Washington Post стига до извода, че изказванията на съветския външен министър слагат под подозрение фундаменталната основа на договарянията сред Украйна и Съединени американски щати
Юрий Швец, американски анализатор, някогашен резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики във Вашингтон
Абу Даби, 1 февруари – нов опит да се контракти „ помирение “ в Украйна. Но все по-често става дума не за мир, а за пауза преди нова фаза на спора.
В този епизод:
– за какво оповестеното „ помирение “ буди съществени съмнения;
– какво действително стои зад договарянията в Абу Даби;
– за какво въпросът за гаранциите за сигурност остава основен задънен път;
– по какъв начин изказванията на Лавров подкопават самата логичност на договореностите;
– за какво даже съдружници на Украйна стартират да приказват за нуклеарния фактор;
– по какъв начин неустойчивостта на американските гаранции трансформира тактиката на Европа.
Когато страните от Северна Европа стартират да разискват нуклеарната тематика, това не е страст, а симптом за дълбока систематична рецесия на сигурността.
Скъпи другари, през днешния ден, както постоянно, ще обсъдим въпросите, които считам за най-важни за нас в обозримо бъдеще. На първо място – по този начин нареченото помирение, по-точно енергийното помирение в Украйна, за което през вчерашния ден разгласи Доналд Тръмп. Какво съставлява то? Реално ли е или е нереалност?
След това ще приказваме за планувания за 1 февруари втори кръг от договаряния сред Украйна и Русия с присъединяване на Съединените щати в Абу Даби. Там се обрисуват съществени промени – както във формата, по този начин и в състава на участниците, най-много от страна на Съединени американски щати. Съществува и вид тези договаряния да бъдат отсрочени или преместени.
Ще обсъдим за какво се случва това и какво стои зад него – в това число вътрешнополитическата обстановка в Съединени американски щати и опцията за удар против Иран. И най-после ще разгледаме по какъв начин европейските страни от НАТО все по-решително се отдалечават или възнамеряват да се отдалечат в областта на сигурността от Съединените щати. На тази администрация не се има вяра. Недоверието пораства – освен към съответни решения, а към самата концепция за Америка като поръчител за сигурността на западния свят и бранител на демократичните полезности.
Вчера Доналд Тръмп изненадващо разгласи, че е провел телефонен диалог с Владимир Путин и че двамата са се договорили за седмично помирение за основаване на удобна атмосфера за договарянията в Абу Даби. Това изказване беше изненадващо и заради обстоятелството, че до самите договаряния остава напълно малко време.
От Кремъл нито потвърдиха, нито отхвърлиха сходна договореност. По-късно се появиха изказвания, че примирието е трябвало да стартира още на 25 януари и да завърши на 1 февруари – тъкмо в деня на началото на договарянията. Това несъгласие единствено акцентира хаоса и безредието в изказванията и дейностите на Тръмп.
Британският вестник The Telegraph непосредствено слага въпроса дали това помирение е действителност или нереалност и стига до извода, че става дума за поредна нереалност. В деня, в който Тръмп разгласи „ договореността “, Русия изстреля против Украйна над 100 дрона и една балистична ракета. Това бе възприето като показателен отговор от страна на Кремъл.
Изводът на изданието е явен: следващо външнополитическо „ достижение “ на Тръмп, което умерено може да бъде наречено „ примирието на Шрьодингер “ – по едно и също време съществуващо и несъществуващо.
На този декор се приближаваме към втория кръг договаряния сред Украйна и Русия с присъединяване на Съединени американски щати. От американска страна се вижда основна смяна – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър няма да вземат участие. Според американски специалисти тяхната непросветеност е била явна, а дейностите им са съдействали за цялостен безпорядък – спорни сигнали и липса на ясна линия.
Основната цел на срещата, в случай че въпреки всичко се състои на 1 февруари, е разискването на съответни енергийни и филантропични въпроси, както и тематиката за Донбас. Третият и най-чувствителен детайл е сигурността – разискването на план за рамково съглашение за гаранции за сигурност на Украйна. Именно тук пораждат най-сериозните проблеми, тъй като рамков документ без съответни механизми всъщност е празен лист.
Ситуацията се усложнява в допълнение от позицията на Москва. Сергей Лавров намерено отхвърли всевъзможни гаранции за сигурност за Украйна и още веднъж съобщи, че актуалната власт в Киев би трябвало да бъде заменена. Според Washington Post това слага под подозрение самата логичност на договарянията. Получава се абсурд – водят се диалози за съглашение, което Русия авансово афишира за недопустимо.
В тази конюнктура Съединените щати внезапно намаляват равнището на своето посланичество и изпращат дипломати от техническо ниво. Това е обезпокоителен сигнал.
По-нататък Швец цитира разбор на Саймур Хърш. Според почитан американски източник войната на Русия против Украйна към този момент продължава по-дълго, в сравнение с Втората международна война за Съюз на съветските социалистически републики, а все пак Русия не управлява изцяло даже Донецк.
Вътрешните проблеми на Русия се задълбочават: повече руснаци са срещу войната, в сравнение с за нея; армията губи авторитет; приходите от петрол и газ са спаднали с над 20%; опциите за външно финансиране са на практика изчерпани. Путин все по-често е изправян пред призрака на вътрешен гърмеж.
Цитира се и извънредно тежка оценка, приписвана на военачалник Валерий Герасимов – съветската войска е изтощена, техниката е в неприятно положение, а персоналният състав е покварен. Масовите удари против цивилно население не водят до изкривяване на съпротивата – в противен случай, украинците стават още по-решителни. В тази война няма спечелили.
В умозаключение Швец отбелязва, че макар гръмките обещания за бързо споразумяване на спора, Доналд Тръмп наподобява ангажиран с други цели, в това число персонални и финансови. Икономическите проблеми в Съединени американски щати се задълбочават, рейтингите му спадат, а общественото напрежение пораства. Това изяснява и опитите за външнополитически „ отвличащи маневри “ – от Куба до Венецуела.
Общият извод е тъмен: без действителни и надеждни гаранции за сигурност всяко „ помирение “ остава нереалност, а рецесията на доверие в интернационалната система за сигурност се задълбочава.
Юрий Швец, американски анализатор, някогашен резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики във Вашингтон
Абу Даби, 1 февруари – нов опит да се контракти „ помирение “ в Украйна. Но все по-често става дума не за мир, а за пауза преди нова фаза на спора.
В този епизод:
– за какво оповестеното „ помирение “ буди съществени съмнения;
– какво действително стои зад договарянията в Абу Даби;
– за какво въпросът за гаранциите за сигурност остава основен задънен път;
– по какъв начин изказванията на Лавров подкопават самата логичност на договореностите;
– за какво даже съдружници на Украйна стартират да приказват за нуклеарния фактор;
– по какъв начин неустойчивостта на американските гаранции трансформира тактиката на Европа.
Когато страните от Северна Европа стартират да разискват нуклеарната тематика, това не е страст, а симптом за дълбока систематична рецесия на сигурността.
Скъпи другари, през днешния ден, както постоянно, ще обсъдим въпросите, които считам за най-важни за нас в обозримо бъдеще. На първо място – по този начин нареченото помирение, по-точно енергийното помирение в Украйна, за което през вчерашния ден разгласи Доналд Тръмп. Какво съставлява то? Реално ли е или е нереалност?
След това ще приказваме за планувания за 1 февруари втори кръг от договаряния сред Украйна и Русия с присъединяване на Съединените щати в Абу Даби. Там се обрисуват съществени промени – както във формата, по този начин и в състава на участниците, най-много от страна на Съединени американски щати. Съществува и вид тези договаряния да бъдат отсрочени или преместени.
Ще обсъдим за какво се случва това и какво стои зад него – в това число вътрешнополитическата обстановка в Съединени американски щати и опцията за удар против Иран. И най-после ще разгледаме по какъв начин европейските страни от НАТО все по-решително се отдалечават или възнамеряват да се отдалечат в областта на сигурността от Съединените щати. На тази администрация не се има вяра. Недоверието пораства – освен към съответни решения, а към самата концепция за Америка като поръчител за сигурността на западния свят и бранител на демократичните полезности.
Вчера Доналд Тръмп изненадващо разгласи, че е провел телефонен диалог с Владимир Путин и че двамата са се договорили за седмично помирение за основаване на удобна атмосфера за договарянията в Абу Даби. Това изказване беше изненадващо и заради обстоятелството, че до самите договаряния остава напълно малко време.
От Кремъл нито потвърдиха, нито отхвърлиха сходна договореност. По-късно се появиха изказвания, че примирието е трябвало да стартира още на 25 януари и да завърши на 1 февруари – тъкмо в деня на началото на договарянията. Това несъгласие единствено акцентира хаоса и безредието в изказванията и дейностите на Тръмп.
Британският вестник The Telegraph непосредствено слага въпроса дали това помирение е действителност или нереалност и стига до извода, че става дума за поредна нереалност. В деня, в който Тръмп разгласи „ договореността “, Русия изстреля против Украйна над 100 дрона и една балистична ракета. Това бе възприето като показателен отговор от страна на Кремъл.
Изводът на изданието е явен: следващо външнополитическо „ достижение “ на Тръмп, което умерено може да бъде наречено „ примирието на Шрьодингер “ – по едно и също време съществуващо и несъществуващо.
На този декор се приближаваме към втория кръг договаряния сред Украйна и Русия с присъединяване на Съединени американски щати. От американска страна се вижда основна смяна – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър няма да вземат участие. Според американски специалисти тяхната непросветеност е била явна, а дейностите им са съдействали за цялостен безпорядък – спорни сигнали и липса на ясна линия.
Основната цел на срещата, в случай че въпреки всичко се състои на 1 февруари, е разискването на съответни енергийни и филантропични въпроси, както и тематиката за Донбас. Третият и най-чувствителен детайл е сигурността – разискването на план за рамково съглашение за гаранции за сигурност на Украйна. Именно тук пораждат най-сериозните проблеми, тъй като рамков документ без съответни механизми всъщност е празен лист.
Ситуацията се усложнява в допълнение от позицията на Москва. Сергей Лавров намерено отхвърли всевъзможни гаранции за сигурност за Украйна и още веднъж съобщи, че актуалната власт в Киев би трябвало да бъде заменена. Според Washington Post това слага под подозрение самата логичност на договарянията. Получава се абсурд – водят се диалози за съглашение, което Русия авансово афишира за недопустимо.
В тази конюнктура Съединените щати внезапно намаляват равнището на своето посланичество и изпращат дипломати от техническо ниво. Това е обезпокоителен сигнал.
По-нататък Швец цитира разбор на Саймур Хърш. Според почитан американски източник войната на Русия против Украйна към този момент продължава по-дълго, в сравнение с Втората международна война за Съюз на съветските социалистически републики, а все пак Русия не управлява изцяло даже Донецк.
Вътрешните проблеми на Русия се задълбочават: повече руснаци са срещу войната, в сравнение с за нея; армията губи авторитет; приходите от петрол и газ са спаднали с над 20%; опциите за външно финансиране са на практика изчерпани. Путин все по-често е изправян пред призрака на вътрешен гърмеж.
Цитира се и извънредно тежка оценка, приписвана на военачалник Валерий Герасимов – съветската войска е изтощена, техниката е в неприятно положение, а персоналният състав е покварен. Масовите удари против цивилно население не водят до изкривяване на съпротивата – в противен случай, украинците стават още по-решителни. В тази война няма спечелили.
В умозаключение Швец отбелязва, че макар гръмките обещания за бързо споразумяване на спора, Доналд Тръмп наподобява ангажиран с други цели, в това число персонални и финансови. Икономическите проблеми в Съединени американски щати се задълбочават, рейтингите му спадат, а общественото напрежение пораства. Това изяснява и опитите за външнополитически „ отвличащи маневри “ – от Куба до Венецуела.
Общият извод е тъмен: без действителни и надеждни гаранции за сигурност всяко „ помирение “ остава нереалност, а рецесията на доверие в интернационалната система за сигурност се задълбочава.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ