Българският COVID модел: Правила има само ако не пречат
Всяко повишаване на заболяемостта у нас се съпровожда с един неизменим непряк резултат - в дейностите на управляващите стартират да доминират несъгласията. " Вървяхме по ръба на бръснача, само че постигнахме резултат, какъвто малко страни съумяха ", разгласи на 1 март здравният министър. Денят бе незабравим с минимум две неща - в болница го посрещнаха 4744 души, с 38.5% повече в сравнение с 15 февруари. И заведенията за хранене,
казината и игралните зали отвориха след тримесечен локдаун.
Здравият разсъдък изисква сред тези две събития да има връзка, само че връзка няма. Както постоянно се случваше през миналата година, в най-критичните моменти министър председателят Борисов персонално държи каишката на епидемията: " На 1 март наложително отваряш заведенията за хранене. И на тази тематика повече няма да приказваме ". Затова принизените до спътници в джипката професори още веднъж нямат друга роля, с изключение на да му пригласят.
Какво се случи през последните седмици? От 25 януари наклонността на оттегляне на ковид се обърна и потегли нагоре, като за 5 седмици случаите се усилиха от 2960 седмично (18-24 януари) на 10 267 (22-28 февруари). Увеличението е с към 3.5 пъти. Хоспитализациите също се усилват, като от 25 януари до 1 март растежът при тях е 65% - от 2874 пациенти в болница тогава до 4744 при започване на тази седмица. При интензивното лекуване нарастването е с 49% - от 264 на 394 души. При смъртността за предходната седмица умрелите са 328 - с над 50% нарастване по отношение на най-ниското седмично равнище от януари.
Това са стряскащи данни, само че те са
надалеч от кошмара предходната есен,
когато за няколко седмици случаите скочиха повече от 13 пъти, хоспитализациите се усилиха съвсем шест пъти, а жертвите два пъти надвишиха 200 дневно, не на седмица. Когато предишния ноември стартира хаосът с връщането на пациенти от лечебните заведения, в тях имаше настанени толкоз хора, колкото са в този момент. Очевидно системата през днешния ден е по-подготвена за покачвания напън - преди седмица шефът на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски заяви, че се изчерпват леглата във ВМА, " Пирогов " и Окръжна болница заради хора, които са се самонасочили към тях. Но към момента в действителност опашките са за ваксини, а не за коли за спешна помощ, както споделя министърът на опазването на здравето.
Ситуацията е друга от есента и тъй като сме на прага на пролетта и топлите месеци, а не пред дълга зимна меланхолия. Другият друг фактор обаче не е в наша изгода - сега имаме надалеч по-заразен вид на вируса и евентуално обикаляне на още разновидности, за които знаем малко, а каквото знаем, то все е обезпокоително.
До предисловието на тази нова наклонност здравният министър проф. Костадин Ангелов и сътрудниците му от НОЩ демонстрираха за пръв път от една година поредност, предвидимост и ясни правила във връзка с ограниченията. " Стремим се към цифрата 120 на 100 000, защото сме се убедили, че при него няма проблем за нашата система на опазване на здравето. Когато заболяемостта надмине 200 на 100 000, започваме да имаме усложнения. Затова, следейки 14-дневната заболяемост, подхващаме стъпки на разхлабване. Ако има нарастване на случаите, затварянето стартира от последно отворените браншове ", изясни ясно министърът на 28 януари.
Когато пристигна време това предписание да влезе в деяние обаче, то още веднъж се разтегли до
нормалната непредсказуемост,
а в опит да оправдаят дейностите си, съвсем целокупно членовете на НОЩ (с изключение на безконечния неприятен вестител ген. Венцислав Мутафчийски) влязоха в надълбоко несъгласие със самите себе си. Ресторантите внезапно не са рисково място за заразяване. В покачването на случаите няма нищо ужасно - дължи се на новия вид, а не на разхлабването на ограниченията. Здравната ни система няма да се пробие при повече от 200 нови случая на 100 000, а ще издържи и 300.
Когато на 14 февруари Борисов разпореди " На 1 март отваряш заведенията за хранене ", основният здравен контрольор доцент Ангел Кунчев дръзна да му опонира. " Ако числата вървят нагоре, няма по какъв начин заведенията да отворят. Ако има изкривяване на кривата, в случай че задържим заболеваемостта под 200 на 100 000 и няма този непрестанен растеж на признатите в болница и настанените в натоварен бранш, ще има зелена светлина ", сподели тогава Кунчев, който официално аргументира всички противоепидемични ограничения у нас. Нито кривата се е пречупила, нито заболеваемостта е под 200, нито е пресечен растежът на признатите в болница. Но в събота основният здравен контрольор към този момент пееше нова ария.
" Посещението на ресторант за вечеря не крие особени опасности и ние се убедихме на база на практиката от това, което виждаме в СПА центровете. Проблемът идва след 22.30 - 23.00 ч. с музиката, с рухването на някои задръжки, с доста по-интензивната връзка ", съобщи Кунчев. Шефът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев му пригласи: " Ресторантите не са мястото, където става най-голямото заразяване. Ако се съблюдава ограничаването да не се задържат
огромни компании дълги часове,
ще се оправим ".
Именно на уеб страницата на центъра, ръководен от Кантарджиев, от август е оповестена скалата на риска на Тексаската здравна асоциация, която е най-често цитираната оценка на другите обществени обстановки от позиция на заплахата от заразяване с COVID-19. Според нея храненето в ресторант (затворено помещение) е от седма степен на риск по десетстепенна канара. С по-висока степен на риск са оценени фитнесите, кината (8), концертите, спортните събития и питейните заведения (9). У нас отварянето върви в противоположен ред, тъй като е преценено, че по-малко хора вървят на фитнес, надлежно по-малка група от популацията ще бъде изложена на нараснал риск.
Вероятно поради схващането, че след 23 ч. фирмите по масите почват да пеят " Бяла роза... ", у нас има нов прочит и на мярката " вечерен час ". Той комфортно съответствува с работното време на множеството естествени заведения за хранене, в които чалгата и танцът на маса не са наложителна стратегия, само че другояче се провъзглася за ограничаване.
Друга нова истина от последните дни е изказванието, че растежът на заболеваемостта не се дължи толкоз на по-меките или твърди ограничения, а на разпространяването на новия вид на COVID-19.
Защо това минава за утешение
и по какъв начин двата фактора могат да бъдат разграничени, знаят единствено създателите на това неуместно изказване. Появата на вид, който се популяризира по-бурно измежду популацията, би следвало да е мотив за по-голяма нерешителност, а не мотив за разхлабване.
В страната се случват тревожни неща, само че за тях се приказва единствено пътем. Кюстендил от над месец е с няколко обиколки пред останалите области по нови случаи и няма аспект за усъвършенстване. Тази седмица изведнъж над прага от 400 нови случая на 100 000 души минаха още две области - Плевен и Враца, като и при двете това се случи безусловно за няколко дни. И в трите обаче е в действие повелята " Айде всички на заведение! ", като в Кюстендил се стигна до парадокса маските да са наложителни и навън, а заведенията да работят свободно на закрито.
Ако държанието на управляващите наподобява познато, то е тъй като към този момент го преживяхме един път - в есенните седмици преди да почнем да губим по 900 души седмично с COVID-19. И тогава, както в този момент, колкото повече се влошаваха нещата, толкоз по-успокояващо ги представяха управляващите и толкоз по-разтегливи ставаха изискванията за стягане. За благополучие, страната ни бе подмината от третата вълна, която сега унищожава страни като Чехия. Факт е, че покачването през днешния ден не е толкоз стръмно като през есента. Но това не е гаранция какво ни следва през идващите седмици. Гаранция би имало в ясните и предсказуеми правила. Колкото по-необмислено през днешния ден се популяризира някакъв оптимистичен български модел, толкоз по-трудно ще бъде да се ръководи разпространяването на ковид в интервала, когато това ще е от основно значение. При толкоз лекари и прочие Коронавирус специалисти в листите пандемията е огромен коз в партийната конкуренция. Следващите седмици ще покажат дали тя няма да се окаже и огромен фактор на самите избори, само че не в посоката, в която им се желае на ръководещите. 
