Доклад на УНИЦЕФ: Всяко второ дете у нас е жертва на насилие
Всяко второ дете у нас е жертва на принуждение. Това демонстрира изследване на УНИЦЕФ. 47% от децата у нас са претърпели някаква форма на принуждение до 18-годишна възраст. Най-често срещано, става известно, е прочувственото принуждение, следвано от физическото. С по-нисък % са половото принуждение и неглижирането. Всяко трето дете показва, че се усеща в заплаха вкъщи, в учебно заведение или в общността.
Спасителен пояс - това виждат част от настанените в единствения център с фокус върху деца, жертви на принуждение в столицата. В момента там има 4 деца, само че броят им непрекъснато се трансформира. Най-тежка била обстановката през октомври и ноември предходната година.
" Идват много неспокойни, изпадат в рецесия, т.е. те идват травмирани. Нашата работа е да помогнем на въпросното дете да преодолее контузията ", разкри Любомира Младенова, началник на спешен център с приоритет " Деца, потърпевши от принуждение ".
За децата центърът е островче на мира и лъч вяра, че светът крие и по нещо положително.
" Не си разрешаваме да сближаваме прекомерно доста връзките си с децата, с цел да бъде оптимално по-ефективни и да бъдем в полза на самото дете ", посочи Любомира Младенова.
А най-добре се усещат, когато историята на детето се развие удобно. Проучване на УНИЦЕФ демонстрира, че 13% от децата у нас се срещат с насилието под една или друга форма - полово, физическо, прочувствено, и то по едно и също време. Затова и съгласно тях ранното определяне на казуса е извънредно значимо.
" Всяко недоизказано принуждение води до още по-големи контузии, тогава когато е невидимо, то се разраства. Когато го вършим очевидно посредством медиите, посредством историите, посредством данните, които оповестяваме, тогава можем да си признаем казуса, с цел да вървим и към неговото решение ", добави Ивайло Спасов, специалист " Комуникации за обществена смяна ".
Според изследването толерантността към насилието у нас е огромна. А единствено констатирането на тревожните данни няма да реши казуса.
" Какво в действителност значи насилието, какви са неговите последствия за цялото ни общество. Това е и една от главните рекомендации, както на проучването, по този начин и на УНИЦЕФ, че с цел да се откри решение - в действителност хората би трябвало да седят на една маса. Никой не би трябвало да бъде изключен, нито родителите, които се радваме през днешния ден,че имахме и такива, нито институциите ", изясни Дани Колева, програмен шеф " Закрила на детето ", УНИЦЕФ България.
Нито децата, които безспорно имат какво да кажат. А гласът им би трябвало да бъде чут.
Спасителен пояс - това виждат част от настанените в единствения център с фокус върху деца, жертви на принуждение в столицата. В момента там има 4 деца, само че броят им непрекъснато се трансформира. Най-тежка била обстановката през октомври и ноември предходната година.
" Идват много неспокойни, изпадат в рецесия, т.е. те идват травмирани. Нашата работа е да помогнем на въпросното дете да преодолее контузията ", разкри Любомира Младенова, началник на спешен център с приоритет " Деца, потърпевши от принуждение ".
За децата центърът е островче на мира и лъч вяра, че светът крие и по нещо положително.
" Не си разрешаваме да сближаваме прекомерно доста връзките си с децата, с цел да бъде оптимално по-ефективни и да бъдем в полза на самото дете ", посочи Любомира Младенова.
А най-добре се усещат, когато историята на детето се развие удобно. Проучване на УНИЦЕФ демонстрира, че 13% от децата у нас се срещат с насилието под една или друга форма - полово, физическо, прочувствено, и то по едно и също време. Затова и съгласно тях ранното определяне на казуса е извънредно значимо.
" Всяко недоизказано принуждение води до още по-големи контузии, тогава когато е невидимо, то се разраства. Когато го вършим очевидно посредством медиите, посредством историите, посредством данните, които оповестяваме, тогава можем да си признаем казуса, с цел да вървим и към неговото решение ", добави Ивайло Спасов, специалист " Комуникации за обществена смяна ".
Според изследването толерантността към насилието у нас е огромна. А единствено констатирането на тревожните данни няма да реши казуса.
" Какво в действителност значи насилието, какви са неговите последствия за цялото ни общество. Това е и една от главните рекомендации, както на проучването, по този начин и на УНИЦЕФ, че с цел да се откри решение - в действителност хората би трябвало да седят на една маса. Никой не би трябвало да бъде изключен, нито родителите, които се радваме през днешния ден,че имахме и такива, нито институциите ", изясни Дани Колева, програмен шеф " Закрила на детето ", УНИЦЕФ България.
Нито децата, които безспорно имат какво да кажат. А гласът им би трябвало да бъде чут.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ