и овации от публиката, което акцентира световната ѝ известност.

Обичана от противници, почитатели и медии, като че ли няма човек в света на фигурното пързаляне, който да не желае тя да приключи кариерата си по най-хубавия метод.

Сакамото, която възнамерява да стане треньор след края на спортната си кариера, беше първокласен играч и почтено представяше спорта през всичките тези години. Тя е декларирана за присъединяване на Световното състезание в края на март в Прага, само че в случай че успее да завоюва мечтаното самостоятелно олимпийско злато и да приключи цялостния комплект медали, какъв по-добър край би могъл да има?

Всичко хубаво има край, както гласи поговорката. Малцина биха се противопоставили на благополучен край за Каори Сакамото.

„ В Пекин не се усещах толкоз притисната, колкото в Пьончан. Бях в идеалното положение – спокойна, само че не прекомерно. Имам опита да реализира добър резултат и в отборното, и в самостоятелното съревнование, тъй че знам какво да върша и по кое време. Имам визия по какъв начин да разпределя дните си и да спестявам силите си, и това е разликата по отношение на предходните две Олимпиади. Това просто прави подготовката малко по-лесна.

Изпитвала съм всевъзможен тип напрежение, за което можете да се сетите, тъй че си мисля, че ще мога да го свържа с нещо от предишното. А в случай че съм го преживявала преди, имам вяра, че мога да се оправя и в този момент. “