Нобелите на 2019-а
Всяка година дните от 7 октомври до 10 декември минават под знака на Нобеловите награди. Така е и в този момент, колкото и бурните международни събития да затъмняват славата на най-престижния интернационален приз. Нобелите се присъждат всяка година на хора, постигнали забележителни резултати в науката със значение за цялото човечество, или имат извънреден принос за установяването на мир на планетата. Наградите са учредени със наследството (1895 г.) на шведския инженер Алфред Нобел, откривател на динамита, който, обезверен от провалите, до които води откритието му, взема решение да подари средства за заплащане на хората, които служат на човечеството. В региона на науката премиите са за физиология и медицина (лауреатите се дефинират от Каролинския институт в Стокхолм), за физика и за химия пък думата има Шведската кралска академия на науките. Първата Нобелова премия е връчена през 1901 година Призът за стопанска система е основан в допълнение, през 1969 година, от Шведската банка. Връчването на Нобелите става на гала в Стокхолм на 10 декември, датата на гибелта на Нобел. Само този за мир се връчва в Осло. От предходната година всяка от премиите е съпроводена с 9 млн. шведски крони (над $900 хил.). Нека напомним кои учени и за какво бяха отличени тази година в региона на знанието. През 2019 година, в 118-а подред Нобелова неделя, имаме връх в броя на лауреатите - всеки от четирите наградата се поделя сред трима носители.
Физиология и медицина
Британецът Питър Ратклиф (Оксфорд) и американците Уилям Кейлин (Харвард) и Грег Семенза (университета " Хопкинс " ) взеха премията за проучване на реакцията на клетките на индивида и животните при съществуване и при неявяване на О2. Дълго време науката не можеше да изясни по какъв начин нашите кафези се приспособяват към изменящо се равнище на кислорода в околната среда и всички те ли могат да го вършат. Тримата учени са потвърдили, че чувствителността към количеството на кислорода е основен фактор за голям брой болести и че той контролира механизми, които играят значима роля за развиването на раковите тумори. Като влияят върху тези механизми, фармацевтичните компании създават медикаменти, които могат да оказват помощ при анемия или разнообразни типове рак.
Физика
В тази област лауреатите са канадско-американският физик Джеймс Пийбълс (Принстън) и швейцарските астрономи Мишел Майор и Дидие Кело. Те са разкрили и изследвали първата планета отвън Слънчевата система, която обикаля към звезда, сходна на Слънцето. Това изобретение трансформира разбирането за историята на Вселената след Големия гърмеж и доближава науката до отговора на въпроса съществуват ли планети като Земята, които се въртят към други слънца.
Химия
Американецът Джон Гудинаф (от Тексаския университет в Остин, на 97 години), британецът Стенли Уитингам (университета в Бингемтон) и японецът Акира Есино (университета в Мейхо) получиха Нобел за химия за работата си над литиево-йонния батерия, чиято поява преобрази радикално живота ни. Благодарение на това откритие, се появиха смарт телефоните, портативните компютри, видеокамерите, електрическите автомобили и опцията да се създават екологично чисти технологии (слънчевите акумулатори например).
Икономика
Много забавна съгласно самата Шведска академия на науките е премията за стопанска система, получена от американско-индийския академик Абиджит Бенерджи, брачната половинка му, французойката Естер Дюфло (от Масачузетския софтуерен институт, на 46 г.) и американеца Майкъл Крамер (Харвард) " за работата им за облекчение на международната беднотия и пробен метод за изкореняването й ". Дюфло е втората жена лауреат по стопанска система в историята на Нобелите. Най-общо казано, тримата разделят световните проблеми на бедността на по-малки и ги принизяват на такова равнище, че да може да бъдат решени на практика. За 25 години проучвания те потвърждават, че това е вероятният метод да се вземат ефикасни ограничения. Обикновено стратегиите за бедността имат огромни бюджети, само че тези средства постоянно се разхищават и водят до корупция. Затова тримата учени вършат опити за успеваемостта на обособени съответни ограничения. Например, и в Кения, и в Индия в средата на 90-те години е юридически опит за повишение на успеваемостта в учебно заведение - едни учебни заведения получили повече учебници, други - безвъзмездна храна, трети - помощ за слабите възпитаници. Храната и книгите не дали на практика никакви резултати, най-хубав резултат се получил от стратегиите за работа със слабите възпитаници. В резултат на това в стратегии за спомагателна подготовка на изоставащите възпитаници били обхванати над 5 милиона деца в 100 000 индийски учебни заведения.
Любопитно
- Нобел не може да бъде присъден посмъртно. Има само изключение - през 1961 година някогашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Даг Хамаршелд, умрял в самолетна злополука в Африка, получава премията за мир посмъртно.
- Мария Кюри е първата жена, получила Нобел, и единствената с две награди - през 1903 година за физика (със брачна половинка си Пиер Кюри), а през 1911 година - за химия. Дъщерята на двамата учени Ирен Кюри и брачният партньор й Жолио Кюри също са нобелисти за химия.
- Aмepиканският гeнeтик Джeймc Уoтcън, нocитeл нa Hoбeл за oпиcвaнeтo нa " двoйнaтa cпиpaлa " - cтpyктypaтa нa ДHK, бe лишeн oт вcички пoчeтни звaния за расистко изказване - че интeлeктът е по-развит у белите. След злополука в този момент се възвръща в старешки дом и пoчти нe paзбиpa кaквo cтaвa oкoлo нeгo.
Номинираните българи
Знаят се български оферти за наградата за литература - до 1965 година, тъй като по-късно Нобеловата фондация взема решение номинациите да се разсекретяват едвам 50 години по-късно. Само един човек, роден в България (в Русе), е получил Нобелова премия - Елиас Канети, който обаче е награден през 1981 година като австрийски публицист. Пенчо Славейков е бил номиниран през 1912 година - от своя шведски преводач Алфред Йенсен, само че български писатели са пратили в Европа нападка против него, пък и Славейков умира на 10 юни 1912 година Следващ наш претендент за Нобел е бил Иван Вазов, номиниран през 1917 година от проф. Иван Шишманов, само че не е почетен с наградата. Поетът, драматургът, критикът Иван Грозев е предложен за премията от акад. Михаил Арнаудов, номинацията му е била обсъждана от Нобеловия комитет и през 1928, и през 1929 година, само че няма късмет. През 1943 година е препоръчана Елисавета Багряна (от проф. Стефан Младенов от СУ), и нейната номинация е обсъждана в Стокхолм два пъти - през 1944 и през 1945 година, само че също не минава. За Нобел за мир пък е предлаган през 1910 година известният политик и предстоящ министър председател Андрей Ляпчев, номиниран от ръководителя на Народното събрание Христо Славейков - евентуално поради сполучливите договаряния с Османската империя и подписването на протокола за признание на независимостта на България. И той няма триумф.
Физиология и медицина
Британецът Питър Ратклиф (Оксфорд) и американците Уилям Кейлин (Харвард) и Грег Семенза (университета " Хопкинс " ) взеха премията за проучване на реакцията на клетките на индивида и животните при съществуване и при неявяване на О2. Дълго време науката не можеше да изясни по какъв начин нашите кафези се приспособяват към изменящо се равнище на кислорода в околната среда и всички те ли могат да го вършат. Тримата учени са потвърдили, че чувствителността към количеството на кислорода е основен фактор за голям брой болести и че той контролира механизми, които играят значима роля за развиването на раковите тумори. Като влияят върху тези механизми, фармацевтичните компании създават медикаменти, които могат да оказват помощ при анемия или разнообразни типове рак.
Физика
В тази област лауреатите са канадско-американският физик Джеймс Пийбълс (Принстън) и швейцарските астрономи Мишел Майор и Дидие Кело. Те са разкрили и изследвали първата планета отвън Слънчевата система, която обикаля към звезда, сходна на Слънцето. Това изобретение трансформира разбирането за историята на Вселената след Големия гърмеж и доближава науката до отговора на въпроса съществуват ли планети като Земята, които се въртят към други слънца.
Химия
Американецът Джон Гудинаф (от Тексаския университет в Остин, на 97 години), британецът Стенли Уитингам (университета в Бингемтон) и японецът Акира Есино (университета в Мейхо) получиха Нобел за химия за работата си над литиево-йонния батерия, чиято поява преобрази радикално живота ни. Благодарение на това откритие, се появиха смарт телефоните, портативните компютри, видеокамерите, електрическите автомобили и опцията да се създават екологично чисти технологии (слънчевите акумулатори например).
Икономика
Много забавна съгласно самата Шведска академия на науките е премията за стопанска система, получена от американско-индийския академик Абиджит Бенерджи, брачната половинка му, французойката Естер Дюфло (от Масачузетския софтуерен институт, на 46 г.) и американеца Майкъл Крамер (Харвард) " за работата им за облекчение на международната беднотия и пробен метод за изкореняването й ". Дюфло е втората жена лауреат по стопанска система в историята на Нобелите. Най-общо казано, тримата разделят световните проблеми на бедността на по-малки и ги принизяват на такова равнище, че да може да бъдат решени на практика. За 25 години проучвания те потвърждават, че това е вероятният метод да се вземат ефикасни ограничения. Обикновено стратегиите за бедността имат огромни бюджети, само че тези средства постоянно се разхищават и водят до корупция. Затова тримата учени вършат опити за успеваемостта на обособени съответни ограничения. Например, и в Кения, и в Индия в средата на 90-те години е юридически опит за повишение на успеваемостта в учебно заведение - едни учебни заведения получили повече учебници, други - безвъзмездна храна, трети - помощ за слабите възпитаници. Храната и книгите не дали на практика никакви резултати, най-хубав резултат се получил от стратегиите за работа със слабите възпитаници. В резултат на това в стратегии за спомагателна подготовка на изоставащите възпитаници били обхванати над 5 милиона деца в 100 000 индийски учебни заведения.
Любопитно
- Нобел не може да бъде присъден посмъртно. Има само изключение - през 1961 година някогашният общоприет секретар на Организация на обединените нации Даг Хамаршелд, умрял в самолетна злополука в Африка, получава премията за мир посмъртно.
- Мария Кюри е първата жена, получила Нобел, и единствената с две награди - през 1903 година за физика (със брачна половинка си Пиер Кюри), а през 1911 година - за химия. Дъщерята на двамата учени Ирен Кюри и брачният партньор й Жолио Кюри също са нобелисти за химия.
- Aмepиканският гeнeтик Джeймc Уoтcън, нocитeл нa Hoбeл за oпиcвaнeтo нa " двoйнaтa cпиpaлa " - cтpyктypaтa нa ДHK, бe лишeн oт вcички пoчeтни звaния за расистко изказване - че интeлeктът е по-развит у белите. След злополука в този момент се възвръща в старешки дом и пoчти нe paзбиpa кaквo cтaвa oкoлo нeгo.
Номинираните българи
Знаят се български оферти за наградата за литература - до 1965 година, тъй като по-късно Нобеловата фондация взема решение номинациите да се разсекретяват едвам 50 години по-късно. Само един човек, роден в България (в Русе), е получил Нобелова премия - Елиас Канети, който обаче е награден през 1981 година като австрийски публицист. Пенчо Славейков е бил номиниран през 1912 година - от своя шведски преводач Алфред Йенсен, само че български писатели са пратили в Европа нападка против него, пък и Славейков умира на 10 юни 1912 година Следващ наш претендент за Нобел е бил Иван Вазов, номиниран през 1917 година от проф. Иван Шишманов, само че не е почетен с наградата. Поетът, драматургът, критикът Иван Грозев е предложен за премията от акад. Михаил Арнаудов, номинацията му е била обсъждана от Нобеловия комитет и през 1928, и през 1929 година, само че няма късмет. През 1943 година е препоръчана Елисавета Багряна (от проф. Стефан Младенов от СУ), и нейната номинация е обсъждана в Стокхолм два пъти - през 1944 и през 1945 година, само че също не минава. За Нобел за мир пък е предлаган през 1910 година известният политик и предстоящ министър председател Андрей Ляпчев, номиниран от ръководителя на Народното събрание Христо Славейков - евентуално поради сполучливите договаряния с Османската империя и подписването на протокола за признание на независимостта на България. И той няма триумф.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ