Words Do Worlds се появява през 2018 г. като един ...

Words Do Worlds се появява през 2018 г. като един

Виктория, която броди по дирите на думите

Words Do Worlds се появява през 2018 година като един от многобройните лични блогове, отдадени на събирането на впечатления от пътувания, книги, персонални преживявания... Много бързо макар че авторката Виктория Бешлийска открива реалния му пулс: на рождения си ден тя моли дистанционно аудиторията си-тогава скромните 450 души-да й подари по една остаряла, забравена дума. Така се ражда самодейността " Обичам българските думи ", която на собствен ред води до прекръщаването на страницата в " По дирите на думите ".

Днес почитателите са над 46 000 и интензивно разясняват и претърпяват архаизмите, които авторката споделя. " Понякога хората елементарно търсят смисъла на някоя дума и в случай че мога да го намеря в източниците, с които работя, оказвам помощ. Друг път ми задават казуси, свързани с традиции или остарялата народна религия, да вземем за пример недавна ме питаха наистина ли знам от кое място идва изразът “бере душа ” и дадох обещание на дамата специфична обява по тематиката ", признава тя.

" Думите основават светове ", това значи първото, британско заглавие и въпреки през днешния ден то да е сменено с българско, Виктория в действителност има вяра в него. Това разбиране покълнва в нея дори по-рано, откакто прочита разказа на Георги Господинов " Божури и незабравки ", който стои в основата на нейна персонална житейска история в протежение на доста години. 

" По дирите на думите " се ражда като малко бягство на майка, която след раждането на второто си дете търси избавление от всички онези  " би трябвало " на забързаното ежедневие. " Имах възприятието, че времето се изплъзва непреклонно сред пръстите ми и ще би трябвало да се трансформира в онази метафорична решетка, която Елиф Шафак по този начин добре разказва в романизираната си автобиография “Черно мляко ”, преразказвам: дамата е решетка, през която тече времето на другите ". Ето за какво Виктория взема решение да задържи времето, вдъхвайки нов живот на старите български думи. 

Част от тях тя открива, като

 

пътува до малки и забравени места,

 

посещава не толкова известни музеи или чете българска литература. Но по-огромната част от думите като че ли сами я откриват. След като стартира работа по страницата, внезапно се оказва, че носи огромен ресурс от остарели думи в паметта си, останали й от детството, които в дадена позиция изникват напълно ненадейно, откакто години наред нито ги е чувала, нито се е сещала за тях.

Разбира се, огромна част от публикациите в блога се дължат на почитателите, които ежедневно изпращат оферти, някои от тях-цели списъци с думи от родния си край, събирани с години, а други-книги с фолклор и митове.  " Благодарна съм и в това време съзнавам това каква голяма вина е, тъй като в мое лице хората като че ли виждат ковчежник на старите думи ", признава Бешлийска.

До момента на страницата " По дирите на думите " са оповестени

 

към 500 думи с техните тълкувания,

 

другояче събраните в сбирката й са доста повече. " Имам предпочитани думи и непрестанно откривам нови, които ме изумяват със смисъла или звучността си ", признава Виктория. Ето някои от тях:

Аране  -галено послание към малко дете, която става предпочитана и на читателите на романа " Глина " ; 

Пезул  -малка ниша в стената или над огнището;

Любя  -" реални любя тази дума и скърбя, че не използваме нея вместо обичам! ", споделя Бешлийска.

Едни от най-харесваните и споделяни думи в блога, провокирали голям брой коментари сред почитателите, са сполай (благодаря), сафирясвам/осафервам (опомням се, пристигам на себе си), загоритенджера (човек, който се улисва в сладки приказки), мъна (обръщение към малко дете, което се оказа едно от най-публикуваните в България, по отношение на етимологията-считам, че идва от “мънинко ”) и чуфърлига (пак като послание към дете, идва от народната форма “човарлига ” за чучулига). 

Голяма част от събраните думи Виктория Бешлийска вгражда в своя дебютен разказ " Глина ", който излезе в края на 2020 година и оглави класациите за най-продавана художествена литература през цялото първо полугодие на 2021-ва. Продължава да се търси от читателите и до момента. 

Книгата се ражда от желанието

 

да извади нескрито забравената бусинска керамика

 

-от нейната красота Виктория е поразена при едно инцидентно неделно посещаване в малкия музей на трънското село Бусинци. 

" Много ясно си припомням какво усетих при влизането си за първи път в музея и поглеждането към най-старите жълто-зелени съдове, изложени там. Колкото повече се отдалечавам от този миг, толкова повече считам, че това тогава беше реално прояснение. Наречете го просветление, осенение или както щете. Едно изцяло нерационално свързване с нещо, което като че ли постоянно си познавал, само че за малко си не запомнил ", признава тя. След като се връща в София, стартира яростно да търси и чете всичко, написано за тази керамика и за керамиката в България като цяло. " Ясно сложих пред себе си дилемата повече хора да схванат за това национално благосъстояние, като посетят селото и видят старинните съдове с очите си. И това през днешния ден е реалност, случва се и ще продължи да се случва-удостоверение за това са десетките писма и фотоси от непознати за мен хора, които споделят, че поради книгата отиват там ", споделя авторката.

Бешлийска не е целяла умишлено " накичване " на романа с думите от сбирката си. " Истината е, че цялото изследване на тематиката и епохата, потъването там на място в Бусинци не налагаха “вграждането ” на думите да се случва изкуствено. В процеса на писане езикът ми следваше някакъв собствен натурален ход, беше като шепот, приближаващ доста от вътрешната страна. Когато си надълбоко обвързван с тематиката и влизаш в света на героите, виждаш всичко там такова, каквото е, ти единствено би трябвало да го изкажеш. Разбира се, с цел да попаднеш в тази “машина на времето ”, се изисква положителна предварителна квалификация, свързана с изследването на тематиката и епохата, силна централизация и цялостно отдаване ".

Тя реализира това отдаване като

 

живее три месеца в селска къща в Бусинци

 

-изолирана от огромния град, ежедневната си работа, околните. Тези три месеца бяха безспорен вододел  -освен тъй като живях сама там и написах първия си разказ, а тъй като в персонален проект прекосявах през рецесия и навлизах в нов стадий от живота си, признава Виктория.

Къщата, в която живее, е усамотена, в най-високия завършек на селото, след нея стартира гората. " Беше безшумно и “птицепойно ” в това време. И извънредно красиво-от двора по здрач се виждаше залязващото зад връх Руй слънце, а заран планината нормално беше потънала в розови мъгли, които се подвигаха постепенно, слой по слой даже до обяд и изпод се откриваха склоновете и китните знеполски поля. Същинска берекет! "

Бешлийска си спомня с признателност за общуването със съседа-70-годишния чичо Стоян, трудолюбив и витален мъж, който гледа в двора си каквото се сетите, от картофи и бакла до фенел и арония. Говорели си всеки ден през оплитам, той постоянно й носел по нещичко от градината си. Виктория си спомня с трогване и за десетината овце, които прекосявали свободно през портата и пасели в градината на къщата, озарявайки тишината със звука на чановете си. 

" Въпреки че самата аз нямам корени в Трънския край, от самото начало се усещах толкова на място, като че ли съм поникнала от тази земя ", споделя авторката на " Глина ". Виктория е градско момиче, въпреки че корените й са от Еленския Балкан и от плевенското село Гиген. Израства в Плевен, а след завършването на гимназия живее в София-към този момент 21 години. Родителите й са хора на точните науки-и двамата са лекари, само че Виктория споделя, че на двете влакна в рода си-плевенската и еленската-дължи и множеството остарели думи, запаметени от детството, наред с забавни фамилни истории. 

Самата Виктория е по обучение лингвист, като

 

в началото работи като преподавател

 

по български език и литература. " Не изключвам опцията един ден да се върна към преподаването под една или друга форма. Традиционните специалности, каквато е и учителската, са мисионерски специалности. Ако чувстваш предопределение, не трябва да се съпротивляваш ", признава тя, въпреки след това да е работила като редактор в издателство и копирайтър, а след това се занимава с маркетинг и стратегическо обмисляне на рекламни акции.

" Глина " е преобладаващо призната с възторг от читателите, въпреки че Бешлийска си дава сметка за всеобщия флирт и злоупотреба с патриотичното и фолклорното. " Има сходен флирт и даже операции, само че те отново стъпват на някаква правда, въпреки и да я преиначават или да я употребяват прекомерно незадълбочено. Доброто в тази ситуация е, че най-малко дават мотив всеки да стигне самичък до извора, до корена. Но несъмнено, крият и риск от илюзия ", признава тя. Откровено се нервира от патриотарството, от израждането на традиции и ритуали в туристическа атракция -и е уверена, че реалното запазване на традициите няма потребност от показност. 

" Предаването на тези традиции е нещо доста съкровено, то постоянно е обградено от някакво свещенодействие, предава се сред хора в фамилията или сред земляци, тъй като таман в това е силата му-преданието като тип посвещение в знанието сред ближни. При такова “посвещение ” духът остава опазен ", счита тя.

 

Източник: segabg.com