Вярвате ли, че в силата на вашите желания се съдържа

Вярвате ли, че в силата на вашите стремежи се съдържа магия? Че в случай че желаете нещо в действителност доста мощно и откровено, то ще се случи?

Ще ви опиша една история (една от няколко подобни), която, в случай че не ви убеди, то най-малко се надявам да ви накара да се замислите. Вие може би ще кажете: " Да, само че на мен такива неща не ми се случват. "  Чувала съм го доста пъти. Е, разликата сред вас и мен е, че аз НАИСТИНА имам вяра, че ще отида на тези места, колкото и далечни и екзотични да ми наподобяват и колкото и скъпи да са за джоба ми. Понякога, в действителност постоянно, нямам си и на концепция по какъв начин ще се случи едно или друго от желанията ми. Но аз просто имам вяра... не, знам, че ще пристигна ден, когато това ще се случи.



През юни предходната година поех на соло пътешестване до Норвегия. Бях си направила проекта, резервирала местата за нощувка, купила картата за влаковете… И нямах самообладание да поема на път с раницата.

Докато си изготвях маршрута, доста се чудих дали да включа Вос в програмата си. Планът ми беше да направя обиколка на източното крайбрежие от Кристиансан до Тронхайм, като употребявам през множеството време влакове, за една права ферибот и за друга рейс. Единственото отклоняване щеше да бъде до Ферланд, който е много изолиран от света, само че пък се намира в най-вътрешния ръкав на един от фиордите и в подножието на най-големия хладилник в Европа.

А огромното чудене дали да включа Вос в програмата беше заради обстоятелството, че фотография на Вос преди няколко години ме накара да включа Норвегия в листата си с мечтани дестинации. Винаги, когато съм мислила за Норвегия, съм си представяла и съм желала да отида на това съответно място. Само че, когато проведох пътуването си, се оказа, че Вос остава малко настрана. И че в действителност няма да имам време за него. Накрая взех решение, че ще видя толкоз доста места и толкоз естествени хубости, че мога да мина и без Вос. Обаче Вселената очевидно към този момент е била почнала работата по това мое предпочитание. Нещо, за което аз си нямах ни най-малка визия, тъй като до тогава не знаех по какъв начин работи Вселената.



Денят, в който трябваше да напусна Берген и да пребродвам лъкатушещия около фиорда път до Ферланд с рейс, бе неделя. А в неделя в Норвегия нищо не работи. Така аз и няколко други пътуващи, половината от които чужденци, се оказахме чакащи на автогарата много дълго време, до момента в който не осъзнахме, че рейсът няма да пристигна. Изпаднах в лека (все още) суматоха. Знаех, че селото на края на фиорда е надалеч и че няма доста други възможности за превоз до него.

Разбрахме, че пътят е блокиран от паднали камъни (!) и този ден рейс няма да има. И каква беше алтернативата?

ВЛАК ДО ВОС!!! И по-късно рейс до Ферланд. Мина ми през мозъка: " Ето, дава ми се втори късмет. "  Но бях толкоз обезпокоена от промяната на проектите и от обстоятелството, че не знаех в какъв брой часа ще мога да хвана рейса от Вос, че не отдадох огромно значение на тази мисъл. Чак когато по-късно повече от два часа слязох от влака във Вос и потеглих да диря терминала за рейсовете, осъзнах, че е БИЛО ПИСАНО.