Яна Илиева - пловдивчанката, която пирува с цветове
Яна Илиева е български наивистичен художник. От съвсем четвърт век се занимава с изкуство. В началото на своето творчество е работила в студио за анимация и тъкмо там развива любовта си към илюстрацията и рисунките за деца.
„ Отстрани видяно, наподобява, че се вдетенявам, само че истината е, че детското още е вътре в мен. Съвременният наивизъм е комплициран по своето основаване, тъй като изисква от създателя да покаже наивистично собствен личен жанр и също като в останалите течения в изящното изобразяване и пластика, почеркът би трябвало да бъде неповторим и паметен “, отбелязва Яна.
Пловдивчанката тества разнообразни техники с разнородни материали, само че най-често употребява акрилни бои върху платно и дърво, променяйки скучния правоъгълен формат на рисунките. Но не четките и тубичките са най-важни, а възприятието, което се влага в една творба. В своите картини Яна вплита страст и неспокойствие. В работите й се открояват знаците на щастието, детското, фамилното, всемирното.
„ Черпя ентусиазъм от фантазията си. Моето въображение е избавителният пояс от отрицателното. Има хора, които са ме наранявали, и аз доста мъчно съм приемала болката. Видимо това е повода да сътворявам приказни светове и сюжети. Аз съм безнадеждно търсеща добротата и светлината в живота. Тези човешки потребности са моя първа нужда “, споделя художничката.
Друга присъща марка в работите й е шегата. Умее да вмъква закачки и обстановки в картините си и й харесва да одухотворява животни, тъй че при типа им да пада забава за ценителите.
С впечатляващите си произведения Яна е взела участие в куп задгранични изложения и интернационалните фестивали и с помощта на гения си е имала опцията да замине зад граница, където да живее и работи. Въпреки това избира да остане у нас.
Тя признава, че постоянно я е вълнувал контактът с хора от разнообразни националности и техния обичай. Като дребна фантазията <210> била да пътува, но след това имала опцията да бъде част от културата на местата, където е живяла, и това я обогатило доста повече, в сравнение с да бъде просто екскурзиант.
„ Пред мен постоянно са били отворени пътищата, които водят към света, само че аз избрах България, с цел да могат децата ми да бъдат българчета и да знаят български език, да имат българско съзнание, каквото имам аз. Силно въздействие върху това мое решение оказа фактът с отворените граници на Европейския съюз. Ако не беше допустимо да се пътува свободно, най-вероятно нямаше да се установя тук “, споделя пловдивчанката.
Тя стои гордо зад решението си, само че не крие, че да се занимаваш с изобразително изкуство в България по никакъв начин не е елементарно. Според нея у нас на всеки друг се гледа скептично, със подозрение, подигравка, удивление. И постоянно смелите, отделили се по собствен личен път, биват осмивани, до момента в който не се потвърдят. Въпреки това има вяра, че компликациите дават крила.
„ Това е цената в България. Тук всеки схваща от всичко, само че умният човек постоянно ще се поучи. Аз доближих до този стадий в творчеството си, с помощта на всекидневен труд в комбиниране с липса на всевъзможни условия за художник, без ателие или лично място, в което да работя. Емоционално тежките моменти отключват креативните върхове. Липсвал ми е нравствен баланс и постоянно съм го търсила “.
Днес Яна към този момент има свое ателие, в което е основала приятна атмосфера, носеща чувство за естетика и успокоение. Обожава да прекарва време там, работейки върху картините си и прелиствайки разнообразни албуми, които й носят хрумвания. Любимо издание за художничката е „ Шедьоври на илюминацията “. То илюстрира най-известните осветени ръкописи в света от 400 до 1600 година.
Съгласна е с крилатата фраза „ в случай че обичаш това, което правиш, няма да имаш нито един работен ден в живота си “. И въпреки всичко счита, че изобразителното изкуство не е по никакъв начин леко занятие.
„ За мен стадиите на основаване на една картина са труд, съпоставим с раждането на живот, неведнъж, сътворен с старания, безпокойствие и бодърствуване “.
Що е то " Арт Модерн Наив "
" Арт Модерн Наив " е жанр, появил се преди към 17 години във Франция. За съвсем две десетилетия се разлива креативна вълна, която добива известност и става обичана на европейската аудитория. А в Азия, Африка и Южна Америка безшумно и добродушно се развива от епохи.
Типични за наивизма са миниатюрите, дребните пластики, стенописите, гравюрите и илюстрациите, имитиращи детската елементарност и искреност.
Първата наивистична изложба отвори порти в Капана
Първата изложба за наивистично изкуство у нас отвори порти в Пловдив в края на юли. Симпатичното арт местенце се намира на ул. “Христо Дюкмеджиев ” 19.
Идеята за откриването му идва в резултат на множеството усещания и контакти, които Яна построява въз основа на своите участия в изложения и интернационалните фестивали.
Талантливата дама бързо вижда високия интерес от страна на задграничните създатели към България и представителите на наивизма у нас и това я кара да направи първите стъпки за основаването на „ Арт Наив Капана “.
„ Наивистичната ни изложба стартира със сборна галерия на създатели от 15 страни. След края <210> представихме художници от цяла България. Както от остарялата школа български наивисти, по този начин и млади създатели, които дават сериозна поръчка за добра известност в бъдеще.
Ще продължаваме да работим с всеки един от тях със независими изложения “, съобщи пловдивчанката.
В експозицията „ Българско лято в Капана “, с изключение на произведения на куратора и галерист Яна Илиева участваха творби на съпрузите Анита и Георги Ненчеви, както и работи на артистите Мариана Калъчева, Александър Янакиев, Димитър Вецин, Стайо Гарноев, Николай Ангелов-Гари, Ивана Македонова, Стела Стефанова и Дафина Терзиева.
Яна твърди, че художниците с ненаситност приели да дават творбите си на галерията. За създателите представлявало наслаждение да участват на откриването на първата зала за наивистично изкуство в България. Илиева е безапелационна, че българските актьори стоят равностойно до огромните европейски имена.
Засега " Арт Наив Капана " се радва на голям интерес от пловдивчани и гостите на града.
„ Отстрани видяно, наподобява, че се вдетенявам, само че истината е, че детското още е вътре в мен. Съвременният наивизъм е комплициран по своето основаване, тъй като изисква от създателя да покаже наивистично собствен личен жанр и също като в останалите течения в изящното изобразяване и пластика, почеркът би трябвало да бъде неповторим и паметен “, отбелязва Яна.
Пловдивчанката тества разнообразни техники с разнородни материали, само че най-често употребява акрилни бои върху платно и дърво, променяйки скучния правоъгълен формат на рисунките. Но не четките и тубичките са най-важни, а възприятието, което се влага в една творба. В своите картини Яна вплита страст и неспокойствие. В работите й се открояват знаците на щастието, детското, фамилното, всемирното.
„ Черпя ентусиазъм от фантазията си. Моето въображение е избавителният пояс от отрицателното. Има хора, които са ме наранявали, и аз доста мъчно съм приемала болката. Видимо това е повода да сътворявам приказни светове и сюжети. Аз съм безнадеждно търсеща добротата и светлината в живота. Тези човешки потребности са моя първа нужда “, споделя художничката.
Друга присъща марка в работите й е шегата. Умее да вмъква закачки и обстановки в картините си и й харесва да одухотворява животни, тъй че при типа им да пада забава за ценителите.
С впечатляващите си произведения Яна е взела участие в куп задгранични изложения и интернационалните фестивали и с помощта на гения си е имала опцията да замине зад граница, където да живее и работи. Въпреки това избира да остане у нас.
Тя признава, че постоянно я е вълнувал контактът с хора от разнообразни националности и техния обичай. Като дребна фантазията <210> била да пътува, но след това имала опцията да бъде част от културата на местата, където е живяла, и това я обогатило доста повече, в сравнение с да бъде просто екскурзиант.
„ Пред мен постоянно са били отворени пътищата, които водят към света, само че аз избрах България, с цел да могат децата ми да бъдат българчета и да знаят български език, да имат българско съзнание, каквото имам аз. Силно въздействие върху това мое решение оказа фактът с отворените граници на Европейския съюз. Ако не беше допустимо да се пътува свободно, най-вероятно нямаше да се установя тук “, споделя пловдивчанката.
Тя стои гордо зад решението си, само че не крие, че да се занимаваш с изобразително изкуство в България по никакъв начин не е елементарно. Според нея у нас на всеки друг се гледа скептично, със подозрение, подигравка, удивление. И постоянно смелите, отделили се по собствен личен път, биват осмивани, до момента в който не се потвърдят. Въпреки това има вяра, че компликациите дават крила.
„ Това е цената в България. Тук всеки схваща от всичко, само че умният човек постоянно ще се поучи. Аз доближих до този стадий в творчеството си, с помощта на всекидневен труд в комбиниране с липса на всевъзможни условия за художник, без ателие или лично място, в което да работя. Емоционално тежките моменти отключват креативните върхове. Липсвал ми е нравствен баланс и постоянно съм го търсила “.
Днес Яна към този момент има свое ателие, в което е основала приятна атмосфера, носеща чувство за естетика и успокоение. Обожава да прекарва време там, работейки върху картините си и прелиствайки разнообразни албуми, които й носят хрумвания. Любимо издание за художничката е „ Шедьоври на илюминацията “. То илюстрира най-известните осветени ръкописи в света от 400 до 1600 година.
Съгласна е с крилатата фраза „ в случай че обичаш това, което правиш, няма да имаш нито един работен ден в живота си “. И въпреки всичко счита, че изобразителното изкуство не е по никакъв начин леко занятие.
„ За мен стадиите на основаване на една картина са труд, съпоставим с раждането на живот, неведнъж, сътворен с старания, безпокойствие и бодърствуване “.
Що е то " Арт Модерн Наив "
" Арт Модерн Наив " е жанр, появил се преди към 17 години във Франция. За съвсем две десетилетия се разлива креативна вълна, която добива известност и става обичана на европейската аудитория. А в Азия, Африка и Южна Америка безшумно и добродушно се развива от епохи.
Типични за наивизма са миниатюрите, дребните пластики, стенописите, гравюрите и илюстрациите, имитиращи детската елементарност и искреност.
Първата наивистична изложба отвори порти в Капана
Първата изложба за наивистично изкуство у нас отвори порти в Пловдив в края на юли. Симпатичното арт местенце се намира на ул. “Христо Дюкмеджиев ” 19.
Идеята за откриването му идва в резултат на множеството усещания и контакти, които Яна построява въз основа на своите участия в изложения и интернационалните фестивали.
Талантливата дама бързо вижда високия интерес от страна на задграничните създатели към България и представителите на наивизма у нас и това я кара да направи първите стъпки за основаването на „ Арт Наив Капана “.
„ Наивистичната ни изложба стартира със сборна галерия на създатели от 15 страни. След края <210> представихме художници от цяла България. Както от остарялата школа български наивисти, по този начин и млади създатели, които дават сериозна поръчка за добра известност в бъдеще.
Ще продължаваме да работим с всеки един от тях със независими изложения “, съобщи пловдивчанката.
В експозицията „ Българско лято в Капана “, с изключение на произведения на куратора и галерист Яна Илиева участваха творби на съпрузите Анита и Георги Ненчеви, както и работи на артистите Мариана Калъчева, Александър Янакиев, Димитър Вецин, Стайо Гарноев, Николай Ангелов-Гари, Ивана Македонова, Стела Стефанова и Дафина Терзиева.
Яна твърди, че художниците с ненаситност приели да дават творбите си на галерията. За създателите представлявало наслаждение да участват на откриването на първата зала за наивистично изкуство в България. Илиева е безапелационна, че българските актьори стоят равностойно до огромните европейски имена.
Засега " Арт Наив Капана " се радва на голям интерес от пловдивчани и гостите на града.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ