Персийско злато
Януари е времето на кинофестивала „ Менар ” - време за персийско (иранско) кино. Днес ще ви срещна с два доста положителни кино лентата от тази страна.
По-старият " Окоп 143 " на Наргис Абяр е от 2013 година и има две награди за основна женска роля на Мерила Заре`и от кинофестивала Fajr и Азиатските кино награди.
Историята, много тягостна, тежка и протяжно-сантиментална (което не е недостатък) ни връща във времето на Ирано-Иракската война. Олфат (наградената Мерила Заре`и) е работлива, загрубяла от непостижим труд самотна майка, хрисима, богатства, добродушна и отдадена на децата си. Синът Йонос е гиздав прекрасен и строен снажен юноша, а дъщерята Фердоус е грозновата оправна и нахакана госпожица. Без да пита майка си, Олфат се записва във войската и майчините очаквания за обучение и брак със смуглата, красива, с маслинена кожа, огнени очи, издължено лице и изписани вежди негова братовчедка Мериам рухват.
Не след дълго синът изчезва на фронта и унищожената от грижи и обезверени мисли Олфат потегля на всички места с транзистор (подарен от обичаното дете), тъй като иракчаните оповестяват имената на пленените. И по този начин петнайсет години, в които пред очите ни майката се смалява, прегърбва и състарява от болежка, терзания и неведение за ориста на Йонос (Фердоус и Мериам от дълго време са омъжени и са родили деца). Има и някои свръхестествени моменти, а краят ни оставя без мирис, вледенени и с просълзени очи.
По-старият " Окоп 143 " на Наргис Абяр е от 2013 година и има две награди за основна женска роля на Мерила Заре`и от кинофестивала Fajr и Азиатските кино награди.
Историята, много тягостна, тежка и протяжно-сантиментална (което не е недостатък) ни връща във времето на Ирано-Иракската война. Олфат (наградената Мерила Заре`и) е работлива, загрубяла от непостижим труд самотна майка, хрисима, богатства, добродушна и отдадена на децата си. Синът Йонос е гиздав прекрасен и строен снажен юноша, а дъщерята Фердоус е грозновата оправна и нахакана госпожица. Без да пита майка си, Олфат се записва във войската и майчините очаквания за обучение и брак със смуглата, красива, с маслинена кожа, огнени очи, издължено лице и изписани вежди негова братовчедка Мериам рухват.
Не след дълго синът изчезва на фронта и унищожената от грижи и обезверени мисли Олфат потегля на всички места с транзистор (подарен от обичаното дете), тъй като иракчаните оповестяват имената на пленените. И по този начин петнайсет години, в които пред очите ни майката се смалява, прегърбва и състарява от болежка, терзания и неведение за ориста на Йонос (Фердоус и Мериам от дълго време са омъжени и са родили деца). Има и някои свръхестествени моменти, а краят ни оставя без мирис, вледенени и с просълзени очи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




