Всяка вечер хиляди тийнейджъри, родени и израснали в посттоталитарните години

Всяка вечер хиляди младежи, родени и израснали в посттоталитарните години - деца, които хал хабер си нямат от тирания и комунизъм, сграбчват самоделните си плакати и с възторг изпълват площадите ни. 

Аз разбирам за какво те са там - тъй като им писна от наглия Валери Симеонов, от карикатурния Дани Кирилов, от безцеремонни и неориентирани управленци със подозрителен мисловен потенциал, които допълват инфантилизираното публично пространство. Всяка вечер господата Николай Хаджигенов, Велислав Минеков и Арман Бабикян дават знак, че тъкмо те са водачите на митинга, че поради тях слънцето ще изгрее, а революцията ще победи. А аз все по-трудно разбирам как се върти земята, при положение че 

тези, които стачкуват, нямат нищо общо с тези, които ги “водят “

 

И на картичка не са ги виждали. Лошото е, че тези, които водят митинга, смятат, че те са началото и краят на гражданската съвест и цялото това море от хора е на площада поради тях. Кой какво си мисли в действителност няма кой знае какво значение в тази ситуация - по-лошото настъпва, когато водачите решат, че могат да дадат насоки на митинга. Тогава нещата още веднъж се объркват и се стига до класическата съветска версия - ”Искахме да е по-хубаво, получи се както постоянно “.  

Първата вечер на продължаващите повече от 2 седмици протести бе свикана от “отровното трио ” по съответен мотив - нахлуването на спецпрокуратурата в президентството - няма никакъв спор по този въпрос. По същото време за следващ ден течаха един куп други митинги - на самодейността “Правосъдие за всеки ”, на БОЕЦ, на градската десница, на полуразпадналата се левица, че даже и на АБВ. Всички тези “лъчи ” се събраха онази вечер към шадравана на президентството. Това е неповторимото на този митинг - симпатизанти на разнообразни партии и разнообразни хрумвания, хора, които в никакъв случай не биха седнали на една маса, се събраха на едно място без команда с две елементарни претенции - оставка на премиера Бойко Борисов и оставка на основния прокурор Иван Гешев. Точка. 

Нещата както постоянно се оказаха много по-сложни и отчайващи. Онзи ден прочетох, че

Хаджигенов брани митинга от опитите на БОЕЦ да го яхне

 

Удивителна история. Написа: “БОЕЦ не престават с опитите да яхнат митинга... Хората са много по-умни от вас ”!? Протестът бе до под кривата круша, настояванията за оставки не бяха изпълнени и развръзка не се обрисуваше на хоризонта, само че към този момент имаше публичен спор кой е лидер на митинга и кой желае да го яхне... Във вторник вечерта Бабикян изясни, че триото съзнателно не пуска партийни водачи до микрофоните.

Т.е. микрофоните са окупирани, до тях се пуска по лист

 

Кратка вметка - преди седем години всички отново бяха на площада в първите два дни. После дясноклонящите попитаха на всеослушание по какъв начин е допустимо леви хора да стачкуват против държавното управление на Пламен Орешарски и на процедура ги изгониха от площада, щото протестът не бил техен. После потеглиха да гонят и незадоволително десните хора и по този начин протестът стана дълъг, тегав и все по-рехав. Накрая, една година след " нощта на белия рейс ", Орешарски си отиде, но не поради митинга.

С две думи - оня митинг умря поради разногласия за водачество, а настоящият показа, че за 7 години някои уроци не са научени. Сега обстановката е повече от странна -   “отровното трио “ страни от градската десница, която споделя за Хаджигенов:   " Натягаше се да е фактор в " Да, България ", само че никой не му обърна внимание " (Емил Джасим). Вътре в десницата отново се появява напрежение сред съставните й елементи. Христо Иванов е хиперактивен, а Атанас Атанасов подскача в опит постфактум да се включи в групата.

Във Варна се скараха какви флагове да има на митинга -

 

национални или европейски. В Пловдив потеглиха да се обясняват кои са " соросоиди " и кои не. Червените пък стачкуват, все едно други с изключение на тях няма на площада, само че с ясното схващане, че половината от тях търсят разговор с ГЕРБ. И цялата тази шарения повтаря мантрата за заедността, която в действителност бе измислена от Доган. Да, оня ден всички заспориха чия е думата “ЗАЕДНО ”. Важна дума - нали дружно протестираме. “На Националния митинг на 16-ти изведохме посланието " Заедно ", акцентират от БОЕЦ. " Слоганът " Заедно " беше на " Правосъдие за всеки ", а не на " БОЕЦ ", отвръща Хаджигенов. Когато ние правехме " Заедно за България ", вас изобщо ви нямаше, бутат се от Българска социалистическа партия.
Шеги и закачки.

Толкова са дружно, че ще се избият 

 

Адекватност - нула. 

Липсата на адекватност обаче е пагубна за каквото и да е начинание. Онзи ден " отровното трио " прикани за блокади и саботажи, за цивилен арести - но " Вътрешна македонска революционна организация гони мигранти в центъра на София ", с две думи за тотално непокорство и верига от окупации, които да блокират работата на държавните институции и правосъдната система. Призив, който може да се чуе единствено от хора, които са безусловно уверени, че по тяхна команда милиони ще се изправят и ще завладяват всичко по пътя си.  Т.е. от несъответстващи хора. Моментално след този призив в понеделник заран митингът внезапно опустя - дотам, че 50 служители на реда във верига попречиха на протестиращите да застанат на едно яйце разстояние от Народно събрание. 

Още два такива апела и ще приказваме за митинга в минало време

Този митинг има капацитет, това е реалност, който даже ГЕРБ видя. Но този капацитет не е революционен, не е унищожителен, не е разрушаващ, както зоват водачите му. Този митинг е мирен - чест прави на хората, които правеха живи вериги пред провокаторите. 

“Отровното трио ” трябва да приеме простата истина - този митинг няма водачи. Той е импровизиран, всеобщ. Единственото " водачество " би могло да се ограничи до организационна активност - кой да обезпечи озвучаването, примерно. Първата работа на партиите, които поддържат митинга, трябваше да бъде елементарна - да се съберат, да поддържат задачите му и да се откажат от водачеството на този митинг. И те не направиха това. 

Появата на “лидери ” разводни митинга. Вместо да гонят дребното и ясни цели, в този момент водачите на митинга, а и част от площада, приказват не за оставка на Бойко и Гешев, а за отказ на целия политически елит. По безусловно същия обичай като при протестите против монополите, в този момент се заприказва и за привикване на Велико национално заседание. Всички тези глупости се гарнират с някакви странни тегели по “Царя “. 

На практика под управлението на " отровното трио "  протестът не се концентрира, а стартира да чертае нови и нови цели. А

всяка нова цел е мотив за ново разделяне -

 

и нова опорка на властта. Нали някой не си мисли, че тия ей по този начин ще пуснат кокала, до който са се добрали. 

Всички тези белези на ерес в средите на опозицията вършат безсмислени и каквито и да е било оставки в средите на ръководещите - колкото неправилен бе пропадналият следващ избор на съмнение. Защото оставките, рухването на Борисов даже са дребни победи по пътя към крайната цел, а тя е изхвърлянето от властта на шайката, която се срасна с страната. Истинската победа на площада може да се реализира едвам след изборите и по-точно - след сформиране на съответно държавно управление. При това положение на протестиращите - може ли да бъде формирано такова? 

Не. Картината, която имахме преди митинга, остана същата и след него - десницата е все по този начин разслоена и некомуникативна, а левите явно са решени да продължат с разкола, поне до техния съдбоносен конгрес. 

Накратко, вълната на нашето неодобрение е забележима и огромна, само че разногласията за водачество на митингите могат да съсипят всичко.