Генерал Луков – човекът, за когото историята влиза в противоречия
Всяка история има своите спорни персони. Те имат своите фенове и съперници. Делата им от време на време се не помнят, различен път стават идеали, а в доста от случаите потъват в давност и прашасват в архивите. В родната история може да се открият редица такива имена, само че сигурно има едно, което разпалва много пристрастености – Христо Николов Луков.
Той е роден на 6 януари 1888 година във Варна. Завършва националния боен университет „ Васил Левски “ през 1907 година с чин подпоручик. Участва във войните за национално обединяване 1912-1918 година като адютант на артилерийски полк, пълководец на батарея и на артилерийско поделение. Повишен е в чин майор. Награден е с военния медал военния медал „ За смелост “ IV ст. 2 кл.; ордена „ Св. Александър “ V ст. с мечове по средата.
В края на Първата международна война се споделя легендата за 4-те оръдия. Според разнообразни източници, командваните от Луков бойци напущат своя пост. Майор Луков независимо обслужва 4-те оръдия и обстрелва сръбски батальон, наброяващ 400-500 души. Единствените, които се притичат на помощ на артилериста са няколко овчари, които подават снарядите. След отбиването на офанзивата, Луков съумява да резервира Кюстендил в рамките на страната. Историята и до през днешния ден се счита за пресилена. Първо сръбският батальон е бил авангард и цифрата бойци е била доста по-малка, а също така не би трябвало да се не помни, че не всички бойци са дезертьори, по неофициални данни дезертиралите от всички позиции са към 8000 души.
Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61401921
За интервала 1935 – 1938 година Христо Луков е министър на войната. Неговите съществени действия в този случай са свързани със стратегическото обмисляне при положение на война с Гърция, по едно и също време с Гърция и Турция, както и в построяването на контраофанзива при боен спор с Румъния. Подобни тактики в този интервал са правени освен от България, а от всяка една страна в Европа.
Снимка: By Kreuzkümmel – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32413788
Въпросната организация е тъкмо толкоз спорна, колкото и самия Луков. Създадена е на 3 април 1932 година. След Деветнадесетомайския прелом през 1934 година СБНЛ провежда демонстрации в поддръжка на монархията. През 1939 година се счита, че членовете наброявали към 75 000 души. Според данни от преброяването на популацията от 1934 година общият брой поданици е 6 077 939 души.
Информация за въпросните национални легиони дава Георги Евстатиев в разнообразни телевизионни и радио излъчвания. Неговата позиция за въпросната организация се отличава доста от формалната. Самият той споделя, че младежите, които са имали право да влязат във въпросните легиони трябвало да разполагат със триумф над 4.5. Подборът не може да се назова лек. Евстатиев се озовава в там, откакто потегля да се запише в гимназия. В Михайловград (тогава именуван Фердинанд) се среща с човек, който бързо избира учебното заведение му. Гимназията се заменя с военно-въздушното учебно заведение на негово величество Борис III. Евстатиев е тогава на 15 години. Любопитен факт е, че негов първи инструктор е Димитър Светозаров Списаревски, за който се приказва, че също е бил част от прословутите легиони.
Зад въпросния СБНЛ стоят двама души: Христо Луков и Иван Дочев. По-късно ще разберем каква е ориста на Луков, само че един откъс на Иван Дочев пред Георги Коритаров за радио „ Свободна Европа “ прави усещане:
„ … според Търновската конституция всеки един български жител е еднакъв пред законите и има право на държавна отбрана и на тази база не трябва да се допусне депортиране на който и да било български жител по искане на коя и да е външна мощ, тъй като това нарушава нашия суверенитет и правата, които имаме по конституция “
Съдбата на Дочев, както и негови отзиви по отношение на въпросната организация могат да бъдат открити в редица медии и издания. Самият той живее до 99-годишна възраст и умира в Шумен.
Животът на Христо Луков завършва при започване на 1943 година Генерал Луков попада в листата на Българската комунистическа партия. Подозренията са, че точно той, както и други общественици ще допринесат за присъединяване на България против Съветския съюз. На 13 февруари 1943 година Христо Луков е проследен от Иван Буруджиев и Виолета Якова. Прострелян е няколко пъти и умира от раните си.
Обвиненията в антисемитизъм и фашизъм са много остри, само че както постоянно може да се открият последователи и на двата лагера. Такъв образец може да бъде мнението на историка Румен Даскалов, който дефинира СБНЛ по следния метод:
„ Изцяло завършен фашистки темперамент към този момент през годините на Втората международна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, след това ген. Никола Жеков) и „ Ратници за напредъка на българщината “ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им боеприпас влизат нормалните крайнонационалистически и шовинистични, властнически и тоталитарни хрумвания, само че още по-заострени и непримирими към всевъзможни партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също – и по-характерно – вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и прочие Типично фашистките хрумвания (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически аргументи на вземане предвид с открития монархически режим. “
Даскалов, Р. „ Българското Общество 1878 – 1939, т.1 “. С., 2005, стр. 234.
В съпротива на това мнение може да бъде намерено изявлението на Самуел Ардити. Той е потомък на античен еврейски жанр от Русе, племенник на световноизвестния публицист Елиас Канети. Самуел е създател на редица книги, измежду които и една с забавно заглавие „ Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III – гонител или другар на българските евреи “. Пред dir.bg, въпросният прави следното изявление:
“ Луков е погубен от съпротивата на 13 февруари 1943 година, а съглашението Белев-Данекер е подписано на 22-ри февруари. Министерски съвет утвърждава Постановление 127 на 2-ри март, а депортацията стартира на 10-и март. Т.е. почти – месец след гибелта на ген. Луков.
Депортацията е била строго секретна държавна загадка. Според моите проучвания, Лиляна Паница разкрива тайната пред Буко Леви на 8-и март. Луков, приживе не е могъл да знае за депортацията, камо ли да я „ поддържа “ мъртъв! “
Друг забавен откъс по отношение на тематиката „ Христо Луков “ е този, поместен в burgasnovinite:
„ Луков бе отвратен от жестокото гонене на евреите у нас, които той определяше като положителни и лоялни български граждани… Той беше съумял да отклони тази отвратителна активност (да се вършат погроми против евреите), като им беше споделил ( на легионерите), че това е работа на държавното управление, което се е нагърбило с една освен непопулярна, само че и отречена от народа задача – да се гонят евреите. „
Полк. Андрей Иванов Андреев. Моят живот и моята орис, София, 2009, стр.175
Говорейки за депортирането на евреи, не би трябвало да забравяме, че последната дума е точно на цар Борис III. Българското общество не е според с сходни дейности и след изложение на бурно публично мнение, точно българският цар застава пред Хитлер и отхвърля да извърши това закононарушение против човечеството. В исторически проект е към момента мъчно да се излезе с явен и прецизен отговор по отношение на пристрастията на Христо Луков.
Най-вероятно един ден родните историци ще се заемат по-обстойно с този човек и ще отговорят на всички задавани и толкоз търсени въпроси. До този миг мненията са напълно спорни и постоянно ще изпадат в двете крайности. Този въпрос оставяме на читателите: фашист или националист?
Заглавна фотография – източник: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61401921
