Петльовден е
Втори февруари е неповторим български празник, имащ напълно езически корени, прочут като Ихтима, Петловден (в Котел и селата наоколо), Петеларовден, Петелковден (в село Падина, Варненско), Свети Черна (в селата Деветак, Железник...- поради черния цвят на жертвената птица).
Този ден се чества като празник на мъжката рожба. В предишното на този ден майката на мъжко чадо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата наложително се слагало манджа от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
Общото в множеството наименования произлиза от главната обредна процедура - жертвоприношението на петел, написа Hera.bg
Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния предел от младеж, „ петелар ”, на към 15-16 години, който не е имал полова връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщатаа. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се поставя на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се резервират. С тях кадят заболели и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват така наречен " колуни ", тип флагове. Самият петел би трябвало да се свари цялостен, а по-късно от месото му може да се подготви манджа.
Жените и майките в къщата месят и кравайчета, вършат баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). Доколкото се знае, в Странджанския край да вземем за пример към момента дамите колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според локалните вярвания Свети Евтим, празнуван точно на 2 февруари, защищава от детски паралич и епилепсия.
Немалка част от нас свързват 2 февруари и с кръвния налог, с взимането на младенци за еничари. Легендата описват за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отхвърля да даде сина си на турците и декларира, че по-скоро сама ще заколи детето си, нежели то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си отвън селото. После заколва петел на прага на къщата и на всички места опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и от този момент не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен налог.
Този ден се чества като празник на мъжката рожба. В предишното на този ден майката на мъжко чадо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата наложително се слагало манджа от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
Общото в множеството наименования произлиза от главната обредна процедура - жертвоприношението на петел, написа Hera.bg
Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния предел от младеж, „ петелар ”, на към 15-16 години, който не е имал полова връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщатаа. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се поставя на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се резервират. С тях кадят заболели и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват така наречен " колуни ", тип флагове. Самият петел би трябвало да се свари цялостен, а по-късно от месото му може да се подготви манджа.
Жените и майките в къщата месят и кравайчета, вършат баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). Доколкото се знае, в Странджанския край да вземем за пример към момента дамите колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според локалните вярвания Свети Евтим, празнуван точно на 2 февруари, защищава от детски паралич и епилепсия.
Немалка част от нас свързват 2 февруари и с кръвния налог, с взимането на младенци за еничари. Легендата описват за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отхвърля да даде сина си на турците и декларира, че по-скоро сама ще заколи детето си, нежели то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си отвън селото. После заколва петел на прага на къщата и на всички места опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и от този момент не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен налог.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ