Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер

Всяка година на 2 юни отдаваме респект на огромния поет-революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на Майка България.

На 27 години Ботев написа във в. "Знаме", 13 юли 1875 година "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави." Дали с неговата сензитивност не е предчувствал, че в името на тази независимост ще загине след по-малко от година - на 2 юни 1876 година във Врачанския Балкан.

Но с отдадеността си на България, надали е подозирал, че денят на неговата героична и трагична крах ще продължи през столетията, с цел да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството. Ботев остава вечно знак на необикновен революционен дух, даже до неблагоразумие, съчетано с необикновен поетически и журналистически гений. Парадоксът е, че и неговата крах на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, означаваме в годините по-тържествено от рождените им дати.

Тази година, на 2 юни означаваме 142 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета.

Христо Ботев е роден в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател татко му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер.

По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 година живее в Румъния. През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски. През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 година - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става нейн челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година, по нов жанр 2 юни, е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър" невероятното му слово "Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира..." през времето ще се увековечи вечно и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в безмълвие и горделивост героите си. И този ден вечно ще остане като Денят на Ботев. /БГНЕС