Как да избираме хората
Я си показа, че ти си човек, който си избира храната. Сега това е доста съвременно и популярност богу! След 90-те години, когато цареше апетит, най-накрая се заситихме и проумяхме, че рафтовете в магазините в действителност са цялостни и на всеки ъгъл работят заведения за хранене.Ти знаеш, че в случай че се тъпчеш с всичко, което ти попадне на разположение, ще имаш проблеми. Пъпки, ненужно тегло, задръстени кръвоносни съдове.
И откакто един път си изпитала цялото това благополучие, хапвайки дюнер до Казанската гара, не хукваш още веднъж към лавката на Гурген, а започваш да се отнасяш по-прецизно към това, което вкарваш в хранопровода си. Внимателно четеш наличието на продуктите, избираш по-хубавите, по-чистите, подминаваш заведенията с fast food и когато ядеш чипс, не се наливаш с лимонада. Да, първоначално е тежко, само че последователно свикваш и качествените храни също ти се костват толкоз вкусни.Целият организъм ти благодари с хармонична работа, с красива кожа и с положително самочувствие. Имаш океан от сила, нови достижения и животът е прелестен.
И да припомня, че следва метафора! От какъв напън в областта на връзките мнозина до ден-днешен живеят на правилото – ами в случай че хората внезапно се свършат. И грабят всичко, което им попада на разположение, а пък в случай че имат и жълти етикети за понижени цени – още повече, а пък в случай че са от бранша за артикули с дефектни опаковки, напряко се хвърлят един през различен. Та нали да спасиш негодник е на благополучие.Нашата душа, милички, съвсем не се разграничава от стомаха. Ако тъпчеш главата, сърцето, душeвността си – наречете го, както желаете – с fast food и дюнери от Казанската гара и поливаш всичко това с енергийната напитка „ Юпи “, няма за какво да разчиташ на естетика, благополучие и положително въодушевление. Поговорката „ ти си това, което ядеш “ е годна и в този случай. Заобикаляш се с токсични хора? Значи вървиш отровена, с постоянно гадене и обезсилена. Всичко, което би трябвало да правиш, е да четеш деликатно етикета. Да установиш дали нямаш алергия към някоя от съставките и дали понасяш ей тази съставна част от наличието. И едвам тогава да „ пускаш индивида в кошницата “. Сетне, когато се прибереш у дома, още един път да провериш всичко и едвам тогава „ да го изядеш “. А пък в случай че даже и по-късно имаш неприятно храносмилане, да го премахнеш от менюто си. Странно е да очакваш, че когато употребяваш еднакъв несъответствуващ за теб артикул, изведнъж ще престанеш да повръщаш от него. Как всички ние сме привикнали да оценяваме хората? Правилно – съгласно качествата. Един тип, той е подобен и подобен. Естествено, в тази ситуация преди всичко се регистрират всевъзможни обществено одобрявани характерности от сорта на сърдечен, целенасочен, сполучлив и така нататък. А по-късно се задейства ей тая обичана режисура на нашите баби: „ Ама той е добър човек “.
И отиде, та се не видя.
Имам едно доста простичко предложение за теб.
Престани да гледаш качествата на хората и започни да наблюдаваш себе си в тяхно наличие. Какви усеща провокират те в теб? Какви страсти те спохождат, когато разговаряте? Каква си ти, когато си до него? Комфортно ли ти е? Чувстваш ли се свободна да изразяваш себе си? Уютно ли ти е? Усещаш ли нужда да се оправдаваш поради някакви свои усеща и потребности, поради метода, по който живееш живота си? В подобен случай това не са твоите хора. Не е ли по този начин? Тъжно е, само че се случва.
Следващият аршин, върху който постоянно подчертавам вниманието си е – пораствам ли с този човек? Общуването е нужно, с цел да получиш сила. Тя може да пристигна по разнообразни пътища – посредством отдаване, посредством взаимна поддръжка, посредством общо занимание и така нататък.
![Не бъди овца - Избавление от терзанията малко по малко]( "Не бъди овца - Избавление от терзанията малко по малко")
" Не бъди овца " - Избавление от терзанията малко по малко
Все нещо не ви е както би трябвало? Потискате възприятията си и се преценявате с непознатото мнение? Не сте удовлетворени от себе си и своя живот? Спре...
Единственото изискване е хората да израстват. Ако някой стои на едно място, а ти непрестанно вървиш напред, при вас няма да се стигне до никакво другарство и непосредственост по една елементарна причина – тези, които са застопорени, възприемат извънредно мъчително непознатия триумф, тъй като той като бодилче в петата непрестанно им припомня, че ти, пич, безделничиш, изоставаш. А пък за другия в един миг към този момент става напряко отвратително да се брани от пасивната експанзия. Съдя по себе си, че инспекцията посредством триумфа е най-важната за обкръжението. В моя случай на нея са издържали едвам към трийсетина % от хората.
Но тъкмо те се оказаха най-ценните, най-близките и най-ресурсните.
Трета, последна точка – какво получавам от този контакт?
Всички връзки се построяват върху съвместен продан. И той би трябвало да бъде равносилен. Няма значение с какви еквиваленти мерите, най-важното е всички да бъдат задоволени. В обстановка, в която единият непрестанно прави нещо, демонстрира самодейност, притичва се на помощ и така нататък, а другият е детски песимист, който е в положение единствено да разсъждава за това каква горест и тлен царува в близост, няма причина да очаквате наслада.И навръх това място е значимо да не забравяте един дребен, само че доста основен колорит. Всеки от нас си има свое схващане за вярната форма на поддръжката и приемането. За един най-хубавият вид е просто да го послушат, на различен са му нужни препоръки, на трети – дейности. И доста постоянно се случва тези формати да не съответстват. Тогава се оказва, че поддръжката за другия е повече за теб, в сравнение с за него. Затова не е ненужно незабавно да посочиш на околните си в каква форма искаш да получаваш тяхното подпомагане, а пък нататък да наблюдаваш до каква степен добре те усещат.
И откакто един път си изпитала цялото това благополучие, хапвайки дюнер до Казанската гара, не хукваш още веднъж към лавката на Гурген, а започваш да се отнасяш по-прецизно към това, което вкарваш в хранопровода си. Внимателно четеш наличието на продуктите, избираш по-хубавите, по-чистите, подминаваш заведенията с fast food и когато ядеш чипс, не се наливаш с лимонада. Да, първоначално е тежко, само че последователно свикваш и качествените храни също ти се костват толкоз вкусни.Целият организъм ти благодари с хармонична работа, с красива кожа и с положително самочувствие. Имаш океан от сила, нови достижения и животът е прелестен.
И да припомня, че следва метафора! От какъв напън в областта на връзките мнозина до ден-днешен живеят на правилото – ами в случай че хората внезапно се свършат. И грабят всичко, което им попада на разположение, а пък в случай че имат и жълти етикети за понижени цени – още повече, а пък в случай че са от бранша за артикули с дефектни опаковки, напряко се хвърлят един през различен. Та нали да спасиш негодник е на благополучие.Нашата душа, милички, съвсем не се разграничава от стомаха. Ако тъпчеш главата, сърцето, душeвността си – наречете го, както желаете – с fast food и дюнери от Казанската гара и поливаш всичко това с енергийната напитка „ Юпи “, няма за какво да разчиташ на естетика, благополучие и положително въодушевление. Поговорката „ ти си това, което ядеш “ е годна и в този случай. Заобикаляш се с токсични хора? Значи вървиш отровена, с постоянно гадене и обезсилена. Всичко, което би трябвало да правиш, е да четеш деликатно етикета. Да установиш дали нямаш алергия към някоя от съставките и дали понасяш ей тази съставна част от наличието. И едвам тогава да „ пускаш индивида в кошницата “. Сетне, когато се прибереш у дома, още един път да провериш всичко и едвам тогава „ да го изядеш “. А пък в случай че даже и по-късно имаш неприятно храносмилане, да го премахнеш от менюто си. Странно е да очакваш, че когато употребяваш еднакъв несъответствуващ за теб артикул, изведнъж ще престанеш да повръщаш от него. Как всички ние сме привикнали да оценяваме хората? Правилно – съгласно качествата. Един тип, той е подобен и подобен. Естествено, в тази ситуация преди всичко се регистрират всевъзможни обществено одобрявани характерности от сорта на сърдечен, целенасочен, сполучлив и така нататък. А по-късно се задейства ей тая обичана режисура на нашите баби: „ Ама той е добър човек “.
И отиде, та се не видя.
Имам едно доста простичко предложение за теб.
Престани да гледаш качествата на хората и започни да наблюдаваш себе си в тяхно наличие. Какви усеща провокират те в теб? Какви страсти те спохождат, когато разговаряте? Каква си ти, когато си до него? Комфортно ли ти е? Чувстваш ли се свободна да изразяваш себе си? Уютно ли ти е? Усещаш ли нужда да се оправдаваш поради някакви свои усеща и потребности, поради метода, по който живееш живота си? В подобен случай това не са твоите хора. Не е ли по този начин? Тъжно е, само че се случва.
Следващият аршин, върху който постоянно подчертавам вниманието си е – пораствам ли с този човек? Общуването е нужно, с цел да получиш сила. Тя може да пристигна по разнообразни пътища – посредством отдаване, посредством взаимна поддръжка, посредством общо занимание и така нататък.
Все нещо не ви е както би трябвало? Потискате възприятията си и се преценявате с непознатото мнение? Не сте удовлетворени от себе си и своя живот? Спре...
Единственото изискване е хората да израстват. Ако някой стои на едно място, а ти непрестанно вървиш напред, при вас няма да се стигне до никакво другарство и непосредственост по една елементарна причина – тези, които са застопорени, възприемат извънредно мъчително непознатия триумф, тъй като той като бодилче в петата непрестанно им припомня, че ти, пич, безделничиш, изоставаш. А пък за другия в един миг към този момент става напряко отвратително да се брани от пасивната експанзия. Съдя по себе си, че инспекцията посредством триумфа е най-важната за обкръжението. В моя случай на нея са издържали едвам към трийсетина % от хората.
Но тъкмо те се оказаха най-ценните, най-близките и най-ресурсните.
Трета, последна точка – какво получавам от този контакт?
Всички връзки се построяват върху съвместен продан. И той би трябвало да бъде равносилен. Няма значение с какви еквиваленти мерите, най-важното е всички да бъдат задоволени. В обстановка, в която единият непрестанно прави нещо, демонстрира самодейност, притичва се на помощ и така нататък, а другият е детски песимист, който е в положение единствено да разсъждава за това каква горест и тлен царува в близост, няма причина да очаквате наслада.И навръх това място е значимо да не забравяте един дребен, само че доста основен колорит. Всеки от нас си има свое схващане за вярната форма на поддръжката и приемането. За един най-хубавият вид е просто да го послушат, на различен са му нужни препоръки, на трети – дейности. И доста постоянно се случва тези формати да не съответстват. Тогава се оказва, че поддръжката за другия е повече за теб, в сравнение с за него. Затова не е ненужно незабавно да посочиш на околните си в каква форма искаш да получаваш тяхното подпомагане, а пък нататък да наблюдаваш до каква степен добре те усещат.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ