Втора глава Райската градина олицетворява съдбата на всички, които са

...
Втора глава Райската градина олицетворява съдбата на всички, които са
Коментари Харесай

Откъс от „Пътешествието” Ричард Пол Евънс

Втора глава

Райската градина въплъщава ориста на всички, които са претърпели загуба, тоест на цялото човечество. Притежаващият губи притежанието си съвсем както живият умира. Въпреки това изпитвам завист на Адам – въпреки да е изгубил Рая, му е останала неговата Ева.

Дневникът на Алън Кристофърсън

Преди светът ми да се срине, живеех в Сиатъл и заемах длъжността изпълнителен шеф на рекламна организация, въпреки в реалност тази купа да звучи леко претенциозно за човек, който украсява офиса си с фигурки на Аквамен и плакати на Айнщайн. Бях рекламаджия. Ако ме попитате какво ме е въвлякло в този поминък, в действителност няма да мога да ви отговоря. Просто постоянно съм желал да се занимавам с това, може би тъй като мечтаех да бъда Дарин от Съпругата ми ме омагьоса. (Като момче си падах по Елизабет Монтгомъри.) През 1998 година приключих графичен дизайн и си открих работа, преди мастилото върху тапия ми да е сухо.

Процъфтявах в рекламния свят и водех осъществявания с наслаждения живот на млада изгряваща звезда. Бях вундеркинд. Спечелих две награди за реклама през първата година и още четири през идната. След като пълних джобовете на шефовете си в продължение на три години, последвах нормалната тактика на рекламните организации, адвокатските адвокатски фирми и проведените религии и се отцепих, с цел да основа лична организация. Бях единствено на двайсет и осем, когато името на организацията ми беше отпечатано на винилова табела върху вратата на офиса.

MADGIC

Реклама и графичен дизайн

Само за девет седмици броят на чиновниците ми набъбна от двама на дузина и започнах да изкарвам повече пари от спекулантите, които препродават билети за концертите на Барбра Стрейзънд. Един от клиентите ми ме прогласи за олицетворение на осъществената американска фантазия. След две години разполагах с всички атрибути на материалния триумф: личен бизнес, лексус спортно купе, почивки в Европа и хубав дом за съвсем два милиона $ в Брайдъл Трейлс – първокласен горист квартал на север от Белвю, с конна база и алеи за езда вместо тротоари.

В допълнение към картината на триумфа имах жена, която обожавах – тъмнокоса хубавица на име Маккейл. Потенциалните клиенти ме питаха дали мога да продам продуктите им, а аз им показвах фотография на Маккейл и добавях: „ Убедих я да се омъжи за мен “; тогава те кимваха с учудване и ми поверяваха бизнеса си.

Маккейл беше любовта на живота ми и безусловно най-близката ми съседка. Запознахме се скоро откакто навърших девет, към четири месеца след гибелта на майка ми, когато с татко ми се преместихме от Колорадо в Аркадия, Калифорния.

Беше късно лято. Маккейл седеше сама на сгъваема масичка в предния двор на къщата си и продаваше безалкохолна напитка Куул-ейд от стъклена кана. Носеше минижуп и розови каубойски ботуши. Попитах я дали мога да ѝ оказа помощ, а тя ме огледа за секунда и сподели „ не “.

Изтичах горе в спалнята си и ѝ написах огромна табела с размера на афиш.

Стууден Куул-ейд

Само 10 цента

(Стори ми се, че двойното „ у “ в думата леден е остроумен рекламен трик.) Слязох долу и ѝ показах творението си. Тя хареса табелата до такава степен, че ми разреши да седна до нея. Предполагам, че същинската причина да се захвана с реклама, е да печеля сърцето на момичето. Говорехме си и пиехме от сипания в картонени чаши черешов балсам, който тя въпреки всичко ме накара да платя. Беше красива. Имаше съвършени черти: дълги коси с цвета на кафе, лунички и шоколадовокафяви очи, които даже един рекламаджия нямаше по какъв начин да прехвали. В последна сметка това лято прекарахме доста време дружно. Оттогава насетне в действителност прекарвахме дружно всяко лято.

Маккейл нямаше братя и сестри също като мен. И тя беше претърпяла сложни времена. Родителите ѝ се развели към два месеца преди ние да се нанесем в съседство. В нейната версия на историята не ставаше дума за нормалния бракоразвод, предхождан от доста викове и изпотрошени предмети. Майка ѝ просто си отпътувала изведнъж и я оставила само на грижите на татко ѝ Сам. Умът на Маккейл непрекъснато се мъчеше да проумее какво се е объркало, само че от време на време тя като че ли зацикляше по сходство на компютър, който блокира, а човек седи и следи изображението на пясъчния часовник върху екрана в очакване нещо да се случи. Жалко, че хората не се раждат с бутон за рестартиране.

***

Счупените части от житейския ни пъзел се напасваха. Споделяхме най-съкровените си секрети, подозрения и страхове, а от време на време даже си изливахме душите един пред различен. След като навърших 10, започнах да я назовавам Мики и това ѝ харесваше. Същата година си построихме къщурка на дървото в задния ѝ двор. Прекарвахме доста време в нея. Играехме настолни игри като Капан за мишки и Не се сърди, дребосъче и дори преспивахме там. На единайсетия ѝ рожден ден я заварих седнала в ъгъла на къщичката; плачеше истерично. Когато беше в положение да приказва, изхлипа: „ Как можа да ме изостави? Как може една майка да си тръгне просто ей по този начин? “, и яростно избърса очи.
 „ Пътешествието ” от Ричард Пол Еванс в търсене на вяра „ Пътешествието ” от Ричард Пол Еванс в търсене на вяра
Пригответе се за вдъхновяващата история на мъж, който напуща остарелия си живот и прекосява Америка пешком от край до край. Стартирала кат...

Не можех да ѝ отговоря. Бях се питал същото.

– Имаш шанс, че майка ти е умряла – съобщи тя.

Думите ѝ ме подразниха.

– Имам шанс, че майка ми е умряла, ли?

– Ако можеше, майка ти щеше да остане при теб – хлипайки, изясни Маккейл. – Майка ми избра да ме изостави. Все още се подвизава някъде. Ще ми се да беше умряла.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР