Книги: Силата на съжалението и новото начало
Всяка нова година в календара дава обещание триумф най-малко в две посоки. Чувството " стартирам на чисто " или " разтварям нова страница " съгласно проучванията на психолози покачва към три пъти вероятността да удържим курса към смяна, в сравнение с в случай че сме с чувството, че " поправяме нещата от средата ". Следващата добра вест е, че в случай че развалим " обета ", непоследователността също учи. Може би не сме избрали задачата, която е същински значима? Или е време да нападаме още веднъж, само че избирайки неотъпкан път?
В книгата " Силата на съжалението " Даниъл Пинк поучава да прегърнем предишното, откъдето ни гризе тъга, позор, яд или гняв. Ежедневните съжаления - щом се скараме несправедливо на детето или не проверим числата в небрежно скърпен доклад - могат да служат като урок. А не да ги заобикаляме по стълбите като раздразним, само че извънредно приказлив комшия. Ако си признаем пропуща дружно с несъвършенството (вероятността отново да сгрешим), посвещаваме време да обмислим държанието си. Така идващия път избираме по-ефективна тактика. Или напипваме подводния камък - може би е време да сменим работата или да четем повече книги с детето?
Ако тези страдания наподобяват поправими, не по този начин елементарно преодолимо е забутването в тъмния лабиринт на догатките, започващи със " единствено в случай че... ". " Само в случай че бях спестявал повече " , " единствено в случай че се бях срещнала с Г., а не с Х. ", " единствено в случай че не бяхме пили до сутринта ". Оплакванията са и битови, и екзистенциални: свързани с благосъстояние, кариера, другарства или апетита да опитаме всичко в света - от гурме храни, през високи скорости до екзотични пътешествия.
" Съзнанието ни фабрикува истории и ги превърта през машина на времето, която обаче работи единствено в нашите глави ", споделя Пинк. Не единствено постановяваме полезностите на днешния си " аз " върху нашия предходен " аз ", надценявайки провалянето, само че и в носталгията си идеализираме последствията от избор, който не се е състоял .
Реклама
Ана въздиша, че не е посетила Галапагос преди 25 години, а е предпочела стаж в Торонто. От позицията на съжалението си тя подценява обстоятелството, че стажът я е срещнал с бъдещия й брачен партньор и с екип, трансформирал я по-късно в влиятелен откривател биолог. " Прекарай малко време в компанията на съжалението и ще научиш нещо ", подканя Пинк. Може би Ана тъгува по неналичието на завършения? Или пък склонността й към откривателство, приложена и в специалността, се нуждае от рестарт?
Ако се вслушаме в препоръките на Пинк, може би е време да се обадим на позабравен другар, да посадим дърво. Да кажем " довиждане " на илюзиите за минало и еднаквост, която не направляваме. Между тези препоръки можем да изберем и нашето прелестно " заричане " за Новата година. Съжаленията постоянно съпровождат дейностите ни: по-добре да са другар, а не зложелател.
Способността да виждаме света в истории ще подкрепи и всяко изпитание към смяна, счита Кейти Милкман, създател на " Как да се променим ". Възприемаме времето по-често не като непрестанен поток, а като епизоди, оградени от значими събития. Със сигурност слънцето изгрява и залязва по еднакъв метод на 31 декември и 1 януари, само че календарът (който естествено е конвенция) оставя у нас чувството за прекосяване на вододел.
" Нова година ", " нова работа ", " ново жилище ", рожден ден, даже всеки понеделник или първи ден в месеца усилват решимостта да се храним по-здравословно, да упражняваме, да спестяваме по-разумно. Откъде този подскок в мотивацията? " Хората се усещат отдалечени от предишните си провали; (...) по-различни хора - оптимистично настроени за бъдещето ", написа Милкман.
Реклама
Но един път почнали борбата с нашия по-мързелив, по-хедонистичен или по-интровертен " аз ", по какъв начин да задържим темпото в маратона и да печелим? В статистиката триумфът при " новогодишните клетви " внезапно пада след първите шест месеца. Милкман дава няколко пояснения, годни общо за нашите провали: проектите ни се строят на глинените крайници на надценена воля. Ако познаваме по-добре врага в себе си, ще идентифицираме местата на буксуване и таман там ще се наградим с парче " наслада ". Това ще увеличи " глюкозата ", решимостта ни да продължим. Друга причина е, че слагаме каруцата пред коня: още веднъж, втренчваме се в издръжливостта. А е по-добре да забележим в центъра на сцената навика, умишлен за смяна. Той влиза в ролята на нашия конкурент като в боксов или тенис мач. Щом сме нащрек за изненадите, те ни бутат надалеч от леността и отегчението. Гъвкавостта най-често предвещава триумф. Както и търпението.
The Power of Regret: How Looking Backward Moves Us Forward, Daniel H. Pink (2022).
How to Change: The Science of Getting from Where You Are to Where You Want, Katy Milkman (2021).
Свързани публикации Моята 2022: в книги, филми, дела 31 декември 2022, 06:38 Книгите на 2022 19 декември 2022, 06:30 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Тихолова
В книгата " Силата на съжалението " Даниъл Пинк поучава да прегърнем предишното, откъдето ни гризе тъга, позор, яд или гняв. Ежедневните съжаления - щом се скараме несправедливо на детето или не проверим числата в небрежно скърпен доклад - могат да служат като урок. А не да ги заобикаляме по стълбите като раздразним, само че извънредно приказлив комшия. Ако си признаем пропуща дружно с несъвършенството (вероятността отново да сгрешим), посвещаваме време да обмислим държанието си. Така идващия път избираме по-ефективна тактика. Или напипваме подводния камък - може би е време да сменим работата или да четем повече книги с детето?
Ако тези страдания наподобяват поправими, не по този начин елементарно преодолимо е забутването в тъмния лабиринт на догатките, започващи със " единствено в случай че... ". " Само в случай че бях спестявал повече " , " единствено в случай че се бях срещнала с Г., а не с Х. ", " единствено в случай че не бяхме пили до сутринта ". Оплакванията са и битови, и екзистенциални: свързани с благосъстояние, кариера, другарства или апетита да опитаме всичко в света - от гурме храни, през високи скорости до екзотични пътешествия.
" Съзнанието ни фабрикува истории и ги превърта през машина на времето, която обаче работи единствено в нашите глави ", споделя Пинк. Не единствено постановяваме полезностите на днешния си " аз " върху нашия предходен " аз ", надценявайки провалянето, само че и в носталгията си идеализираме последствията от избор, който не се е състоял .
Реклама
Ана въздиша, че не е посетила Галапагос преди 25 години, а е предпочела стаж в Торонто. От позицията на съжалението си тя подценява обстоятелството, че стажът я е срещнал с бъдещия й брачен партньор и с екип, трансформирал я по-късно в влиятелен откривател биолог. " Прекарай малко време в компанията на съжалението и ще научиш нещо ", подканя Пинк. Може би Ана тъгува по неналичието на завършения? Или пък склонността й към откривателство, приложена и в специалността, се нуждае от рестарт?
Ако се вслушаме в препоръките на Пинк, може би е време да се обадим на позабравен другар, да посадим дърво. Да кажем " довиждане " на илюзиите за минало и еднаквост, която не направляваме. Между тези препоръки можем да изберем и нашето прелестно " заричане " за Новата година. Съжаленията постоянно съпровождат дейностите ни: по-добре да са другар, а не зложелател.
Способността да виждаме света в истории ще подкрепи и всяко изпитание към смяна, счита Кейти Милкман, създател на " Как да се променим ". Възприемаме времето по-често не като непрестанен поток, а като епизоди, оградени от значими събития. Със сигурност слънцето изгрява и залязва по еднакъв метод на 31 декември и 1 януари, само че календарът (който естествено е конвенция) оставя у нас чувството за прекосяване на вододел.
" Нова година ", " нова работа ", " ново жилище ", рожден ден, даже всеки понеделник или първи ден в месеца усилват решимостта да се храним по-здравословно, да упражняваме, да спестяваме по-разумно. Откъде този подскок в мотивацията? " Хората се усещат отдалечени от предишните си провали; (...) по-различни хора - оптимистично настроени за бъдещето ", написа Милкман.
Реклама
Но един път почнали борбата с нашия по-мързелив, по-хедонистичен или по-интровертен " аз ", по какъв начин да задържим темпото в маратона и да печелим? В статистиката триумфът при " новогодишните клетви " внезапно пада след първите шест месеца. Милкман дава няколко пояснения, годни общо за нашите провали: проектите ни се строят на глинените крайници на надценена воля. Ако познаваме по-добре врага в себе си, ще идентифицираме местата на буксуване и таман там ще се наградим с парче " наслада ". Това ще увеличи " глюкозата ", решимостта ни да продължим. Друга причина е, че слагаме каруцата пред коня: още веднъж, втренчваме се в издръжливостта. А е по-добре да забележим в центъра на сцената навика, умишлен за смяна. Той влиза в ролята на нашия конкурент като в боксов или тенис мач. Щом сме нащрек за изненадите, те ни бутат надалеч от леността и отегчението. Гъвкавостта най-често предвещава триумф. Както и търпението.
The Power of Regret: How Looking Backward Moves Us Forward, Daniel H. Pink (2022).
How to Change: The Science of Getting from Where You Are to Where You Want, Katy Milkman (2021).
Свързани публикации Моята 2022: в книги, филми, дела 31 декември 2022, 06:38 Книгите на 2022 19 декември 2022, 06:30 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Тихолова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ