Свв. мъченици Седем братя Макавеи: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел
Втора книга Макавейска в св. Библия ни предава прочувствено изложение за страданията и поразителната неотстъпчивост на духа у старозаветните мъченици, умрели към 180 години преди Рождество Христово.
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани посредством тежко злополучие, останали за известно време правилни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и тъкмо изпълнявали закона, даден им от Господа посредством Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с близките езически нации и под тяхно въздействие почнали да възприемат традиции, противни на закона Господен. Тогава Господ още веднъж ги санкционирал посредством жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан превзел Йерусалим, разграбил храма, умъртвил огромно голям брой люде и продал в иго към 40 000 индивида. Като желаел да вкара идолопоклонство в Йерусалим, той със закани запрещавал на юдеите да правят свое свещенодействие и да съблюдават съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-сетне осквернил храма, като сложил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всевъзможни ограничения, в сравнение с да правят отстъпка от своя закон. Но бойците на Антиох на всички места ги преследвали и убивали. Тежкото злополучие още веднъж възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ заслужено ги санкционира, по тази причина покорно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, откакто споделя за бедствията на юдеите, прибавя: “Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да схванат, че тия премеждия служат не за погубване, а за вразумяване на нашия жанр. Защото самото това, че на нечествците се не дава доста време, а скоро се подлагат на наказване, е знак за огромно милосърдие. Господ не чака нас така дълго търпеливо, както другите нации, които санкционира, когато натрупат доста грехове. С нас не така постъпва Той, а ни санкционира, преди да достигнем върха на греховете. Той в никакъв случай не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.”
След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани посредством тежко злополучие, останали за известно време правилни на Бога. Гнусели се от идолопоклонство и тъкмо изпълнявали закона, даден им от Господа посредством Мойсей. Постепенно обаче те взели да изпадат в пороци. Влизали в съюз с близките езически нации и под тяхно въздействие почнали да възприемат традиции, противни на закона Господен. Тогава Господ още веднъж ги санкционирал посредством жестоки бедствия.
Сирийският цар Антиох Епифан превзел Йерусалим, разграбил храма, умъртвил огромно голям брой люде и продал в иго към 40 000 индивида. Като желаел да вкара идолопоклонство в Йерусалим, той със закани запрещавал на юдеите да правят свое свещенодействие и да съблюдават съботния ден, изгарял в огън свещените книги и най-сетне осквернил храма, като сложил в него кумири на Юпитер. Той заставил юдеите да принасят жертви на езическите богове и да ядат жертвоприношението. Ужас обзел нещастните. Мнозина избягали от Йерусалим и се укривали в пещери и долини. Приемали по-скоро да търпят всевъзможни ограничения, в сравнение с да правят отстъпка от своя закон. Но бойците на Антиох на всички места ги преследвали и убивали. Тежкото злополучие още веднъж възпламенило вярата на юдеите. Те разбрали, че Господ заслужено ги санкционира, по тази причина покорно се покорили на Неговата воля. Писателят на втора книга Макавейска, откакто споделя за бедствията на юдеите, прибавя: “Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да схванат, че тия премеждия служат не за погубване, а за вразумяване на нашия жанр. Защото самото това, че на нечествците се не дава доста време, а скоро се подлагат на наказване, е знак за огромно милосърдие. Господ не чака нас така дълго търпеливо, както другите нации, които санкционира, когато натрупат доста грехове. С нас не така постъпва Той, а ни санкционира, преди да достигнем върха на греховете. Той в никакъв случай не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.”
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ