Япония е страна с изключително ограничена територия и е малко

Япония е страна с извънредно лимитирана територия и е малко необичайно, че в миналото е решила да изостави своя лична територия в лицето на остров Хашима. Територията е много скромна, само че в предишното е изиграла своята роля за империята. Остров Хашима се намира на към 15 километра от Нагазаки и в миналото се е считал за столица на добива на въглища. Той изиграва голяма роля и за бързата индустриализация на страната. Известен е още като Гунканджима (боен транспортен съд, тъй като наподобява на подобен по форма) и работи от 1887 до 1974 година Колкото и запаси да дава в преди началото на новото хилядолетие е съумял да изчерпа своите запаси. Петролът заменя въглищата и мините са затворени. За към 3 десетилетия тази локация се пренебрегва.

Бетонните стени стартират да се огъват, природата стартира бързо да се възвръща и малко по-късно множеството историци се насочват натам и по още една причина – по-тъмното историческо минало. По време на Втората Световна война, островът се трансформира затвор за корейски и китайски военнопленници, както и други пандизчии. Повечето са принудени да работят до безсилие. Смъртните случаи са към 1000 души до края на 30-те години и до края на войната към този момент не се води подобен списък. Днес тази територия е непокътната и под закрилата на UNESCO, като влиза в този списък през 2015 година и е отворен за туристи. До този миг Япония не разкрива доста за протичащото се там в предишното.

Японските историци също по този начин влизат в спорове дали да се приказва за мината или за чиновниците, които са изпратени там. Всичко стартира при започване на XIX век с откриването на въглища. Разкритието е направено в вярното време, тъй като Япония има потребност от ресурса, с цел да стартира своята индустриализация. Малката територия може да се трансформира напълно в мина, а дневните курсове на кораби не могат да бъдат изчислени. Митсубиши закупува острова през 1890 година и компанията слага водните стени, както и по-засиленото изнасяне на запаси. Това е първата миньорска морска мина.

През 1916 година се създават 9 етажни кооперации особено за миньорите. Необходима е и отбрана от всички атмосферни условия – най-много тайфуни, по тази причина японците стартират да леят по-сериозно бетон и дружно със защитните стени, стартират да построяват още няколко здания, учебно заведение, болница и оставят място за отмора. Трябва да приемем, че по това време въглищата са скъп запас, а миньорите постоянно ще бъдат едни от най-важните. Те получават доста по-сериозни заплати, лекари на тяхно разположение, а да не приказваме, че почивката е обезпечена и наложителна. В зората и дейния си интервал, мината и острова са съумели да приютят към 5259 души. Всяка една 9-етажна постройка разполагала с към 241 стаи.

Избран е тъкмо центъра на острова като най-безопасен. По време на основаването на жилищните здания, те са и най-високите в Япония. Общият им брой в следствие съумява да доближи броя от 30 здания. Миньорите създават басейн, който естествено се цялостни със солена вода и въпреки всичко се крие на завет от огромните талази. За малко повече въодушевление и облекчение на тежката работа, компанията издига изкуствена висота, където хората могат да почиват и да се любуват на слънчевите лъчи, когато времето го разрешава. Покривите на постройките са превърнати в градини, с цел да има дестилация на въздуха и още веднъж – отмора. През 60-те години стартира и бавното затваряне на мини, откакто петролът стартира да взима превес в индустриализацията.

През януари 1974 година Митсубиши публично затваря мината вечно. В пика си, този остров е давал близо 410 000 тона въглища. С нея и хората си потеглят и единствено три месеца по-късно, островът е напълно изчистен. След като не остава никой, който да се грижи за постройките, природата стартира да погълва последните следи на цивилизация. В идващите години доста от постройките се срутват и през днешния ден може да посетите не просто нереален град, а нереален остров. До 2002 година компанията държи територията и по-късно я предава на град Такашима, който по-късно е причислен към територията на Нагазаки през 2005 година Падналите защитни стени са възобновени и тези по-здрави жилищни здания се възвръщат, с цел да може да се одобряват туристи. До през днешния ден ще открием доста фотографи и инфлуенсъри, които с огромно наслаждение желаят да запечатат част от историята, да не забравяме, че в миналото даже някои фрагменти от Джеймс Бонд са снимани точно там.

Истината обаче е, че откакто целият личен състав от студиото осъзнава, че е прекомерно рисково да прекара повече от час,  господата се връщат във Англия и вършат копие на същата територия, като прибавят специфичните резултати. Дори те не могли  да устоят на напрежението и силата на океана. Освен това дано не забравяме, че доста от постройките са подготвени да пропаднат при идващият по-сериозен естествен прелом.

Точно затова и доста от туристите би трябвало да следват вярната посока и да не се отделят от групата. В някои моменти ще открием, че в случай че изпуснете верния завой на стълбището към пъкъла – кръстено е по този начин, тъй като би трябвало да се мине през него, с цел да се доближи до върха на една от постройките. При една неточност, посетителите могат да се озоват в жилищните здания, където всяка една стая има зейнали дупки освен по стените, само че и по пода, което ги прави едно ново и още по-сериозно закононарушение.

Посещението на болничното заведение ще ни покаже и остарели рентгенови фотоси, които демонстрират и какво е било положението на множеството миньори.

Според някои от архитектите, както и откривателят Такафуми Ногучи, бетонните структури са направени по модела на Древен Рим, само че с тази разлика, че в тях липсва подсилена стомана. През 2011 година същият стартира да мисли по какъв метод може да резервира наследството на острова. Причината е, че даже след снимането на Skyfall, почитателите не могат да обиколят свободно острова, въпреки всичко има много рискови здания и сриванията могат да бъдат рискови. Макар и сега главната задача e превръщането на историческа дестинация, не трябва  да забравяме, че Япония има и своята тъмна страна.

През 30-те и 40-те години на предишния век, о-в Хашима посреща хиляди пленници. Събитията се случват откакто Япония колонизира Китай и Корея. Един от днешните гидове – Томоджи Кобата е един от гидовете на острова и точно той знае най-безопасния маршрут. Макар и да живее единствено една година на острова – 1961 година, същият може да опише и метода на живот. Някъде към крайбрежията показва къде стената можела да се изкатери, с цел да може влюбените двойки да се полюбуват на залеза. Часовете за готвене са били едни от най-шумните, тъй като множеството домакини си викали през прозорците за обмяна на подправки или храни, които няма да се употребяват повече.

По това време никой не е заключвал вратите си, а на острова живеела и бабата надзорник – познаваме по една такава във всяка жилищна постройка. Нейната работа е да следи кой влиза, къде отива и по кое време ще се върне. Докараните пандизчии не се радват на такова благоденствие. За тях изискванията са страховити. От докараните хиляди умират 123 корейци и 15 китайци. Те са бити, гладували и работили до безсилие – през деня и нощем.

Интересно е, че UNESCO по този начин или другояче пропуща тази детайлност, когато трансформира острова в историческо завещание за света. Именно Южна Корея отхвърля да го признае тъкмо по този мотив. След като Япония преразглежда това искане, същата отдръпва настояването си, само че припомня, че хората би трябвало да се считат за плебеи, а не за принудени да работят.  До през днешния ден има китайски фамилии, които търсят отплата за всичко случило се, само че с това не би трябвало да забравяме, че Япония счита историята на тази територия – остатъци в предишното, които би трябвало да бъдат изгубени вечно.