Яна е момиче от града, което обича да го снима

Яна е момиче от града, което обича да го снима – въображаемо и нескрито. Родена е във Враца, само че е измежду софийските фотографи, които запечатаха доскоро повече от година една от най-бурните столетия в сегашното на столицата – митингите от лятото на 2013 година, с които стартира раждането на гражданско общество в България. Освен това написа лирика и детски приказки и работи като начална учителка. Първата й стихосбирка “И всички въпроси ” излиза през 2012 година

Коя е Яна Копчева тук и в този момент?
Яна тук и в този момент е музика. Повече е мелодия и чувството й вътре в теб. Вътре в мен.

От какво е направена?
Сещам се за една картинка, на която беше показано от какво е направена котката и по какъв начин в нея има пчели, поради които тя мърка. Нещо такова, само че без пчелите. Има нещо пухесто и нещо, което се римува с отвеЯност сигурно.:)

Ти по кое време разбра, че искаш да снимаш?
Май когато на пет години отворих “Зенита ” на татко ми да видя какво има вътре – и по този начин отпътува цялостен филм със фотоси от Охрид.

Разкажи ни за раждането на най-хубавото в теб, апелирам!
Най-доброто в мен е обвързвано с мига, когато съумея да “появя ” положително в другите. То свети в ъгълчетата на очите ми.

Как стана една от нас?
Хванах един трен за опашката и се оказа, че ме заведе на вярната гара.

Какво е за теб да си момиче от града?
Да съм момиче от града – това май към момента се случва сега. Във всички смисЪли.:)

Кой е обичаният ти градски маршрут?
Обиколила съм целия (тесен и широк) център на София и останах ненадейно изумена (но приятно), когато преди година минах по една улица, по която се оказа, че не съм минавала. На ъгъла на “Хаджи Димитър ” и “Достоевски ” има една катерица, която още помни този миг.
Иначе всички дребни улички към “Цар Иван Асен ІІ ”, оттова прескачам към “Оборище ” и ходя на зиг-заг сред “Заимов ” и Докторската градина, след това минавам подлеза на Софийския университет и се шматкам за малко по “Цар Шишман ” и назад.
Междувременно зяпам хората зад витрините и им върша въображаеми фотоси.

Мислиш ли, че виждаш града по-красив, в сравнение с е?
Да.:)

Какво те движи?
Крайната точка. Какво може да те спре?
Страхът.

Как преборваш подозренията?
Сменям ги с нови.

Коя е обичаната ти снимка? Разкажи ни я.
Всяка снимка, в която мога да усетя историята, ми е обичана. Любимо ми е да има светлина, която като че ли можеш да пипнеш с пръсти.

[[gallery]]