Един вдъхновител, който приема себе си такъв, какъвто е
Янис Макдейвид е мотивационен преподавател. Ражда се без ръце и крайници, което би събудило страдание у доста хора. Истината е, че това е последното чувство при среща с него, тъй като той по нищо не се разграничава от тези, които не са в неговото състояние. Обича да върви на кино, да слуша музика, да се среща с приятелите си, да върви на купони – все неща, типични за 28-годишната му възраст. Силният дух е единственото нещо, което го разграничава от " естествените " хора и му оказва помощ да се оправя в сложни за него моменти.
Миналата година сбъдва една своя фантазия - изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на тил - " бях като екскурзиант в раница ", споделя и се смее той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще реализира още идната година.
В момента Макдейвид живее в Берлин с другари, има работен екип, който ръководи и не стопира да обикаля света, с цел да оказва помощ на хората.
Никога не е мечтал да стане обществен преподавател, само че когато вижда, че в обществото и света могат да се трансформират доста неща, взема решение че може да бъде началото на тази смяна. И по този начин към този момент 4 години се пробва да въодушевява както възрастни, по този начин и деца да " изживеят живота си по най-хубавия метод " и да създадат първата крачка към това да одобряват себе си такива, каквито са.
" Когато аз напрawих това започнах да пребивавам изначало. Така можех към този момент да се концентрирам върху бъдещето и фантазиите си ", споделя той.
© "УНИЦЕФ България "
В България Янис Макдейвид се срещна и беседва с децата от столичното 23 ОУ " Фредерик Жолио-Кюри ".
Макдейвид се ражда в Германия. Изоставен от биологичните си родители той живее в дом за деца със специфични потребности 14 месеца. Осиновява го семейство, което се грижи за още няколко деца с увреждания. " Винаги се усещах като изцяло обикновено дете. Разбира се знаех че имам блестящо жълт стол за хора с увреждания, само че това за мен не беше нещо друго ", споделя той.
На 8-годишна възраст настава един от най-тежките интервали в живота му, откакто се поглежда в огледалото и осъзнава, че е физически друг от връстниците си. " Тогава започнах да се боря със себе си и тялото си, тъй като не желаех да приема тази обстановка. Борбата със себе си ми лиши към 8 години. Бях почнал да отбягвам и да се укривам от другите, тъй като не желаех да ме виждат. Бях в действителност компрометиран ", изяснява Макдейвид.
Повратната точка в живота му настава, когато е на 17. Така съумява да направи първата и най-трудна стъпка към това да одобри себе си подобен, какъвто е. Разказва, че тя е главното нещо, което отваря пътя към смяната. Когато изживява рецесията с това по какъв начин наподобява тялото му, мисли главно за отрицателните последици. Обяснява го просто - " Представете си везна. Едната ѝ страна беше толкоз натежала от тях, че позитивната беше празна. Това беше моята първа стъпка, тъй като в случай че имам толкоз доста отрицателни неща, би трябвало да имам също толкоз положителни, с цел да се получи баланс ". Това е и главната тематика в лекциите му - по какъв начин хората да съумеят да одобряват себе си такива, каквито са.
Пише и книга. Нарича я " една от тези, които трансформират живота ". Идеята дава чиновник в немско издателство, който участва не една от неговите лекции. Казва му, че би трябвало да опише историята си в книга. Макдейвид се съгласява, само че взема решение да измести фокуса от личността си, тъй като не желае да написа само за своята персонална история. " Въпреки че е забавна, откакто я прочетете ще оставите книгата настрани. Както с лекциите, по този начин и с нея желаех да стимулирам аудиторията да премисли живота си и по този начин се появи " Вашият най-хубав живот ", споделя той.
© "УНИЦЕФ България "
Мотивационният преподавател Янис Макдейвид
В края на лекциите си споделя, че вижда смяната в очите на хората. Някои от тях идват при него просто с цел да му благодарят, други се свързват след известно време, с цел да търсят помощ. Не съумява да обърне задоволително внимание на всички поради натовареното си всекидневие, само че се старае да бъде потребен.
" Да изживееш живота си по най-хубавия метод е визията ми за благополучие, което е строго самостоятелно за всеки човек. Има доста лесна формула, която насочва в избрана посока, а тя е да си визиите какво желаете да видите в последния ден от живота си, щом се обърнете обратно. Действа безотказно ", споделя Макдейвид.
Сега пред него напълно близо стои сбъдването на още една фантазия, с изключение на тази да се изкачи на Килиманджаро - същински желае да стане мото играч. Въпреки че не би могъл да ръководи мотора, той към този момент има другар, който да бъде до него и в тази смела фантазия.
Тази година лекторът взе присъединяване в Националния конгрес " С очи за всички ", проведен от " УНИЦЕФ България ". Той се организира през вчерашния ден в НДК и е част от акцията, отдадена на 30-годишнината на Конвенцията за правата на детето и правата на децата, младежите и младежите с разнообразни качества в България.
Миналата година сбъдва една своя фантазия - изкачва планина в Перу, носен от приятелите си на тил - " бях като екскурзиант в раница ", споделя и се смее той. Следващата му цел е Килиманджаро, която ще реализира още идната година.
В момента Макдейвид живее в Берлин с другари, има работен екип, който ръководи и не стопира да обикаля света, с цел да оказва помощ на хората.
Никога не е мечтал да стане обществен преподавател, само че когато вижда, че в обществото и света могат да се трансформират доста неща, взема решение че може да бъде началото на тази смяна. И по този начин към този момент 4 години се пробва да въодушевява както възрастни, по този начин и деца да " изживеят живота си по най-хубавия метод " и да създадат първата крачка към това да одобряват себе си такива, каквито са.
" Когато аз напрawих това започнах да пребивавам изначало. Така можех към този момент да се концентрирам върху бъдещето и фантазиите си ", споделя той.
© "УНИЦЕФ България "
В България Янис Макдейвид се срещна и беседва с децата от столичното 23 ОУ " Фредерик Жолио-Кюри ".
Макдейвид се ражда в Германия. Изоставен от биологичните си родители той живее в дом за деца със специфични потребности 14 месеца. Осиновява го семейство, което се грижи за още няколко деца с увреждания. " Винаги се усещах като изцяло обикновено дете. Разбира се знаех че имам блестящо жълт стол за хора с увреждания, само че това за мен не беше нещо друго ", споделя той.
На 8-годишна възраст настава един от най-тежките интервали в живота му, откакто се поглежда в огледалото и осъзнава, че е физически друг от връстниците си. " Тогава започнах да се боря със себе си и тялото си, тъй като не желаех да приема тази обстановка. Борбата със себе си ми лиши към 8 години. Бях почнал да отбягвам и да се укривам от другите, тъй като не желаех да ме виждат. Бях в действителност компрометиран ", изяснява Макдейвид.
Повратната точка в живота му настава, когато е на 17. Така съумява да направи първата и най-трудна стъпка към това да одобри себе си подобен, какъвто е. Разказва, че тя е главното нещо, което отваря пътя към смяната. Когато изживява рецесията с това по какъв начин наподобява тялото му, мисли главно за отрицателните последици. Обяснява го просто - " Представете си везна. Едната ѝ страна беше толкоз натежала от тях, че позитивната беше празна. Това беше моята първа стъпка, тъй като в случай че имам толкоз доста отрицателни неща, би трябвало да имам също толкоз положителни, с цел да се получи баланс ". Това е и главната тематика в лекциите му - по какъв начин хората да съумеят да одобряват себе си такива, каквито са.
Пише и книга. Нарича я " една от тези, които трансформират живота ". Идеята дава чиновник в немско издателство, който участва не една от неговите лекции. Казва му, че би трябвало да опише историята си в книга. Макдейвид се съгласява, само че взема решение да измести фокуса от личността си, тъй като не желае да написа само за своята персонална история. " Въпреки че е забавна, откакто я прочетете ще оставите книгата настрани. Както с лекциите, по този начин и с нея желаех да стимулирам аудиторията да премисли живота си и по този начин се появи " Вашият най-хубав живот ", споделя той.
© "УНИЦЕФ България "
Мотивационният преподавател Янис Макдейвид
В края на лекциите си споделя, че вижда смяната в очите на хората. Някои от тях идват при него просто с цел да му благодарят, други се свързват след известно време, с цел да търсят помощ. Не съумява да обърне задоволително внимание на всички поради натовареното си всекидневие, само че се старае да бъде потребен.
" Да изживееш живота си по най-хубавия метод е визията ми за благополучие, което е строго самостоятелно за всеки човек. Има доста лесна формула, която насочва в избрана посока, а тя е да си визиите какво желаете да видите в последния ден от живота си, щом се обърнете обратно. Действа безотказно ", споделя Макдейвид.
Сега пред него напълно близо стои сбъдването на още една фантазия, с изключение на тази да се изкачи на Килиманджаро - същински желае да стане мото играч. Въпреки че не би могъл да ръководи мотора, той към този момент има другар, който да бъде до него и в тази смела фантазия.
Тази година лекторът взе присъединяване в Националния конгрес " С очи за всички ", проведен от " УНИЦЕФ България ". Той се организира през вчерашния ден в НДК и е част от акцията, отдадена на 30-годишнината на Конвенцията за правата на детето и правата на децата, младежите и младежите с разнообразни качества в България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ