Взаимоотношенията с другите хора трябва да бъдат естествени, те не

Времето настъпи! Този път се сбогувам завинаги!

Взаимоотношенията с другите хора би трябвало да бъдат естествени, те не могат да бъдат налагани едностранно, като и двете страни би трябвало да работят върху тях. А когато вие единствено се раздавате, без да получите нищо, то рано или късно ще се изморите и ще издишате …

Винаги се е смятах за ценител на човешката природа, способна да схвана какъв брой в действителност костват хората. Но все пак, понякога, ставах жертва на опитни и надарени манипулатори.

Отново и още веднъж страдах, лекувах раните на душата си и усвоявах новите уроци на живота. Научих се да ходя по-нататък, отблъсквайки от себе си мислите за тези хора, които продължаваха да се промъкват в съзнанието ми след раздялата, научих се да не помня. Но …

По някакъв метод се оказваше, че когато се помирявах с обстоятелството, че тази връзка е свършила, индивидът, с който мислех, че към този момент съм се сбогувала вечно, намираше метод още веднъж да отвори някоя загадка малка врата и да влезе отново в живота ми.

Това се получаваше и у „ приятелите “, които неведнъж доказваха, че могат единствено да ми лишават времето, силата и силата, само че не и да ми дават. И у мъжа, който непрекъснато се връщаше при мен, с цел да види дали ще успее да ме манипулира както преди. Наречете ме човек с прекомерно меко сърце или прекомерно доверчива към хората, резултатът е един – по някаква причина продължих да пущам тези хора в живота си, позволявайки им да забият следващия кинжал в сърцето ми.

Казвах си, че тези „ другари “ се нуждаят от мен, липсват им нашите огнени купони и че нямат никой, на който да се доверят, с изключение на на мен. А мъжът … о, този самовлюбен лакомец, на който не трябваше да разрешавам да се доближава до мен на километри … Той споделяше с огън в очите си, че ме обича, че го допълням като никой различен. Че той просто не може да си показа живота си без мен. И аз още веднъж се хващах, и цикълът на болежка и страдалчество се повтаряше, неведнъж.

Когато слагаме завършек на връзките с други хора, това не постоянно е толкоз елементарно, колкото ни се коства – най-много поради всички положителни мемоари с тях. А вие сигурно ги имате.

Живеехме с тези хора, общувахме с тях всеки ден, споделяхме с тях възходи и падения, триумфи и неуспехи, секрети и фантазии. Ако тези хора в действителност са ни били скъпи, ще ни е доста мъчно да се сбогуваме, в действителност да се обърнем и да си тръгнем. Да оставим спомените за тях там, където им е мястото – в предишното.

И най-важното е, че за нас ще бъде доста мъчно да пренасочим вниманието и привързаността си, които насочвахме към тях, към себе си. Трудно, само че доста належащо.

В продължение на доста години не можех да направя това. Винаги бях доста добра, постоянно бях подготвена да дам на хората втори или даже трети късмет. Но по-късно нещо вътре в мен се промени. Всяка мисъл, всяко подозрение ненадейно се съединиха в едно, когато потеглих на едно в действителност вълнуващо странствуване до Сиатъл. Най-накрая разбрах, че всичко това ми стига. Най-накрая разбрах, че тук и в този момент, на 35-годишна възраст, бях прекомерно изтощена от прочувствения пъкъл, в който всички тези персони ме потопиха.

Уморена съм да бъда употребена непрекъснато. Уморена от игрите на другите хора, от потребността да се грижи за егото от други хора, да ме третират като някакъв тип прочувствено лекарство, належащо единствено с цел да облекчава страданията им. Уморена от повтарянето на едни и същи модели на държание, които ме нараняваха.

Взаимоотношенията с другите хора би трябвало да бъдат естествени, те не могат да бъдат налагани едностранно, и двете страни би трябвало да работят върху тях. А когато влачите този товар сами, тогава рано или късно ще се изморите, ще издишате … ще изгорите прочувствено. И разбрах, че занапред нататък всичко ще бъде напълно друго. Този път, когато споделям „ довиждане “, няма да ми се постанова да го дублирам още веднъж и още веднъж.

Мисля, че би трябвало да научите освен това за сбогуванията … Те не постоянно би трябвало да се показват с думи. Понякога, с цел да се сбогуваш с някого, е задоволително да се обърнеш и да си тръгнеш, а за мен в множеството случаи това се оказа най-хубавият вид. Просто спрете да поддържате връзка с хора, които нямат място в живота ви, ограничете всеки контакт с тях, недейте да изпълнявате някакви техни прищявки.

Не считайте това държание за отрицателно и не се чувствайте отговорни за това, че по този начин постъпвате – считайте това за елементарен и натурален метод да се измъкнете от обстановка, която явно не е добра за вас. Не забравяйте, че колкото и да ви е тежко да се сбогувате с някого, който обичате, само че оставяйки го да си изтрива краката си от вас, година след година, губите най-ценното, което имате – себе си.

Не забравяйте, че най-важната персонална връзка в живота ви е връзката ви със себе си. И нищо не си коства да я излагаме на риск. Нищо.

Така че … пред вас съм аз, отказваща да изгубя себе си в името на тези, които не ме заслужават. Пред вас взех решение един път и вечно, че моето благоденствие е доста по-важно от човек, който няма място в живота ми. Пред вас съм аз, разбиращата, че в никакъв случай повече няма да кажа довиждане на себе си, на моето благополучие.

А вместо това споделям довиждане на манипулаторите и лъжците. Сбогом вечно.

This Time, My Goodbye Is Final

Още по тематиката:

Уроците на живота от Конфуций: Никога не коригирайте задачите си!

Тези уроци на живота от великия мъдрец би трябвало да се прочетат няколко пъти, да се разпечатат и постоянно да са до нас. 1. Просто Продължавайте да вървите „ Няма значение колко…

Цялата публикация

Eкхарт Толе: Когато мислите, вие не решавате проблемите – вие ги създавате!

1. Мислейки, вие не решавате проблемите – мислейки, вие ги създавате. Решението постоянно поражда, когато излизате от мисленете и влизате в положение на тишина и безусловно Присъствие, даже и само…

Цялата публикация