Даде им личния си телефон. Как Петков и Ковачевски погледнаха през нов прозорец
Вторник, 18 януари, 7:45 часа. Пред постройката на държавното управление в Скопие е обтегнат дълъг червен килим. По ранния безоблачен лъч проблясват прашинки, до момента в който мъже и дами чистят необятното пространство. Още 30 минути и зад килима се строяват гвардейци. Малко след тях идва военният оркестър.
Още няколко минути по-късно стартира посрещането на българската делегация, водена от премиера Кирил Петков.
Това беше на новия македонски министър председател с министър-председател на друга страна и едно от първите визити на новия български министър председател в чужбина. Срещата на Кирил Петков и Димитър Ковачевски в Скопие целеше да покаже, че връзките сред София и Скопие са „ един от най-важните въпроси “ за двете страни, както се изрази македонският министър председател.
След диалозите стана ясно, че сред София и Скопие ще има пряк полет, че държавните управления на двете страни ще заседават взаимно, че ще бъдат основани работни групи в разнообразни области и че двете страни се отхвърлят от един от разногласията, който докара до българското несъгласие върху началото на договарянията на Северна Македония с Европейския съюз (ЕС) – този за късото ѝ име.
Имаше и още една смяна – предишното към този момент не е съществена тематика в връзките сред двете страни. Историята ще бъде единствено една от областите, които ще се разискват, наедно с образованието и културата, стопанската система, инфраструктурата, търговията и нововъведенията и евроинтеграцията.
„ Смятаме, че това са области, които значат доста повече за жителите от всички възрасти, изключително за младите “, сподели македонският министър председател Димитър Ковачевски.
Първо посещаване в Скопие след ветото
Български министър председател не е посещавал Северна Македония, откогато София наложи несъгласие на началото на договарянията на Скопие за участие в Европейския съюз. Това стана през ноември 2020 година
За последно български министър председател е бил в Скопие през 2019 година Тогава Бойко Борисов отиде в македонската столица, с цел да означи с тогавашния македонски министър председател Зоран Заев втората годишнина от подписването на Договора за добросъседство сред двете страни.
След това държавното управление на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ блокира началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз. Посочените причини бяха свързани с езика на Северна Македония, поддръжката от страна на Скопие към искания за признание на македонско малцинство и неприятната оценка на София за спазването на контракта за добросъседство сред двете страни.
След ветото връзките сред София и Скопие се утежниха. Северна Македония отхвърли да договаря за „ езика и идентичността си “, а София отхвърли да вдигне ветото.
Отношенията със Скопие като приоритет
Сега новите ръководещи в България показват връзките със Скопие като приоритет. Новият министър председател на страната Димитър Ковачевски, който беше определен единствено ден преди срещата с Кирил Петков, приказва за нов „ прозорец за взаимна работа “ сред двете страни, който би трябвало да докара от анулация на българското несъгласие.
„ Тридесет години по-късно отваряме нов прозорец за взаимна работа. Вярвам, че той ще докара до другарска и добросъседска поддръжка за нашата евроинтеграция. Северна Македония и България са две близки прилежащи страни “, сподели Ковачевски на взаимна конференция с Петков.
Българският министър председател сподели, че добросъседството към този момент ще се мери в действителни „ стъпки и резултати “ и уточни като първата от тези стъпки: обезпечаването на постоянни полети сред София и Скопие, които по думите му би трябвало да са факт след 60 дни.
Визитата на Петков идва седмица след съвещанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), където беше препотвърдена досегашната позиция на България. След съвещанието президентът Румен Радев сподели, че повдигането на българското несъгласие би трябвало да се обвърже с действителни резултати, а не със периоди.
По време на срещите си в Скопие Кирил Петков от самото начало приказва за действителни резултати, които към този момент се реализират.
Президентът Радев беше показал като главен проблем в връзките сред двете страни дискриминирането на хората с българско съзнание. В Скопие новият министър председател на Северна Македония Димитър Ковачевски сподели, че оправянето с този проблем ще бъде приоритет за неговото държавно управление. Същото сподели и българският министър председател в изказване пред медиите - че правата на жителите на Северна Македония с българско съзнание ще бъдат главен приоритет, а езикът на омразата ще бъде преодолян.
Като образец Петков уточни персоналната ангажираност на македонския си сътрудник който при визитата на двамата в пресклуба на Българска телеграфна агенция е оставил номера на персоналния си телефон и е поискал персонално да бъде осведомен от публицистите за възможни прояви на вандализъм.
Българската телеграфна организация във вторник откри собствен пресклуб в Скопие.
Историческата комисия сред двете страни към този момент няма да е единствена, а единствено една от общо петте работни групи, които ще заседават по въпроси от общо 5 области. По думите на Петков по историческите тематики ще продължи да се работи, само че приоритет ще бъде общото сред двете страни, а не това което ги разделя.
Както македонският министър председател акцентира, на срещата в Скопие нямаше историци и историята не беше тематика на диалозите.
Въпреки това историческата комисия ще се среща към този момент всеки месец, сподели Кирил Петков. Ако някой от членовете й попречва това, ще се счита, че държанието му е деструктивно, добави българският министър председател.
Още няколко минути по-късно стартира посрещането на българската делегация, водена от премиера Кирил Петков.
Това беше на новия македонски министър председател с министър-председател на друга страна и едно от първите визити на новия български министър председател в чужбина. Срещата на Кирил Петков и Димитър Ковачевски в Скопие целеше да покаже, че връзките сред София и Скопие са „ един от най-важните въпроси “ за двете страни, както се изрази македонският министър председател.
След диалозите стана ясно, че сред София и Скопие ще има пряк полет, че държавните управления на двете страни ще заседават взаимно, че ще бъдат основани работни групи в разнообразни области и че двете страни се отхвърлят от един от разногласията, който докара до българското несъгласие върху началото на договарянията на Северна Македония с Европейския съюз (ЕС) – този за късото ѝ име.
Имаше и още една смяна – предишното към този момент не е съществена тематика в връзките сред двете страни. Историята ще бъде единствено една от областите, които ще се разискват, наедно с образованието и културата, стопанската система, инфраструктурата, търговията и нововъведенията и евроинтеграцията.
„ Смятаме, че това са области, които значат доста повече за жителите от всички възрасти, изключително за младите “, сподели македонският министър председател Димитър Ковачевски.
Първо посещаване в Скопие след ветото
Български министър председател не е посещавал Северна Македония, откогато София наложи несъгласие на началото на договарянията на Скопие за участие в Европейския съюз. Това стана през ноември 2020 година
За последно български министър председател е бил в Скопие през 2019 година Тогава Бойко Борисов отиде в македонската столица, с цел да означи с тогавашния македонски министър председател Зоран Заев втората годишнина от подписването на Договора за добросъседство сред двете страни.
След това държавното управление на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “ блокира началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз. Посочените причини бяха свързани с езика на Северна Македония, поддръжката от страна на Скопие към искания за признание на македонско малцинство и неприятната оценка на София за спазването на контракта за добросъседство сред двете страни.
След ветото връзките сред София и Скопие се утежниха. Северна Македония отхвърли да договаря за „ езика и идентичността си “, а София отхвърли да вдигне ветото.
Отношенията със Скопие като приоритет
Сега новите ръководещи в България показват връзките със Скопие като приоритет. Новият министър председател на страната Димитър Ковачевски, който беше определен единствено ден преди срещата с Кирил Петков, приказва за нов „ прозорец за взаимна работа “ сред двете страни, който би трябвало да докара от анулация на българското несъгласие.
„ Тридесет години по-късно отваряме нов прозорец за взаимна работа. Вярвам, че той ще докара до другарска и добросъседска поддръжка за нашата евроинтеграция. Северна Македония и България са две близки прилежащи страни “, сподели Ковачевски на взаимна конференция с Петков.
Българският министър председател сподели, че добросъседството към този момент ще се мери в действителни „ стъпки и резултати “ и уточни като първата от тези стъпки: обезпечаването на постоянни полети сред София и Скопие, които по думите му би трябвало да са факт след 60 дни.
Визитата на Петков идва седмица след съвещанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), където беше препотвърдена досегашната позиция на България. След съвещанието президентът Румен Радев сподели, че повдигането на българското несъгласие би трябвало да се обвърже с действителни резултати, а не със периоди.
По време на срещите си в Скопие Кирил Петков от самото начало приказва за действителни резултати, които към този момент се реализират.
Президентът Радев беше показал като главен проблем в връзките сред двете страни дискриминирането на хората с българско съзнание. В Скопие новият министър председател на Северна Македония Димитър Ковачевски сподели, че оправянето с този проблем ще бъде приоритет за неговото държавно управление. Същото сподели и българският министър председател в изказване пред медиите - че правата на жителите на Северна Македония с българско съзнание ще бъдат главен приоритет, а езикът на омразата ще бъде преодолян.
Като образец Петков уточни персоналната ангажираност на македонския си сътрудник който при визитата на двамата в пресклуба на Българска телеграфна агенция е оставил номера на персоналния си телефон и е поискал персонално да бъде осведомен от публицистите за възможни прояви на вандализъм.
Българската телеграфна организация във вторник откри собствен пресклуб в Скопие.
Историческата комисия сред двете страни към този момент няма да е единствена, а единствено една от общо петте работни групи, които ще заседават по въпроси от общо 5 области. По думите на Петков по историческите тематики ще продължи да се работи, само че приоритет ще бъде общото сред двете страни, а не това което ги разделя.
Както македонският министър председател акцентира, на срещата в Скопие нямаше историци и историята не беше тематика на диалозите.
Въпреки това историческата комисия ще се среща към този момент всеки месец, сподели Кирил Петков. Ако някой от членовете й попречва това, ще се счита, че държанието му е деструктивно, добави българският министър председател.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ