Планира ли вече живота си?
Яна Георгиева е на 15 години и учи в частното немско учебно заведение " Увекинд ". Тя е създател на този текст - част от новата поредност на " Дневник " - " Тийнейджърът у дома " с поддръжката на BIODERMA.
Защо младежите вървят на учебно заведение? За да съумеят в живота, е честият отговор. Но учебното заведение не е задоволително и те би трябвало да следват в университет. Там те би трябвало да стартират тяхното нанагорнище на пазара на труда. Това ми е казвано от дребна. Когато станах на 15, ми зададоха различен въпрос - " какво ще следваш в университета ", дружно с " избра ли си университет ". За някои младежи въпросът не е заплашителен, само че за мен и други той е нечовечен и без отговор. Повечето възрастни чакат да сме възнамерявали къде и какво ще специализираме. Детайлен проект, освен някакви бледи хрумвания. Напълно нереалистично. И това прилепяне да изберем единствено демонстрира какъв брой не сме разбирани от възрастните.
Натискът не оказва помощ
Темата е ненавиждана, тъй като се упражнява доста напън. Той провокира стрес, а няма ли задоволително от него в учебно заведение? Стресът пречи на положителните достижения и смъква самочувствието. Излишно е да се прецизира, че това основава обаян кръг. Възрастните показват избора като окончателен и определящ ориста ни. Често в последния миг обаче желанията се трансформират. Майка ми е желала да стане физик, само че решила апропо да кандидатства информатика, каквото в последна сметка следвала. По-късно почнала да се занимава с маркетинг, който пък е надалеч от първичната концепция за физика, само че не е споделила да съжалява, че е избрала информатиката.
Изборът в един миг стартира да наподобява като страшилище, чакащо в края на единадесети-дванадесети клас. Виси като дамоклев меч над главите на младежите и все припомня, че животът ни зависи от това. Не разрешава да живеем свободно и ни кара да се състаряваме. Не е ли младостта най-хубавото време от живота?
Ненужният стрес не е част от тази наслада.
Липса на схващане
Липсата на схващане е една от аргументите този въпрос да е ненавиждан на младежите, минимум поради директността, с която се задава – без всевъзможни заобиколки и въвеждащи думи. Така запитаните остават с усещането, че бъдещето е единственото интересуващо възрастните. Какво за самите нас? Изглежда, никой не се интересува от нашите усеща, ползи и прекарвания.
С въпроса за бъдещето родителите демонстрират, че не познават децата си.
Обикновено проектите ни са бледи, само че въпреки всичко демонстрират накъде сме се насочили. Да попиташ някого " какво ще ставаш " демонстрира единствено недоумение към младежа. Това уронва престижа и прави бъдещите диалози още по-невероятни. Чрез тази имитация получаваме възприятието, че каквото и да кажем, няма да бъдем разбрани. Защо изобщо да приказваме, в случай че не сме изслушвани?
Непознати персони даже за самите нас
Възрастните имат преимущество пред децата си, когато пристигна въпросът какво те като възрастни и обособени персони желаят. Тийнейджърите сме още неизградени персони. Не се доверяваме изцяло на себе си и нашите решения. Какво остава за такива, които ще предопределят живота ни? Ние нямаме опит и даже не знаем какво ни е забавно. Малко е комплицирано, като преди малко си излязъл от учебно заведение, да избереш сфера, на която да посветиш целия си живот. Ужасяващо е.
Поставете се на мястото на един младеж. Досега си учил в едно учебно заведение с избрани предмети. Програмата е направена и единственият проект, който правиш, е по кое време да учиш. Нямаш доста варианти, единствено да избереш сред няколко предмета. В идващия миг си хвърлен в свят, в който даже не знаеш какви са опциите. Казва ти се да планираш по кое време какво да се случи с теб и твоя живот. Не че до момента ти се е налагало да правиш сложни проекти. Сега бъдещето ти зависи от това. Пълен безпорядък, изключително като би трябвало да изградиш проект, без да знаеш каква е задачата ти.
Твърде доста благоприятни условия
Основна спънка пред избирането на сфера на интерес за нас е вярата, че в днешно време може да бъдеш каквото и който си поискаш и да правиш каквото си пожелаеш. Когато светът наподобява необхватен за теб и единствените граници са тези на фантазията ти, по какъв начин би трябвало да се ограничиш да учиш едно нещо? Защото в днешно време – ерата на информацията, се изисква тясна специализация. Времето на ренесансовия човек, всезнаещия и с всевъзможни гении, завърши.
В тази епоха огромна част от човешкото познание е на едно кликване разстояние в интернет. Не е нужно да знаеш всичко и не е допустимо. Много по-високо ценено е да разбираш в една дребна област, само че да си осведомен до най-малкия подробност.
Избирането на компетентност е да ограничиш самия себе си. Това е немислимо и чудовищно за всеки човек, изключително за младежите, които сме млади и въодушевени от проучването на света. Не сме осведомени добре с него и всеки ден намираме нови чудеса. В един миг разбираме, че по този начин не може да продължаваме и би трябвало да се лишим от опцията да изследваме някоя сфера за сметка на друга. Дори да избереш една сфера, страхът, че е имало по-добра алтернатива, остава вечно. Когато всичко е допустимо, по какъв начин знаеш, че си направил най-хубавия вероятен избор? Златната рибка дава единствено три стремежи. Винаги някой ще ти каже, че е трябвало да направиш друго благопожелание. Може и да го послушаш, когато не си сигурен.
Непредвидимото бъдеще
Едно следване в университет продължава приблизително сред пет и седем години. Животът не стопира през това време, а светът не чака никого. Той се трансформира, без значение какво е твоето мнение. В последните години темпото на смяна е доста по-бързо. Едно съпоставяне сред измененията от 2013 година до момента и измененията сред 2007 и 2012 година ясно го демонстрира. Глобализацията набира от ден на ден мощ, обвързвайки целия свят по-тясно от всеки път. Броят на факторите, които ни въздействат, нараства. Светът става по-непредсказуем и ние, младежите, не знаем по какъв начин той ще наподобява, до момента в който приключим.
Специалността, която сме избрали, може да стане безполезна няколко години откакто излезем от университета. Ирония – избираш няколко години, а когато приключиш, е неефикасно.
Имаме потребност от време и пространство
Факторите, усложняващи процеса на взимане на избор за бъдещето, са доста. Не е елементарно да избереш компетентност, когато липсва толкоз доста информация. Не познаваме себе си и света толкоз добре, колкото се надяваме, а нямаме разбиране какво ни чака в бъдещето. Няма формула за разрешаването на тази алтернатива, само че има няколко варианти. Те се въртят към насърчаване на разбирането за света и нас самите и понижаване на напрежението.
Разговорите с възрастните може да са животоспасяващи. Разговорите като цяло разкриват доста за нас самите и света. Събеседниците могат да оказват помощ да осъзнаеш къде са ти ползите и да дадат по-обективна визия за твоята персона. Възрастните могат да разкрият неподозирани обстоятелства за света. Древните мислители не инцидентно са дебатирали. Позволява да структурираш личното си мнение и показва друга позиция.
Не можеш да взимаш качествени решения, в случай че се страхуваш от бъдещето, а този боязън идва от страха от неуспех. Обществото показва неуспеха като най-лошия вид. Успелите хора рядко споделят какъв брой пъти са се провалили в предишното, а натъртват върху крайния резултат. Фаталното не е да се провалиш, а да не извлечеш нищо положително от тази преживелица. Ако в един миг откриеш, че определената сфера към този момент не те интересува, смени я. Не е нужно да се стремиш към триумф в сфера, която не те интересува. В случай че не успееш да намериш такава сфера до края на учебно заведение, постоянно можеш да си вземеш почивна година. Не е загуба на време, тъй като успяваш да научиш за света. Срещаш нови хора и изграждаш лични отзиви по разнообразни проблеми.
Да избереш какво да правиш в бъдещето е трудно за някои младежи.
Не знаем къде тъкмо лежат нашите ползи, не сме видели задоволително от света, та да сме сигурни в изборите си. Светът ни залива с благоприятни условия, само че няма по какъв начин да знаем дали те са верните за нас. Не знаем дали това, което наподобява привлекателно в този момент, ще е потребно в бъдеще. Упражняваното от възрастните напрежение ни слага в още по-тежко състояние. Прави изборът да наподобява още по-наложителен, стресирайки ни и намалявайки опциите в съзнанието ни.
Не е нужно подканяне. Нужно е самообладание и схващане.
Още материали и видео за вълненията, ползите и проблемите на децата, до момента в който минават през интервала сред 11- и 18-годишна възраст - разказани персонално от тях - четете и гледайте в идващия месец в " Тийнейджърът у дома ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (7)
Защо младежите вървят на учебно заведение? За да съумеят в живота, е честият отговор. Но учебното заведение не е задоволително и те би трябвало да следват в университет. Там те би трябвало да стартират тяхното нанагорнище на пазара на труда. Това ми е казвано от дребна. Когато станах на 15, ми зададоха различен въпрос - " какво ще следваш в университета ", дружно с " избра ли си университет ". За някои младежи въпросът не е заплашителен, само че за мен и други той е нечовечен и без отговор. Повечето възрастни чакат да сме възнамерявали къде и какво ще специализираме. Детайлен проект, освен някакви бледи хрумвания. Напълно нереалистично. И това прилепяне да изберем единствено демонстрира какъв брой не сме разбирани от възрастните.
Натискът не оказва помощ
Темата е ненавиждана, тъй като се упражнява доста напън. Той провокира стрес, а няма ли задоволително от него в учебно заведение? Стресът пречи на положителните достижения и смъква самочувствието. Излишно е да се прецизира, че това основава обаян кръг. Възрастните показват избора като окончателен и определящ ориста ни. Често в последния миг обаче желанията се трансформират. Майка ми е желала да стане физик, само че решила апропо да кандидатства информатика, каквото в последна сметка следвала. По-късно почнала да се занимава с маркетинг, който пък е надалеч от първичната концепция за физика, само че не е споделила да съжалява, че е избрала информатиката.
Изборът в един миг стартира да наподобява като страшилище, чакащо в края на единадесети-дванадесети клас. Виси като дамоклев меч над главите на младежите и все припомня, че животът ни зависи от това. Не разрешава да живеем свободно и ни кара да се състаряваме. Не е ли младостта най-хубавото време от живота?
Ненужният стрес не е част от тази наслада.
Липса на схващане
Липсата на схващане е една от аргументите този въпрос да е ненавиждан на младежите, минимум поради директността, с която се задава – без всевъзможни заобиколки и въвеждащи думи. Така запитаните остават с усещането, че бъдещето е единственото интересуващо възрастните. Какво за самите нас? Изглежда, никой не се интересува от нашите усеща, ползи и прекарвания.
С въпроса за бъдещето родителите демонстрират, че не познават децата си.
Обикновено проектите ни са бледи, само че въпреки всичко демонстрират накъде сме се насочили. Да попиташ някого " какво ще ставаш " демонстрира единствено недоумение към младежа. Това уронва престижа и прави бъдещите диалози още по-невероятни. Чрез тази имитация получаваме възприятието, че каквото и да кажем, няма да бъдем разбрани. Защо изобщо да приказваме, в случай че не сме изслушвани?
Непознати персони даже за самите нас
Възрастните имат преимущество пред децата си, когато пристигна въпросът какво те като възрастни и обособени персони желаят. Тийнейджърите сме още неизградени персони. Не се доверяваме изцяло на себе си и нашите решения. Какво остава за такива, които ще предопределят живота ни? Ние нямаме опит и даже не знаем какво ни е забавно. Малко е комплицирано, като преди малко си излязъл от учебно заведение, да избереш сфера, на която да посветиш целия си живот. Ужасяващо е.
Поставете се на мястото на един младеж. Досега си учил в едно учебно заведение с избрани предмети. Програмата е направена и единственият проект, който правиш, е по кое време да учиш. Нямаш доста варианти, единствено да избереш сред няколко предмета. В идващия миг си хвърлен в свят, в който даже не знаеш какви са опциите. Казва ти се да планираш по кое време какво да се случи с теб и твоя живот. Не че до момента ти се е налагало да правиш сложни проекти. Сега бъдещето ти зависи от това. Пълен безпорядък, изключително като би трябвало да изградиш проект, без да знаеш каква е задачата ти.
Твърде доста благоприятни условия
Основна спънка пред избирането на сфера на интерес за нас е вярата, че в днешно време може да бъдеш каквото и който си поискаш и да правиш каквото си пожелаеш. Когато светът наподобява необхватен за теб и единствените граници са тези на фантазията ти, по какъв начин би трябвало да се ограничиш да учиш едно нещо? Защото в днешно време – ерата на информацията, се изисква тясна специализация. Времето на ренесансовия човек, всезнаещия и с всевъзможни гении, завърши.
В тази епоха огромна част от човешкото познание е на едно кликване разстояние в интернет. Не е нужно да знаеш всичко и не е допустимо. Много по-високо ценено е да разбираш в една дребна област, само че да си осведомен до най-малкия подробност.
Избирането на компетентност е да ограничиш самия себе си. Това е немислимо и чудовищно за всеки човек, изключително за младежите, които сме млади и въодушевени от проучването на света. Не сме осведомени добре с него и всеки ден намираме нови чудеса. В един миг разбираме, че по този начин не може да продължаваме и би трябвало да се лишим от опцията да изследваме някоя сфера за сметка на друга. Дори да избереш една сфера, страхът, че е имало по-добра алтернатива, остава вечно. Когато всичко е допустимо, по какъв начин знаеш, че си направил най-хубавия вероятен избор? Златната рибка дава единствено три стремежи. Винаги някой ще ти каже, че е трябвало да направиш друго благопожелание. Може и да го послушаш, когато не си сигурен.
Непредвидимото бъдеще
Едно следване в университет продължава приблизително сред пет и седем години. Животът не стопира през това време, а светът не чака никого. Той се трансформира, без значение какво е твоето мнение. В последните години темпото на смяна е доста по-бързо. Едно съпоставяне сред измененията от 2013 година до момента и измененията сред 2007 и 2012 година ясно го демонстрира. Глобализацията набира от ден на ден мощ, обвързвайки целия свят по-тясно от всеки път. Броят на факторите, които ни въздействат, нараства. Светът става по-непредсказуем и ние, младежите, не знаем по какъв начин той ще наподобява, до момента в който приключим.
Специалността, която сме избрали, може да стане безполезна няколко години откакто излезем от университета. Ирония – избираш няколко години, а когато приключиш, е неефикасно.
Имаме потребност от време и пространство
Факторите, усложняващи процеса на взимане на избор за бъдещето, са доста. Не е елементарно да избереш компетентност, когато липсва толкоз доста информация. Не познаваме себе си и света толкоз добре, колкото се надяваме, а нямаме разбиране какво ни чака в бъдещето. Няма формула за разрешаването на тази алтернатива, само че има няколко варианти. Те се въртят към насърчаване на разбирането за света и нас самите и понижаване на напрежението.
Разговорите с възрастните може да са животоспасяващи. Разговорите като цяло разкриват доста за нас самите и света. Събеседниците могат да оказват помощ да осъзнаеш къде са ти ползите и да дадат по-обективна визия за твоята персона. Възрастните могат да разкрият неподозирани обстоятелства за света. Древните мислители не инцидентно са дебатирали. Позволява да структурираш личното си мнение и показва друга позиция.
Не можеш да взимаш качествени решения, в случай че се страхуваш от бъдещето, а този боязън идва от страха от неуспех. Обществото показва неуспеха като най-лошия вид. Успелите хора рядко споделят какъв брой пъти са се провалили в предишното, а натъртват върху крайния резултат. Фаталното не е да се провалиш, а да не извлечеш нищо положително от тази преживелица. Ако в един миг откриеш, че определената сфера към този момент не те интересува, смени я. Не е нужно да се стремиш към триумф в сфера, която не те интересува. В случай че не успееш да намериш такава сфера до края на учебно заведение, постоянно можеш да си вземеш почивна година. Не е загуба на време, тъй като успяваш да научиш за света. Срещаш нови хора и изграждаш лични отзиви по разнообразни проблеми.
Да избереш какво да правиш в бъдещето е трудно за някои младежи.
Не знаем къде тъкмо лежат нашите ползи, не сме видели задоволително от света, та да сме сигурни в изборите си. Светът ни залива с благоприятни условия, само че няма по какъв начин да знаем дали те са верните за нас. Не знаем дали това, което наподобява привлекателно в този момент, ще е потребно в бъдеще. Упражняваното от възрастните напрежение ни слага в още по-тежко състояние. Прави изборът да наподобява още по-наложителен, стресирайки ни и намалявайки опциите в съзнанието ни.
Не е нужно подканяне. Нужно е самообладание и схващане.
Още материали и видео за вълненията, ползите и проблемите на децата, до момента в който минават през интервала сред 11- и 18-годишна възраст - разказани персонално от тях - четете и гледайте в идващия месец в " Тийнейджърът у дома ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (7)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ