Днес е Международен ден на Черно море
Всяка година на 31 октомври означаваме Международния ден на Черно море.
Черно море (на съветски: Чёрное море, на украински: Чорне море, на румънски: Marea Neagra, на турски: Karadeniz) е вътрешно море сред Югоизточна Европа и Мала Азия. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море посредством Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море - посредством Керченския пролив.
Максималната дълбочина на Черно море е 2245 метра. Най-голямата дължина е измерена сред градовете Бургас и Кобулети (в Аджария, Грузия) - 1167 км, а най-голямата широчина - сред Березанския лиман (в Украйна) и нос Гиресун (в Турция) - 624 километра.
Поради изобилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (1.73 процента), в сравнение с в Средиземно море и в международния океан, които имат соленост към 3.6 %. Чистите води в намерено море имат наследник до зеленикавосин цвят, а край крайбрежията (вследствие съществуването на наноси) най-често зелен цвят. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 - 28 градуса.
Заради дребните му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 - 8 см). При стихия ветровете провокират доста по-големи съмнения на морското ниво (10 - 20 см). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, противоположна на придвижването на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море е минавало едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия район и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен кулоар Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен кулоар Европа - Кавказ - Азия).
Общата дължина на бреговата линия на Черно море е към 3400 километра. Бреговете му са едва нарязани.
В Черно море се вливат три огромни европейски реки - Дунав, Днепър и Днестър (както и индиректният приток Дон, вливащ се в Азовско море) и 14 по-малки, в това число и българските Камчия, Ропотамо и Велека.
Излаз на Черно море имат шест страни, това са: България (378 км), Грузия (310 км), Румъния (225 км), Русия (800 км, включително Азовско море), Турция (1329 км), Украйна (2782 км, включително Азовско море), за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият изход на море.
Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: Истанбул (11 372 613 жители), Одеса (1 001 000), Севастопол (378 600), Варна (358 000), Сочи (334 282), Констанца (302 171), Новоросийск(231 100), Бургас (229 250).
Българските черноморски курорти са: Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик,Бяла, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Камчия, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Ривиера, Русалка, Свети Влас, Св. Св. Константин и Елена, Синеморец, Слънчев бряг, Слънчев ден, Созопол, Царево и Черноморец.
Български предпазени черноморски територии са Природен парк "Странджа " с вътрешните предпазени местности "Устие на река Велека " и "Силистар ", резерватите "Ропотамо " и "Калиакра ", предпазените местности Иракли, Паша дере и други.
Замърсяване
Изчислено е, че 70% от общото количество боклуци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези боклуци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат изход на Черно море) се вливат в Черно море посредством Дунав. Като се прибави неналичието на огромни течения, незадоволителната циркулация на водата и огромните количества вливащи се хранителни субстанции, екологичното положение на Черно море от ден на ден се утежнява.
Отчитайки сериозното утежняване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски страни – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 година в Букурещ Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която съставлява правна и дипломатическа платформа за взаимни дейности.
В Черно море, сходно на всеки различен морски басейн, има екологични проблеми, провокирани от човешката активност, и доколкото то е много изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени спрямо отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.
Черно море (на съветски: Чёрное море, на украински: Чорне море, на румънски: Marea Neagra, на турски: Karadeniz) е вътрешно море сред Югоизточна Европа и Мала Азия. То е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море посредством Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море - посредством Керченския пролив.
Максималната дълбочина на Черно море е 2245 метра. Най-голямата дължина е измерена сред градовете Бургас и Кобулети (в Аджария, Грузия) - 1167 км, а най-голямата широчина - сред Березанския лиман (в Украйна) и нос Гиресун (в Турция) - 624 километра.
Поради изобилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (1.73 процента), в сравнение с в Средиземно море и в международния океан, които имат соленост към 3.6 %. Чистите води в намерено море имат наследник до зеленикавосин цвят, а край крайбрежията (вследствие съществуването на наноси) най-често зелен цвят. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24 - 28 градуса.
Заради дребните му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3 - 8 см). При стихия ветровете провокират доста по-големи съмнения на морското ниво (10 - 20 см). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, противоположна на придвижването на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг.
В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море е минавало едно от разклоненията на средновековния Път на коприната, свързващо Европа през Кавказкия район и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен кулоар Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен кулоар Европа - Кавказ - Азия).
Общата дължина на бреговата линия на Черно море е към 3400 километра. Бреговете му са едва нарязани.
В Черно море се вливат три огромни европейски реки - Дунав, Днепър и Днестър (както и индиректният приток Дон, вливащ се в Азовско море) и 14 по-малки, в това число и българските Камчия, Ропотамо и Велека.
Излаз на Черно море имат шест страни, това са: България (378 км), Грузия (310 км), Румъния (225 км), Русия (800 км, включително Азовско море), Турция (1329 км), Украйна (2782 км, включително Азовско море), за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият изход на море.
Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: Истанбул (11 372 613 жители), Одеса (1 001 000), Севастопол (378 600), Варна (358 000), Сочи (334 282), Констанца (302 171), Новоросийск(231 100), Бургас (229 250).
Българските черноморски курорти са: Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик,Бяла, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Камчия, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Ривиера, Русалка, Свети Влас, Св. Св. Константин и Елена, Синеморец, Слънчев бряг, Слънчев ден, Созопол, Царево и Черноморец.
Български предпазени черноморски територии са Природен парк "Странджа " с вътрешните предпазени местности "Устие на река Велека " и "Силистар ", резерватите "Ропотамо " и "Калиакра ", предпазените местности Иракли, Паша дере и други.
Замърсяване
Изчислено е, че 70% от общото количество боклуци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези боклуци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат изход на Черно море) се вливат в Черно море посредством Дунав. Като се прибави неналичието на огромни течения, незадоволителната циркулация на водата и огромните количества вливащи се хранителни субстанции, екологичното положение на Черно море от ден на ден се утежнява.
Отчитайки сериозното утежняване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски страни – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – подписват през април 1992 година в Букурещ Конвенцията за запазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която съставлява правна и дипломатическа платформа за взаимни дейности.
В Черно море, сходно на всеки различен морски басейн, има екологични проблеми, провокирани от човешката активност, и доколкото то е много изолирана водна среда, тези проблеми са още по-обострени спрямо отворените гранични морета, имащи свободен водообмен с океана.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ