Ситуацията с медийната свобода в България е тревожна
Всяка година през април класацията на „ Репортери без граници “ демонстрира равнището на медийната независимост в 180 страни и територии. В нея България заема 112-то място за 2021 година и сме последни измежду страните от Европейския съюз. „ Малкото смели публицисти са подлагани освен на непрекъснати оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение. Ситуацията с медиите е доста тревожна, никой не се интересува от следствие или наказание на принуждение над публицисти “, се споделя в коментара към данните за България.
От организацията споделят, че „ публицистите постоянно са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, до момента в който политиците и олигарсите поддържат връзки, явно свързани с корупция и спорове на ползи с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото олицетворение на това анормално положение на нещата, продаде своите медии, само че въздействието му върху тях продължава да бъде проблематично. “
Посочени са и съответни образци, като казусът с журналиста на свободна процедура Димитър Кенаров, който по време на антиправителствените митинги през 2020 година беше обичай и задържан, а също и побоят над репортера Слави Ангелов пред дома му през март предходната година. Друг проверяващ кореспондент, Николай Стайков, получи закани за гибел през юни 2020 година, след стартирането на документален филм за корупция на високо равнище в правосъдната система.
В известие във връзка класацията, председателка на АЕЖ – България, Ирина Недева разяснява: „ Емблематично съвпадане е, че отчетът на „ Репортери без граници “ излиза в деня, в който най-сетне стартира делото за задържането и полицейското принуждение над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към публицистите и свободата на словото в България “
От организацията установяват, че „ държавното управление разпределя европейско и обществено финансиране за медии при цялостна липса на бистрота, което ги предизвиква да се отнасят безрезервно към властта. “ Относно самостоятелните медии, като Биволъ и групата на Икономедиа, в коментара се добавя, че са обект на правосъден тормоз, което е опасност за свободата на печата и, че „ един от притежателите на „ Икономедиа “ Иво Прокопиев беше дефинитивно оневинен през юни 2020 година по обвинявания, които, наподобява, са били политически стимулирани. “
Що се отнася до цялостната ранглиста, данните демонстрират, че публицистиката е изцяло или съществено възпрепятствана в 73 страни, а в други 59 търпи ограничавания. България е изпреварена от страни като Боливия, Бразилия, Гвинея, Мозамбик, а след нея са Индонезия, Бенин и Замбия. Страните заемащи първите места с „ най-свободни медии “ са Норвегия, Финландия и Швеция, а тези в края на класацията са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея.
От организацията споделят, че „ публицистите постоянно са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа, до момента в който политиците и олигарсите поддържат връзки, явно свързани с корупция и спорове на ползи с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото олицетворение на това анормално положение на нещата, продаде своите медии, само че въздействието му върху тях продължава да бъде проблематично. “
Посочени са и съответни образци, като казусът с журналиста на свободна процедура Димитър Кенаров, който по време на антиправителствените митинги през 2020 година беше обичай и задържан, а също и побоят над репортера Слави Ангелов пред дома му през март предходната година. Друг проверяващ кореспондент, Николай Стайков, получи закани за гибел през юни 2020 година, след стартирането на документален филм за корупция на високо равнище в правосъдната система.
В известие във връзка класацията, председателка на АЕЖ – България, Ирина Недева разяснява: „ Емблематично съвпадане е, че отчетът на „ Репортери без граници “ излиза в деня, в който най-сетне стартира делото за задържането и полицейското принуждение над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се, е показателно за отношението към публицистите и свободата на словото в България “
От организацията установяват, че „ държавното управление разпределя европейско и обществено финансиране за медии при цялостна липса на бистрота, което ги предизвиква да се отнасят безрезервно към властта. “ Относно самостоятелните медии, като Биволъ и групата на Икономедиа, в коментара се добавя, че са обект на правосъден тормоз, което е опасност за свободата на печата и, че „ един от притежателите на „ Икономедиа “ Иво Прокопиев беше дефинитивно оневинен през юни 2020 година по обвинявания, които, наподобява, са били политически стимулирани. “
Що се отнася до цялостната ранглиста, данните демонстрират, че публицистиката е изцяло или съществено възпрепятствана в 73 страни, а в други 59 търпи ограничавания. България е изпреварена от страни като Боливия, Бразилия, Гвинея, Мозамбик, а след нея са Индонезия, Бенин и Замбия. Страните заемащи първите места с „ най-свободни медии “ са Норвегия, Финландия и Швеция, а тези в края на класацията са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ