Яна Маринова отговори на провокативен въпрос и вдъхнови последователите си
Яна Маринова е все по този начин дейна в обществените мрежи и не пропуща опция да показа със своите почитатели вдъхновяващи мисли и новости в живота си.
На една от последните фотоси, които разгласява в профила си в Instagram, я виждаме усмихната и заобиколена от красива природа, а описанието към нея ни подейства изключително мотивиращо:
Често ми се случва да ми кажат "Леле, каква упоритост - Как вървиш в гората по толкоз!? Или - Как не се спираш да правиш това или това, не се ли изморяваш!?!
Винаги се сюрпризирам, изключително когато ми задават този въпрос за нещо, което боготворя да върша.
И да, изтощавам се, само че с такава отмалялост, от която очите светят, а нощем задрямвам уверена, че утрешният ден ще бъде още по-добър. Без кофти възприятието, че съм оставила в себе си необработен капацитет или постигнатият триумф е единствено шанс.
Нали имам единствено един живот, по какъв начин да го пропилея за нещо, което радва някой различен, само че не и мен!?
Как да прекарам часове на трапеза в еднотипни диалози, вместо да прочета или изгледам някоя, неповторима по рода си история!?
И по какъв начин да не диря хора, които ме изпълват с удивление и отговори на стотиците въпроси, които безспирно занимават мозъка ми!?
За мен логиката е елементарна, заради персонален опит - другото беше пъклен скучно и неприятно за живеене
На една от последните фотоси, които разгласява в профила си в Instagram, я виждаме усмихната и заобиколена от красива природа, а описанието към нея ни подейства изключително мотивиращо:
Често ми се случва да ми кажат "Леле, каква упоритост - Как вървиш в гората по толкоз!? Или - Как не се спираш да правиш това или това, не се ли изморяваш!?!
Винаги се сюрпризирам, изключително когато ми задават този въпрос за нещо, което боготворя да върша.
И да, изтощавам се, само че с такава отмалялост, от която очите светят, а нощем задрямвам уверена, че утрешният ден ще бъде още по-добър. Без кофти възприятието, че съм оставила в себе си необработен капацитет или постигнатият триумф е единствено шанс.
Нали имам единствено един живот, по какъв начин да го пропилея за нещо, което радва някой различен, само че не и мен!?
Как да прекарам часове на трапеза в еднотипни диалози, вместо да прочета или изгледам някоя, неповторима по рода си история!?
И по какъв начин да не диря хора, които ме изпълват с удивление и отговори на стотиците въпроси, които безспирно занимават мозъка ми!?
За мен логиката е елементарна, заради персонален опит - другото беше пъклен скучно и неприятно за живеене
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ