(Weed Burner, Sitting on a Wheelbarrow with his Wife, Vincent

(Weed Burner, Sitting on a Wheelbarrow with his Wife, Vincent van Gogh, 1883)

♥ Наградата за грижите към старите

Докъде стигна светът! И във Фараса, и в Епир се грижеха даже за животните в старините им. Не колеха освен мулетата, само че и тия животни, чието месо се ядеше. Старите волове да вземем за пример, с които са орали, ги уважаваха, грижеха се за тях, гледаха ги, тъй като си споделяха: „ Яли сме самун от тях ”. Работните животни, които се трудеха на полето, имаха и положителни старини. А тогава хората нямаха техниката, която имат през днешния ден. Трябваше с ръчната мелница да смелят нахута, да го наситнят, с цел да може горкият остарял вол да го яде. Днешният свят обаче напълно се е отклонил от пътя. Не гледат старите хора, какво остава да гледат животни!

Никога в живота си не съм се чувствал толкоз добре, колкото през ония няколко дни, през които ми бяха споделили да се грижа за един Старец. За гледането на остарели хора е приготвена огромна премия. Спомням си, че разказваха за един послушник на Света Гора, който бил обладан от злобен дявол и му дали смирение да се грижи за шестима старци в старческия подслон на манастира. През тези години беше мъчно, нямаше удобства. Горкият натоварвал облеклата с един кол на гърба си и ги носел надалеч до едно корито, с цел да ги изпере с пепелява вода… Не след дълго време бил освободен от демона и станал духовник. Защото като се изключи че принасял себе си в жертва за другите, само че и старците го благославяли.

Много съпрузи недоволстват и излизат от равновесие поради компликациите в фамилията, провокирани от своенравието и недоволството на старците, за които се грижат. Забравят за белите, които самите те са правили или за капризите и своенравието, които те са проявявали, когато са били деца. Не си спомнят, че не са оставяли родителите си на мира със своя рев и немирства. Бог позволява да изпитват тези компликации, с цел да изплатят по някакъв метод своите пакости. Сега е техен ред да застанат в помощ на възрастните си родители и да се грижат, чувствайки признателност за жертвите, които са правели за тях, когато са били деца. Тези, които не усещат това обвързване към родителите си, ще бъдат съдени от Бога като несправедливи и неблагодарни.

И виждам, че от време на време тъгите, които имат мнозина всемирски хора, се дължат и на това, че родителите им са огорчени от тях. Семействата страдат, тъй като не се грижат за старците си. Когато водят бедната бабичка или горкия дъртак и ги изоставят в някой старешки дом, и също така им вземат имуществото, а старците не могат да се порадват на внучетата си и умират с тъга на сърце, каква благословия ще получат децата им? Днес една стара жена ми споделяше, че има четирима оженени синове, живеещи на прилежащи улици, и не може да ги види, тъй като един път посъветвала снахите си: „ Имайте обич между тях и се черкувайте ”! Леле, ония озверели! Казали й: „ Да не си стъпила повече в къщите ни ”. Плачеше горката; пет години не е виждала децата си. Каза ми: „ Моли се, отче, имам и внучета; дано най-малко в съня си да ги видя ”. Е, след това какъв триумф ще имат децата ѝ?

И макар че бабата е огромно благословение за фамилията, тези хора не схващат това. Обикновено мъжът първи изпада в отпадналост и жена му се грижи за него. Когато мъжът почине, тогава, с цел да не се усеща дамата безполезна, доста ще е добре, в случай че децата ѝ я приберат у дома да пази внуците. По този метод и тя е удовлетворена, а и на младото семейство е в помощ. Защото майката не може да смогне от многото работа да даде на децата нужната милувка и любов. Дава я бабата, тъй като нейната възраст е възрастта на обичта и ласката.

И виждаме, че когато детето прави бели, бабата го милва, до момента в който майката му се кара. Благодарение на грижите на бабата и майката прави умерено работата си, и децата получават ласки и любов, а и бабата се радва на обичта на внуците си.

Който гледа родителите си, има огромна благословия от Бога. Един ден един млад татко ми сподели: „ Отче, мисля в къщата, която ще построя, да направя два жилището за родителите и за тъста и тъщата ми ”. Как ме трогна! С какъв брой благословии го благослових! Чудя се по какъв начин фамилиите не схващат това! Преди няколко дни пристигна една жена и ми сподели: „ Отче, майка ми има хемиплегия. Омръзна ми осем години да я завъртам на едната и на другата страна ”. Чуйте единствено! Дъщеря да приказва по този начин за майка си! “А, споделям ѝ, доста е просто! Сега ще се помоля да боледуваш ти осем години от хемиплегия, а майка ти да се оправи, с цел да се грижи за теб ”. Развика се: „ Не, недей, отче! ” - „ Тогава четири години, споделям й, най-малко четири години! Бре, не те ли е позор? Кое е за предпочитане? Човек да е здрав, да не го боли и да се грижи за един болен, като освен това получава и премия от Бога, или да се мъчи от някоя болест, да не може да повдигне крайници си, да се смирява и да моли другите: „ Донеси ми подлогата, обърни ме насам, обърни ме натам? ” Като чу това, малко се усмири.

Ако децата се слагат на мястото на остарелите си родители или снахата се сложи на мястото на свекърва си и размишления: „ И аз ще остарея и един ден ще стана свекърва; бих ли желала снаха ми да не ми обръща внимание? ”, тогава няма да съществуват такива проблеми.

Из: „ За фамилния живот “ - Слова, Том 4, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “, Света Гора, Атон, 2006 г. 
Източник: 
Картина: Weed Burner, Sitting on a Wheelbarrow with his Wife, Vincent van Gogh, 1883, chinaoilpaintinggallery.com