Зоната за ограничаване на отоплението с дърва и въглища в София не работи?
Преди година София вкара първата в България зона с ниски излъчвания от битово отопление – мярка, показана като основна стъпка към по-чист въздух и по-добро публично здраве. На процедура обаче резултатът ѝ остава мъчно измерим, а дизайнът на възбраната повдига съществени въпроси за нейната действителна успеваемост. Ограничаването на потреблението на твърди горива визира дребен дял от семействата, контролът остава сериозен проблем, а най-силно замърсяващите региони остават отвън обсега на зоната. Защо сегашният модел на зоната не реализира главната си цел, какви структурни недостатъци я подкопават и какви комбинации от забрани и тласъци биха могли да доведат до действително усъвършенстване на качеството на въздуха в София, ще разберем от разбора на " Климатека ".
Зона без твърдо гориво в България
Зоната e резултат на съвсем петгодишна правосъдна борба, водена от неправителствени организации и юристи. През 2021 година Софийски градски съд осъди Столична община да предприеме редица ограничения за възстановяване чистотата на въздуха. Така през декември 2022 година Столичен общински съвет одобри разпоредба за въвеждане на зони с ниски излъчвания, както за отопление, по този начин и за превоз.
Първата не разрешава потреблението на твърди горива за отопление в здания за битови потребности. Под твърдо гориво се има поради дърва и въглища, само че не и пелети.
Два стадия: От централните региони към целия град
Зоната се вкарва на 2 стадия. Първият стадий е в действие от началото на предходната година и продължава все още, като лимитира потреблението на твърдо гориво в 9 централни региона на София – Изгрев, Средец, Оборище, Студентски град, Илинден, Красно Село, Лозенец, Триадица и Възраждане (фиг. 1). Забраната обгръща здания, ситуирани по улици или тук-там, в които има построена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа.
Вторият стадий на зоната се вкарва след три години: от началото на 2029 година, когато възбраната ще обхване цялата територия на Столична община, без значение дали има построена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа.
Отоплението – здраве и регулации
Битовото отопление с твърдо гориво и автомобилният превоз са двата съществени източника на замърсяване на въздуха в София. В взаимозависимост от замърсителя, те дружно образуват сред 83% и 99% от замърсяването с фини прахови частици, азотен диоксид и полиароматни въглеводороди, което ги прави основни цели за регулации.
Най-сериозният риск за здравето идва от фините прахови частици с размер до 2,5 микрона (ФПЧ2,5), които проникват надълбоко в организма и са свързани със сърдечно-съдови, дихателни, онкологични и други тежки болести. Според настоящата стратегия за ръководство на качеството на въздуха, главният им източник е битовото отопление (над 70%), последвано от ресуспендирани частици и автомобилния превоз.
Транспортът господства при замърсяването с азотен диоксид, заради което в София е въведена зона с ниски излъчвания за коли. Първите разбори демонстрират стеснен резултат върху общите равнища на замърсяване, само че по-ясни местни усъвършенствания и мощна взаимозависимост от контрола и обсега на ограниченията.
Ограничаването на твърдите горива има значение и за климата, защото понижава излъчванията освен на въглероден диоксид, само че и на черен въглерод – замърсител с тежко влияние върху здравето и мощен затоплящ резултат, който все по-често влиза във фокуса на климатичните политики.
Намаляването на замърсяването от битово отопление в България става най-много посредством ограничавания върху твърдите горива. Правилата са написани по този начин, че контролът е сложен, непълен и неработещ.
- При дървата за огрев отговорността е напълно върху жителите. Според настоящите правила те би трябвало сами да се уверят, че употребяват задоволително суха дървесина. Към момента общината или страната обаче не могат да влязат в дома на човек, нямат действителен механизъм да ревизират какво тъкмо се гори в семействата и дали дава отговор на условията. Контролът липсва.
- При въглищата обстановката е друга. Там отговорността е при производителите и търговците, които са длъжни да оферират гориво, отговарящо на избрани стандарти за качество. Това разрешава контролът да се прави още на пазара, а рискът семействата да купят некачествено гориво е доста по-нисък.
- Зоната с ниски излъчвания в София прибавя трето равнище на регулация – възбрана за потребление на твърди горива в избрани елементи на града. Тук общината към този момент не разполага с работещ механизъм за инспекции и наказания, още веднъж заради невъзможността да ревизира какво се случва в дома.
Това основава система, в която въглищата подлежат на действителен надзор, а дървата за огрев – в огромна степен зависят от волята за непринудено съблюдаване на условията. В комбиниране с невъзможността да се ревизира какво гориво употребяват семействата в бита имаме систематичен недостатък, който прави възбраната на процедура нереализуема.
Няма апарат, няма по какъв начин да се гори
В София наредбата за зоната за ниски излъчвания сега лимитира единствено горивото, само че не и уредите, които се употребяват. Дървесината е главното твърдо гориво, което се употребява и за разлика от въглищата съвсем всеки може да я добива. Съществува и пазар на незаконна дървесина.
По-сигурният метод да се избегнат твърди горива за отопление е да се лимитират употребяваните за това уреди. Ако няма апарат, няма по какъв начин да се гори. Някои от плюсовете на този метод са:
- Фокус върху най-замърсяващите уреди: Ограничението или възбраната може да обгръща единствено уредите, причиняващи най-голямо замърсяване.
- По-чисто горене: Повечето съвременни уреди на твърдо гориво (на пелети и чипс) изискват горенето на избран тип гориво, което нормално е с положителни индикатори (ниска мокрота, добра калоричност) или употребяват автоматизирано подаване на гориво, тъй че не разрешават горенето на каквото и да е (като боклуци, пластмаса, облекла и т.н.), както е в обичайните печки и камини.
- По-лесен надзор: Следенето на ограничаване или възбрана на потребление на отоплителни уреди с твърдо гориво би могло да е по-лесен от този за потреблението на твърди горива – с указател и инспекции за верифициране на уредите.
- Подкрепа за подмяната: Ограничения за потреблението на отоплителни уреди на твърдо гориво могат да подкрепят процеса на замяна на уреди, към този момент стартиран от Столична община
Работещото решение, което наредбата пропуща
Ограничения на потреблението на отоплителни уреди на твърдо гориво е методът с по-голям капацитет за дейно приложение, само че за жалост не е част от наредбата.
Възможно е да се съчетаят, само че това ще изисква промени свързани с производството, съхранението и стартирането на пазара на дървесина, както и надзор на производители и търговци, а не на потребителите. Тези промени надали ще бъдат признати, защото имат капацитет да обиден голям брой ползи в дърводобива, даването на дърва за огрев от кметове и други
Работи ли възбраната?
Основната цел на зоната е – посредством ограничение на потреблението на твърдо гориво, да се понижи замърсяването на въздуха и оттова вредата върху човешкото здраве.
Постига ли задачата си тази възбрана?
Данните и дизайнът на зоната демонстрират, че в настоящия си тип възбраната не може да реализира значимо понижаване на замърсяването.
Обхват под 9%: зоната пропуща главните източници
На първо място обхванатите от възбраната семейства в деветте региона на София са под 9% от всички семейства отопляващи се на твърдо гориво и действително техният принос към замърсяването е доста дребен. При създаването на наредбата през 2022 година се работи с данни от преброяванията на Национален статистически институт през 2011 година и 2021 година, само че другите цифри не оказват никакво въздействие върху дизайна на зоната.
Според данните на Национален статистически институт за 2021 година: Броят на семействата, попадащи в ограничаването е към 2800, останалите над 30 000 семейства не попадат в зоната. Основните замърсяващи региони са по периферията на града, само че те не са в зоната. Дори регион Витоша, където има построена газова инфраструктура е изключен, въпреки семействата на твърдо гориво към основаването на наредбата да са били съвсем два пъти повече от всички девет региона на София попадащи в зоната.
Без механизъм за инспекции и наказания
На второ място е контролът. Реално Столична община няма по какъв начин да откри и да санкции семействата в деветте региона на Зоната, които се отопляват с дърва и въглища.
Редът за определяне на съответното нарушаване и методите за налагане на наказания също е неразбираем. Неопределени остават пълномощията на органите на Министерство на вътрешните работи, свързани с контрола по използване на ограниченията и при какви условия оправомощените от кмета длъжностни лица могат да търсят подпомагане от тях. Това е сериозно значимо изключително за методите за определяне на нарушаванията.
Ако въпреки всичко се откри нарушаване, както при зона с ниски излъчвания от превоз, процедурата за връчване на актове и санкции в самата Наредба е ненужно усложнена. Следва се редът на Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН), което постоянно лишава над шест месеца.
На трето място не са посочени критерии, по които се дефинира размера на санкцията или имуществените наказания, които могат да варират съгласно Закона за чистотата на въздуха.
От въвеждането на зоната от началото на 2025 година досега няма обществена информация за броя тествани, открити и санкционирани извършители. Зоната в сегашния си тип надали води до понижаване на замърсяването.
Още от 2018 година Столична община извършва стратегия за замяна на уредите на твърдо гориво с по-екологични, по образеца на сполучлив план в Полша. Предвидено е 5000 семейства да могат да подменят старите си печки. В края на 2023 година за съвсем 5 години едвам към 1500 от тях са съумели да се възползват от тази стратегия. С влизането на кмета Васил Терзиев, новата администрация прибавя единствено за 2 години – до октомври 2025 година, когато завършва планът – още близо 1800 семейства. Така от услугата се възползват общо 3195.
По стратегия Околна среда 2014-2020 г, с план, завършил юни 2024 година подписаните контракти са 8 343. А още 10 815 семейства ще имат опция да подменят старите си печки до май 2029 година по план по стратегия Околна среда 2021-2027. По двата завършили плана са инсталирани над 20 000 нови екологични уреда - най-вече високоефективни климатици, котли на пелети и уреди на природен газ.
Пълно въвеждане на възбраната: Недостатъчно финансиране и неработещи наказания
За останалите ⅓ семейства все още няма обществена информация дали се плануват схеми за подкрепяне, само че те би трябвало да подменят уредите си преди влизането на цялостната възбрана от 01.01.2029 година или ще подлежат на наказания. Реално до края на 2028 година Столична община би трябвало да подмени отоплението на още към 20 000 семейства, като към този момент е обезпечено финансиране за към 10 000.
Ако тази стратегия работи и има капацитет да подмени всички уреди до въвеждане на цялостната възбрана, то има ли потребност от зоната: тя е нужна, с цел да забърза нещата. Въздухът въпреки и да се усъвършенства, това става постепенно и жителите не престават да се разболяват и умират от замърсен въздух. В края на 2026 година ще влязат в действие и новите по-строги правила за въздуха и това ще бъде ново предизвикателство за институциите.
Добрият образец: Как Краков се бори със смога
Дали зоните с ниски излъчвания могат да работят, не е научен въпрос. Има европейски градове, вървящи сполучливо по сходен път.
Емблематичен добър образец за това е полският град Краков. Преди над 10 години – в резултат на масирана гражданска акция и мощен напън – общината е заставена да забрани горене на въглища от семействата. Въведена е поетапна възбрана, само че с изключение на всеобхващаща стратегия за финансиране на подмяната на уредите, има и действителен и непоколебим надзор. Местната власт е съчетала ефикасна възбрана с добър тласък.
Наложен е ясно регламентиран и използван механизъм за определяне на нарушителя и санкционирането му. Общо три институции си сътрудничат – особено упълномощени чиновници на общината правят инспекции взаимно с общинската полиция и Инспекцията по запазване на околната среда. Проверяващите могат да влизат в домовете на инспекция, в това число и да вземат проби от горивото и пепелта за лабораторно проучване. По този метод може да се ревизира и дали се горят боклуци. За засичане на нарушителите се употребяват дронове и инфрачервени камери като се следи за димящи комини.
Какво може да сработи?
Основно две неща. Първото е зоната и наредбата да се подобрят, тъй че възбраната да се ползва. Конкретни рекомендации бяха направени от специалисти още преди да стартира първата ѝ фаза.
В резюме: ясни пълномощия на общинските чиновници при осъществяване на проверки; изясненост кой е нарушителят – ползвателят на уреда; ясни критерии за налагане на глобите; да се вкарат и ограничавания върху употребяваните уреди.
Второто е да се разшири и териториалния обсег на зоната, като се обзет най-малко част от оставащите региони с над 90% семейства, отопляващи се с твърдо гориво. Важно е и да се изключи ограничаването за съществуване на инфраструктура (на топлофикация или газова).
Последното е значимо, тъй като най-малко две представителни социологически изследвания и преброяването на популацията през 2021 година демонстрират, че потребителите в градовете всеобщо употребяват електричество за отопление и наклонността е към електрификация на отоплението. Това се поддържа и от резултатите от програмата за замяна на уредите на твърдо гориво с екологични такива, по които над 80 % от новите уреди са климатици. (подробности: в Книга с документи от национална конференция по план " Българските общини работят дружно за възстановяване на качеството на атмосферния въздух “)
Следващи стъпки и рекомендации
За да се реализира действително понижаване на замърсяването от битово отопление, регулациите би трябвало да бъдат допълнени с ясно използвани правила, ефикасен надзор и целенасочена поддръжка за семействата. Ето и нужните съответни и взаимно свързани стъпки.
- Създаване на явен механизъм за определяне на нарушителите, връчване и събиране на санкциите
- Разширяване на зоната отвън актуалните 9 региона и и унищожаване на ограничаването за топлофикационна и газова инфраструктура
- Въвеждане на ограничавания за употребяваните уреди и основаване на указател с уредите в приложимост
- Осигуряване на средства за замяна на уредите за отопление в оставащите над 10 000 семейства
- Продължаване на поддръжката за енергийно небогати семейства с безплатно финансиране, до момента в който за останалите може да се планува известно самоучастие
- Схемите за замяна могат да включват и ограничения за енергийна успеваемост.
Без тези стъпки зоната с ниски излъчвания рискува да остане административна мярка с стеснен резултат, вместо действителен инструмент за по-чист въздух и по-устойчиво отопление в града.
Зоната с ниски излъчвания от битово отопление е нужна стъпка, само че в настоящия си тип тя остава по-скоро фиктивен инструмент, в сравнение с ефикасна политика за чист въздух. Ограниченията за потребление на твърди горива обгръщат прекомерно дребна част от замърсяващите семейства, липсва работещ механизъм за следене и наказания, а отговорността е трансферирана главно върху жителите, без съответни регулаторни и институционални принадлежности. Опитът на градове като Краков демонстрира, че устойчивите решения изискват комбиниране от ясни забрани, ефикасен контрол и дълготрайни тласъци за замяна на отоплителните уреди. Ако до 2029 година не се създадат основни промени в дизайна и използването на зоната, София рискува да посрещне цялостната възбрана без действителна подготвеност.
Зона без твърдо гориво в България
Зоната e резултат на съвсем петгодишна правосъдна борба, водена от неправителствени организации и юристи. През 2021 година Софийски градски съд осъди Столична община да предприеме редица ограничения за възстановяване чистотата на въздуха. Така през декември 2022 година Столичен общински съвет одобри разпоредба за въвеждане на зони с ниски излъчвания, както за отопление, по този начин и за превоз.
Първата не разрешава потреблението на твърди горива за отопление в здания за битови потребности. Под твърдо гориво се има поради дърва и въглища, само че не и пелети.
Два стадия: От централните региони към целия град
Зоната се вкарва на 2 стадия. Първият стадий е в действие от началото на предходната година и продължава все още, като лимитира потреблението на твърдо гориво в 9 централни региона на София – Изгрев, Средец, Оборище, Студентски град, Илинден, Красно Село, Лозенец, Триадица и Възраждане (фиг. 1). Забраната обгръща здания, ситуирани по улици или тук-там, в които има построена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа.
Вторият стадий на зоната се вкарва след три години: от началото на 2029 година, когато възбраната ще обхване цялата територия на Столична община, без значение дали има построена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа.
Отоплението – здраве и регулации
Битовото отопление с твърдо гориво и автомобилният превоз са двата съществени източника на замърсяване на въздуха в София. В взаимозависимост от замърсителя, те дружно образуват сред 83% и 99% от замърсяването с фини прахови частици, азотен диоксид и полиароматни въглеводороди, което ги прави основни цели за регулации.
Най-сериозният риск за здравето идва от фините прахови частици с размер до 2,5 микрона (ФПЧ2,5), които проникват надълбоко в организма и са свързани със сърдечно-съдови, дихателни, онкологични и други тежки болести. Според настоящата стратегия за ръководство на качеството на въздуха, главният им източник е битовото отопление (над 70%), последвано от ресуспендирани частици и автомобилния превоз.
Транспортът господства при замърсяването с азотен диоксид, заради което в София е въведена зона с ниски излъчвания за коли. Първите разбори демонстрират стеснен резултат върху общите равнища на замърсяване, само че по-ясни местни усъвършенствания и мощна взаимозависимост от контрола и обсега на ограниченията.
Ограничаването на твърдите горива има значение и за климата, защото понижава излъчванията освен на въглероден диоксид, само че и на черен въглерод – замърсител с тежко влияние върху здравето и мощен затоплящ резултат, който все по-често влиза във фокуса на климатичните политики.
Намаляването на замърсяването от битово отопление в България става най-много посредством ограничавания върху твърдите горива. Правилата са написани по този начин, че контролът е сложен, непълен и неработещ.
- При дървата за огрев отговорността е напълно върху жителите. Според настоящите правила те би трябвало сами да се уверят, че употребяват задоволително суха дървесина. Към момента общината или страната обаче не могат да влязат в дома на човек, нямат действителен механизъм да ревизират какво тъкмо се гори в семействата и дали дава отговор на условията. Контролът липсва.
- При въглищата обстановката е друга. Там отговорността е при производителите и търговците, които са длъжни да оферират гориво, отговарящо на избрани стандарти за качество. Това разрешава контролът да се прави още на пазара, а рискът семействата да купят некачествено гориво е доста по-нисък.
- Зоната с ниски излъчвания в София прибавя трето равнище на регулация – възбрана за потребление на твърди горива в избрани елементи на града. Тук общината към този момент не разполага с работещ механизъм за инспекции и наказания, още веднъж заради невъзможността да ревизира какво се случва в дома.
Това основава система, в която въглищата подлежат на действителен надзор, а дървата за огрев – в огромна степен зависят от волята за непринудено съблюдаване на условията. В комбиниране с невъзможността да се ревизира какво гориво употребяват семействата в бита имаме систематичен недостатък, който прави възбраната на процедура нереализуема.
Няма апарат, няма по какъв начин да се гори
В София наредбата за зоната за ниски излъчвания сега лимитира единствено горивото, само че не и уредите, които се употребяват. Дървесината е главното твърдо гориво, което се употребява и за разлика от въглищата съвсем всеки може да я добива. Съществува и пазар на незаконна дървесина.
По-сигурният метод да се избегнат твърди горива за отопление е да се лимитират употребяваните за това уреди. Ако няма апарат, няма по какъв начин да се гори. Някои от плюсовете на този метод са:
- Фокус върху най-замърсяващите уреди: Ограничението или възбраната може да обгръща единствено уредите, причиняващи най-голямо замърсяване.
- По-чисто горене: Повечето съвременни уреди на твърдо гориво (на пелети и чипс) изискват горенето на избран тип гориво, което нормално е с положителни индикатори (ниска мокрота, добра калоричност) или употребяват автоматизирано подаване на гориво, тъй че не разрешават горенето на каквото и да е (като боклуци, пластмаса, облекла и т.н.), както е в обичайните печки и камини.
- По-лесен надзор: Следенето на ограничаване или възбрана на потребление на отоплителни уреди с твърдо гориво би могло да е по-лесен от този за потреблението на твърди горива – с указател и инспекции за верифициране на уредите.
- Подкрепа за подмяната: Ограничения за потреблението на отоплителни уреди на твърдо гориво могат да подкрепят процеса на замяна на уреди, към този момент стартиран от Столична община
Работещото решение, което наредбата пропуща
Ограничения на потреблението на отоплителни уреди на твърдо гориво е методът с по-голям капацитет за дейно приложение, само че за жалост не е част от наредбата.
Възможно е да се съчетаят, само че това ще изисква промени свързани с производството, съхранението и стартирането на пазара на дървесина, както и надзор на производители и търговци, а не на потребителите. Тези промени надали ще бъдат признати, защото имат капацитет да обиден голям брой ползи в дърводобива, даването на дърва за огрев от кметове и други
Работи ли възбраната?
Основната цел на зоната е – посредством ограничение на потреблението на твърдо гориво, да се понижи замърсяването на въздуха и оттова вредата върху човешкото здраве.
Постига ли задачата си тази възбрана?
Данните и дизайнът на зоната демонстрират, че в настоящия си тип възбраната не може да реализира значимо понижаване на замърсяването.
Обхват под 9%: зоната пропуща главните източници
На първо място обхванатите от възбраната семейства в деветте региона на София са под 9% от всички семейства отопляващи се на твърдо гориво и действително техният принос към замърсяването е доста дребен. При създаването на наредбата през 2022 година се работи с данни от преброяванията на Национален статистически институт през 2011 година и 2021 година, само че другите цифри не оказват никакво въздействие върху дизайна на зоната.
Според данните на Национален статистически институт за 2021 година: Броят на семействата, попадащи в ограничаването е към 2800, останалите над 30 000 семейства не попадат в зоната. Основните замърсяващи региони са по периферията на града, само че те не са в зоната. Дори регион Витоша, където има построена газова инфраструктура е изключен, въпреки семействата на твърдо гориво към основаването на наредбата да са били съвсем два пъти повече от всички девет региона на София попадащи в зоната.
Без механизъм за инспекции и наказания
На второ място е контролът. Реално Столична община няма по какъв начин да откри и да санкции семействата в деветте региона на Зоната, които се отопляват с дърва и въглища.
Редът за определяне на съответното нарушаване и методите за налагане на наказания също е неразбираем. Неопределени остават пълномощията на органите на Министерство на вътрешните работи, свързани с контрола по използване на ограниченията и при какви условия оправомощените от кмета длъжностни лица могат да търсят подпомагане от тях. Това е сериозно значимо изключително за методите за определяне на нарушаванията.
Ако въпреки всичко се откри нарушаване, както при зона с ниски излъчвания от превоз, процедурата за връчване на актове и санкции в самата Наредба е ненужно усложнена. Следва се редът на Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН), което постоянно лишава над шест месеца.
На трето място не са посочени критерии, по които се дефинира размера на санкцията или имуществените наказания, които могат да варират съгласно Закона за чистотата на въздуха.
От въвеждането на зоната от началото на 2025 година досега няма обществена информация за броя тествани, открити и санкционирани извършители. Зоната в сегашния си тип надали води до понижаване на замърсяването.
Още от 2018 година Столична община извършва стратегия за замяна на уредите на твърдо гориво с по-екологични, по образеца на сполучлив план в Полша. Предвидено е 5000 семейства да могат да подменят старите си печки. В края на 2023 година за съвсем 5 години едвам към 1500 от тях са съумели да се възползват от тази стратегия. С влизането на кмета Васил Терзиев, новата администрация прибавя единствено за 2 години – до октомври 2025 година, когато завършва планът – още близо 1800 семейства. Така от услугата се възползват общо 3195.
По стратегия Околна среда 2014-2020 г, с план, завършил юни 2024 година подписаните контракти са 8 343. А още 10 815 семейства ще имат опция да подменят старите си печки до май 2029 година по план по стратегия Околна среда 2021-2027. По двата завършили плана са инсталирани над 20 000 нови екологични уреда - най-вече високоефективни климатици, котли на пелети и уреди на природен газ.
Пълно въвеждане на възбраната: Недостатъчно финансиране и неработещи наказания
За останалите ⅓ семейства все още няма обществена информация дали се плануват схеми за подкрепяне, само че те би трябвало да подменят уредите си преди влизането на цялостната възбрана от 01.01.2029 година или ще подлежат на наказания. Реално до края на 2028 година Столична община би трябвало да подмени отоплението на още към 20 000 семейства, като към този момент е обезпечено финансиране за към 10 000.
Ако тази стратегия работи и има капацитет да подмени всички уреди до въвеждане на цялостната възбрана, то има ли потребност от зоната: тя е нужна, с цел да забърза нещата. Въздухът въпреки и да се усъвършенства, това става постепенно и жителите не престават да се разболяват и умират от замърсен въздух. В края на 2026 година ще влязат в действие и новите по-строги правила за въздуха и това ще бъде ново предизвикателство за институциите.
Добрият образец: Как Краков се бори със смога
Дали зоните с ниски излъчвания могат да работят, не е научен въпрос. Има европейски градове, вървящи сполучливо по сходен път.
Емблематичен добър образец за това е полският град Краков. Преди над 10 години – в резултат на масирана гражданска акция и мощен напън – общината е заставена да забрани горене на въглища от семействата. Въведена е поетапна възбрана, само че с изключение на всеобхващаща стратегия за финансиране на подмяната на уредите, има и действителен и непоколебим надзор. Местната власт е съчетала ефикасна възбрана с добър тласък.
Наложен е ясно регламентиран и използван механизъм за определяне на нарушителя и санкционирането му. Общо три институции си сътрудничат – особено упълномощени чиновници на общината правят инспекции взаимно с общинската полиция и Инспекцията по запазване на околната среда. Проверяващите могат да влизат в домовете на инспекция, в това число и да вземат проби от горивото и пепелта за лабораторно проучване. По този метод може да се ревизира и дали се горят боклуци. За засичане на нарушителите се употребяват дронове и инфрачервени камери като се следи за димящи комини.
Какво може да сработи?
Основно две неща. Първото е зоната и наредбата да се подобрят, тъй че възбраната да се ползва. Конкретни рекомендации бяха направени от специалисти още преди да стартира първата ѝ фаза.
В резюме: ясни пълномощия на общинските чиновници при осъществяване на проверки; изясненост кой е нарушителят – ползвателят на уреда; ясни критерии за налагане на глобите; да се вкарат и ограничавания върху употребяваните уреди.
Второто е да се разшири и териториалния обсег на зоната, като се обзет най-малко част от оставащите региони с над 90% семейства, отопляващи се с твърдо гориво. Важно е и да се изключи ограничаването за съществуване на инфраструктура (на топлофикация или газова).
Последното е значимо, тъй като най-малко две представителни социологически изследвания и преброяването на популацията през 2021 година демонстрират, че потребителите в градовете всеобщо употребяват електричество за отопление и наклонността е към електрификация на отоплението. Това се поддържа и от резултатите от програмата за замяна на уредите на твърдо гориво с екологични такива, по които над 80 % от новите уреди са климатици. (подробности: в Книга с документи от национална конференция по план " Българските общини работят дружно за възстановяване на качеството на атмосферния въздух “)
Следващи стъпки и рекомендации
За да се реализира действително понижаване на замърсяването от битово отопление, регулациите би трябвало да бъдат допълнени с ясно използвани правила, ефикасен надзор и целенасочена поддръжка за семействата. Ето и нужните съответни и взаимно свързани стъпки.
- Създаване на явен механизъм за определяне на нарушителите, връчване и събиране на санкциите
- Разширяване на зоната отвън актуалните 9 региона и и унищожаване на ограничаването за топлофикационна и газова инфраструктура
- Въвеждане на ограничавания за употребяваните уреди и основаване на указател с уредите в приложимост
- Осигуряване на средства за замяна на уредите за отопление в оставащите над 10 000 семейства
- Продължаване на поддръжката за енергийно небогати семейства с безплатно финансиране, до момента в който за останалите може да се планува известно самоучастие
- Схемите за замяна могат да включват и ограничения за енергийна успеваемост.
Без тези стъпки зоната с ниски излъчвания рискува да остане административна мярка с стеснен резултат, вместо действителен инструмент за по-чист въздух и по-устойчиво отопление в града.
Зоната с ниски излъчвания от битово отопление е нужна стъпка, само че в настоящия си тип тя остава по-скоро фиктивен инструмент, в сравнение с ефикасна политика за чист въздух. Ограниченията за потребление на твърди горива обгръщат прекомерно дребна част от замърсяващите семейства, липсва работещ механизъм за следене и наказания, а отговорността е трансферирана главно върху жителите, без съответни регулаторни и институционални принадлежности. Опитът на градове като Краков демонстрира, че устойчивите решения изискват комбиниране от ясни забрани, ефикасен контрол и дълготрайни тласъци за замяна на отоплителните уреди. Ако до 2029 година не се създадат основни промени в дизайна и използването на зоната, София рискува да посрещне цялостната възбрана без действителна подготвеност.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ