Японски Шпиц
Японският шпиц е мъдро и красиво куче, което провокира удивление с бялата си пухкава четина и гордата си походка. Японският шпиц е доста самоуверено и правдиво животно, което постоянно е готово да играе със стопанина си и да се погрижи за положителното му въодушевление.
История на Японски шпиц
Не е напълно ясно по какъв начин се е появил Японският шпиц. Според някои версии той е правоприемник на немски шпиц и на самоед. Друга версия акцентира развиването на порода дребни японски кучета в Японски шпиц. През 1921 година породата Японски шпиц за първи път е била показана на огромно ревю, което се е провеждало в Токио. В Европа дребното бяло кученце бързо станало любим на дребни и огромни освен поради красивия си външен тип, само че също по този начин и поради прекомерно чистоплътните си привички, както и заради обстоятелството, че козината му не провокира алергии. Стандартът на породата Японски шпиц е бил одобрен през 1948 година.
Стандарт на Японски шпиц
Японският шпиц е затрупан с искрящо бяла четина. Ушите му са изправени и са покрити с четина. Нослето му е черно, както и очите му, които постоянно са с любопитен и радостен взор. Муцунката на Японския щпиц е заострена и леко наподобява на лисича. Устните са черни на цвят. Опашката на Японския шпиц е пухкава и се навива над гърба му. Височината на Японския шпиц е към 36 сантиметра, като женските екземпляри могат да са по-дребни - към 30 сантиметра.
По отношение на тежестта Японският шпиц варира в много необятен диапазон като за такова дребно куче - той тежи от 5 до 10 кг. Но в действителност Японският шпиц наподобява доста по-грамаден, в сравнение с е, и това се дължи на пухкавата му четина, която е като облак. Гръдният панер на Японския шпиц е добре развъртян. Крайниците са мускулести, лапите са с овална форма. На краката си Японският шпиц има по този начин наречените панталонки – пухкава четина, която образува нещо като топки към краката му.
Грижи за Японски шпиц
Чисто бялата четина на Японския шпиц кара доста хора да не посмеят даже да мислят да си вземат такова куче, тъй като остават с неправилното усещане, че поддръжката й е прекомерно комплицирана. Малко хора имат вяра, че тя на процедура не се цапа и в това отношение Японският шпиц е напряко съвършено куче. Козината а Японския шпиц е като полирана, тя е толкоз гладка, че мръсотията не се залепя за космите. Дори това да стане, кучето се разтръсква и козината още веднъж е с искрящо бял свят. Японските шпицове не би трябвало в никакъв случай да се подстригват, даже да вземат участие в кучешки надпревари и изложения. Козината на Японския шпиц няма миризма и не се скубе.
Достатъчно е да разресвате козината на Японския шпиц два пъти седмично и да го къпете един път на месец и половина, с цел да бъде тя постоянно лъскава и красива. Японският шпиц е доста пламенно куче и като се изключи че обича да тича, той на драго сърце плува. Добре е в случай че можете да осигурите на любимеца си опция два пъти на ден да излиза на дълги разходки. Той ще е доста благополучен, в случай че го пускате да потича понякога на независимост.
Тъй като няма късмет Японският шпиц да се опита да улови котка или друго дребно животно, той, за разлика от доста породи кучета, може да бъде пускан да тича, без да се разхожда на мотив. Въпреки това би трябвало да внимавате, тъй като той е податлив да демонстрира прекомерно отзивчиво държание към други кучета, а те може да са по-агресивни от него и запознанството да не приключи добре за дребния ви любим. Редовно проверявайте ушите и очите на Японския шпиц, с цел да предотвратите развиването на по-сериозни инфекции.
Обучение на Японски шпиц
Японският шпиц е куче, което доста елементарно се поддава на образование и дресировка. То елементарно схваща тъкмо какво се желае от него и е готово да го извършва на мига. Много постоянно не се постанова да се употребява хранителен стимулант при образованието на Японския шпиц - това куче е готово да извършва команди от заран до вечер, единствено и единствено с цел да угоди на стопанина си. Въпреки това е допустимо Японският шпиц да откаже да извършва дадена команда - това може да се случи в случай че сте прекалили с образованието и от часове не сте спирали и не сте дали на кучето си опция да си почине.
Хранене на Японски шпиц
Японският шпиц няма искания във връзка с храната. За разлика от някои породи кучета, които са с пухкава четина, той не страда от хранителни алергии, които да влошат качеството на косъма му или да доведат до нейното окапване. Кучетата от породата Японски шпиц могат да се хранят с натурални артикули, само че нямат нищо срещу да се хранят и с консерви или суха кучешка храна.
Добре е да употребявате разнообразни типове добавки с витамини и минерали, в случай че изберете натурални артикули за менюто на вашия Японски шпиц. В менюто на Японския шпиц над 70 % би трябвало да са месо и субпродукти, които са обработени термично. Може да се дава пилешка шийка един-два пъти седмично на Японския шпиц. Кучетата от тази порода на драго сърце хапват разнообразни типове зеленчуци - без значение дали са сурови или сварени, а също по този начин и плодове съгласно сезона.
Японският шпиц харесва киселото мляко и изварата, твърдо сварените яйца и зърнените храни. Той ще похапва с наслада това, което му предложите. Ако го храните с натурални артикули, менюто му би трябвало да е разнообразно. Не се предлага да храните Японския шпиц с прекомерно студена или прекомерно гореща храна, с пикантна, солена или сладка храна, с тестени и захарни произведения, с тръбни кокали и с пушени меса. Суровите яйца и суровото месо също не се предлага да се дава на кучетата от тази порода.
Заболявания на Японски шпиц
Японският шпиц е извънредно крепко куче. Въпреки това то може да страда от разнообразни ушни и очни инфекции, по тази причина при обособяване на несъразмерен секрет от очите или ушите наложително би трябвало да бъде посетен ветеринарен експерт. Възможно е Японският шпиц да страда от тазобедрена дисплазия, както и от проблеми с костната система, само че това е огромна необичайност.
Любопитни обстоятелства за Японски шпиц
Японският шпиц постоянно се употребява от цирковите дресьори по света, тъй като елементарно научава разнообразни типове номера и наподобява доста добре на цирковата сцена. Японският шпиц се разграничава от други породи дребни кучета по това, че не издава присъщите за тях пискливи лаещи звуци. Затова Японският шпиц от време на време е именуван азиатско безмълвно куче. Ако някое куче издава прекомерно доста звуци, то не се позволява за отглеждане, тъй като се счита, че носи незадоволително положителни гени и ще скапе чистотата на породата.
Японският шпиц постоянно прости на стопанина си неприятното отношение. Той просто не се наскърбява за разлика от други породи дребни кучета. Японският шпиц не може да бъде употребен за ловно куче. То е с доста добър темперамент и изцяло е лишено от ловни инстинкти. Заради това Японският шпиц елементарно се сприятелява с разнообразни кучета и може да понесе за собствен директен комшия домашна котка, даже да не е израснал с нея от ранна възраст. Японският шпиц се схваща добре с кучета от личния си пол.
Японският шпиц е подобаващ за фамилии с доста дребни деца, защото той няма в никакъв случай да нарани хлапетата, даже те да си играят с него малко грубичко. Единственото, което Японският шпиц ще направи, в случай че усети, че го тормозят, е да изиска да се усамоти.
Ако се изключи дребният размер, Японският шпиц наподобява на дребно копие на куче от породата Самоед. Японският шпиц с наслада ще ви придружи на няколкочасова разходка, само че на драго сърце ще спи в скута ви и може да остане там в продължение на дълго време. В това отношение Японският шпиц наподобява на котка.
Недостатъци на Японски шпиц
Японският шпиц е много мнителен към непознати хора и се отнася съмнително към тях. Въпреки дребния си размер той може да прояви експанзия към непознати. Той избира единствено един човек от фамилията, на който се подчинява категорично, останалите могат единствено да разчитат на неговата любезност и положително отношение.
Японският шпиц доста мъчно понася самотата. Ако бъде оставен прекомерно дълго самичък, той може да унищожи интериора ви и да драска по вратите без спиране с часове. Може тъгата по стопанина да се прояви и по различен метод при Японския шпиц - при дълго неявяване на стопанина си той може изцяло да се откаже от храната и единствено да лежи и да го чака.
