Всяка необикновена съдба следва определена невидима нишка. Тя лъкатуши по

Всяка невероятна орис следва избрана невидима нишка. Тя клати по завоите към щастието и постоянно е поставяна на тестване от въпроси като „ Трябва ли да ходя още или е време да спра? “, „ Това ли е триумфът? “, " Пристигнах ли към този момент или да продължа още крачка? “. Това е и пътят, по който можем да разкрием цялостния си човешки капацитет, в случай че го следваме праволинейно.

Човек проправя лична пътека в житейската си гора и самичък избира посоките, следвайки знаци и научавайки по нещо след всяка смяна в курса. А всеки, решен да извърви пътя, най-после ще се озове там, където би трябвало, стига единствено да не стопира да работи.

“Ако се постанова да предпочитам сред думи и дейности, бих избрал дейностите ”, споделя не различен, а господарят на думите Георги Тошев .

Дори той, който владее словото, знае, че действието е силата, която ни води през скъпи моменти и споделени страсти, с цел да сбъдне фантазиите ни.

“Поискал съм, работил съм, случило ми се е ”, обобщава той своя проект за деяние и като че ли дава ясна рецепта за триумф.

Думите му са в унисон и с разбиранията за триумфа на Анжела Недялкова, която се е впускала в голям брой разнообразни инициативи :

“Няма време за приказки – би трябвало да се работи, с цел да има повече сбъднато и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, безусловно няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш, до момента в който ти се дава този късмет ”.

Всеки от нас, с всичките ни разлики, разполага с един живот и една посока, в която да върви – напред. Това е посоката на триумфа и тя не е загадка за оня, който познава силата на действието и вярата в себе си.

Разказваме ти историите на Георги и Анжела, с цел да те вдъхновим да направиш първата крачка по пътя на личния си триумф, а до каква степен ще стигнеш - зависи само от теб.