Всяка година се опитвам да спра за момент, да се

Всяка година се пробвам да спра за миг, да се върна обратно и да премисля нещата, които са ми се случили през годината. Това ми оказва помощ да схвана, да осъзная посланията, които съм получила и да се поуча от грешките си. Така намирам метод да продължа напред, да открия центъра си и да се концентрирам върху всичко, което е значимо за мен.

Тази година беше годината на осъзнаването.

Осъзнаването, че не всичко би трябвало да е съвършено.

Години наред пребивавам с илюзията, че би трябвало да съм съвършена във всяко отношение. Този пефекционизъм постоянно ме е изгарял от вътре и ме е карал да влагам неимоверни услия във всичко. Стотици безсънни нощи, безкрайни умувания и бариери, с цел да реализира резултата, който диря и да дам всичко от себе си. Докато един ден не се разсъниха от тази заблуда и не споделих „ майната му “ - не желая да бъда съвършена. Искам да се отпусна, да последвам инстинктите си, да се любувам на момента, а не постоянно да виждам напред и да се съсредоточвам въху бъдещото. Искам да имам настояще, желая да имам своите слаби моменти, желая да не ми пука, че съм изпуснала да предвидя някоя детайлност или не съм се вписала в периодите.

Който желае да бъде съвършен – прав му път - да тича против вятъра, само че да помни, че в живота няма амнистия. Няма втори късмет и никой няма да му върне с магическа пръчка изпуснаните моменти с децата и околните му.

Не се отхвърлям от задачите си, само че отхвърлям те да ме дефинират като персона и да са единствения ми център. Искам да се съсредоточа върху децата ми.

Осъзнаването, че всички сме разнообразни и няма по какъв начин да чакам от тях да мислят и работят като мен. Все отново това е едно от най-силните ни преимущества – да бъдем разнообразни от останалите.

Осъзнаването, че не е нужно да очакваш, с цел да даваш и бъдеш благополучен. Винаги съм вярвала в това, само че тази година за първи път съумях да преодолея неприятното възприятие, че има хора, които считат, че всички са им длъжни. Майната им – това няма да ме откаже да бъда такаква каквато съм.

Осъзнаването, че не всички стават и лягат с моите проблеми и упования. Жалко, а какъв брой хубаво би било всички да са ангажирани с теб и да желаят да ти оказват помощ когато имаш потребност.

Осъзнаването, че с цел да получиш, би трябвало да поискаш. Безценно. В момента, в който го схванеш, започваш да действаш по различен метод и нормално резултатите са доста по-добри.

Осъзнаването, че „ няма по какъв начин да правиш едно и също и да очакваш друг резултат “. С това съм наясно от години, само че като че ли тази година за първи път започнах да разбирам, че това не е задоволително.

Осъзнаването, че към този момент съм пораснала, макар че до момента не си давах сметка за това. Почуствах се по едно и също време необичайно и ужасно – необикновено.

Осъзнаването, че мога да имам и нови другари, макар че към момента рядко сътворявам същински другарства. Вече извънредно рядко позволявам някой прекомерно близо до мен. Най-големите разочарования, които съм претърпяла, са свързани с най-близките ми и обичани другари. Не мога, а и не желая да претърпявам сходни неща в бъдеще, само че мога да се опитам да се отпусна и да забележим – може и да излезе нещо позитивно.

Осъзнаването, че мрънкането ми ебава майката. Прощавайте за израза, само че е тъкмо по този начин. Колкото повече мърморя или мрънкат към мен, толкоз по-зле се чуствам и нямам предпочитание за нищо.

Осъзнаването, че не всичко би трябвало да се случи непременно. Колкото и да е мъчно, осъзнах, че нямам проблем да споделям „ НЕ “ – макар следствията и всички неудобства, които от време на време следват от това. Вярно е, че имам цели и фантазии, само че имам и ценостти и достолепие, които са доста по-ценни и не съм подготвена да ги погазя непременно.

Осъзнаването, че не съм „ съвършената “ майка, само че изобщо не ми пука от това. Правя всичко допустимо децата ми да бъдат положителни и щастливи. Невинаги резултатите са такива, каквито чакам, само че мощно се надявам, че ще имаме шанс и с помощта на нашата любов и другарство ще се оправим с компликациите, които ни предстоят.

Осъзнаването, че обичам да сготвям. Ако преди години някой ми беше споделил, че ще настоявам това, щах да се изсмея с глас, само че очевидно човек се трансформира и се случват чудеса.

Осъзнаването, че макар разочарованията и ударите под кръста мога да простя. Прощавам ви, че сте такива каквито сте и се надявам, че може да бъдете щастливи, макар тъгата на другите.

Осъзнаването, че живота е пред мен и имам време за още хиляди неща.

Осъзнаването, че не е нужно да вървя в офиса, с цел да си свърша работата. Невероятно, само че факт.

Осъзнаването, че не е нужно да тичаш, с цел да стигнеш. Понякога е нужно да спреш и да  обмислиш още един път посоката, и да я смениш, в случай че е належащо.

Осъзнаването, че фантазиите са тези, които ми дават мощ, с цел да продължа.

Надявам се, че способността ми да обичам в никакъв случай няма да намалее и ще намеря метод да се оправя с компликациите и условностите, които ми предстоят. Надявам се, че хората, които са към мен, ще бъдат щастливи и способни да се радват на живота, без да се концентрират върху проблемите. Надявам се, че ще откривам все по-интересни и любопитни персони, които са подготвени да следват фантазиите си и трансформират средата, в която живеем.

Надявам се, че годината която ми следва ще бъде изпълнена със смисъл и фантазии, които има смисъл да последвам.

Надявам се...