Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва
(Wheat field in rain, Vincent van Gogh, 1889)
Народният календар уважава четирима градушкари: Герман – на 12 май, Вартоломей – на 11 юни, Елисей – на 14 юни.
И Вида.
Вида е сестра на Вартоломей и Елисей и в нейна чест се тачи и чества Видовден.
На Видовден се става рано, с цел да се види по какъв начин, като изгрее, слънцето се връща обратно към зимата.
Хубаво е на Видовден да се види слънцето – по този начин човек ще е здрав и радостен. Градушката е божие наказване за сторени грехове, по тази причина на Видовден ще се види прегрешението ни и ще ни се потърси сметка за него.
„ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! “
Като празник от българския национален календар Видовден постоянно се чества на 15 юни.
Като празник от календара на обособения човешки живот Видовден спада към по този начин наречените преносими празници – за него няма тъкмо избран ден от годината и от човешкия живот.
Понякога човек се заблуждава, че подобен ден – Видовден – няма.
Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да пристигна.
Рано или късно Видовден идва.
И като пристигна Видовден, вижда се прегрешението ни и ни се търси сметка за него.
Много неща съм забравял в живота си.
Никога не съм забравял, че има Видовден.
Всеки ден очаквам Видовден.
И постоянно съм подготвен да го посрещна.
От „ Видовден – приписки и мемоари ”, Борислав Геронтиев
Картина: Wheat field in rain, Vincent van Gogh, 1889; chinaoilpaintinggallery.com
