Скрита сила. Земята може да се защити от астероиди, убиващи планети: как
Всяка година десетки доста рискови метеорити се доближават до Земята на доста близко разстояние, което може да унищожи нашата планета. Авторите на ново проучване, налично на сървъра за предпечат arXiv, допускат, че Земята към този момент има своя лична защитна система против метеорити, убиващи планети.
Тъй като планетите и техните луни в Слънчевата система имат голяма маса, те упражняват гравитационно въздействие върху околните обекти. Този резултат се назовава приливни сили и от време на време може да бъде толкоз мощен, че предметите да се раздерат. Този развой се назовава приливно разрушение.
Например преди съвсем 30 години астрономите следиха резултата от разрушаването на приливите и отливите по образеца на кометата Шумейкър-Леви 9, която беше раздрана от гравитацията на Юпитер и нейните парчета паднаха върху газовия колос.
Но в продължение на десетилетия астрономите не можаха да намерят доказателства, че Земята и другите земни планети могат да употребяват приливни разстройства, с цел да раздерат околните метеорити и комети.
Авторите на проучването от дълго време търсят близки до Земята метеорити (EAs), раздрани от гравитацията, пише Live Science. Преди 10 години да вземем за пример едно задълбочено търсене не докара до упования резултат. Както демонстрираха спомагателни наблюдения, такива фрагменти са смесени с други групи метеорити и не могат да бъдат вярно разпознати.
Всяка година десетки доста рискови метеорити се доближават до Земята на доста близко разстояние, което може да унищожи нашата планета. Снимка: ScienceAlert
Но преди 7 години учените сътвориха модел, който пресмята траекториите на метеорити с разнообразни размери, с цел да дефинира броя им на разнообразни дистанции от Слънцето. През всичките тези години учените са следили ОА и са сравнявали данните със основания модел. Но техният модел доста понижи броя на някои метеорити, открити на дистанциите, на които Земята и Венера обикалят към слънцето. Повечето от тези пропуснати метеорити бяха много дребни и се движеха в почти кръгови орбити към Слънцето, повече или по-малко в същата низина като орбитите на Земята и Венера.
След това учените осъзнаха, че тези странни скали може да са фрагменти от по-големи метеорити, които са претърпели приливни разстройства.
За да тестват тази концепция, учените разгледаха сюжет, при който метеорити, които се сблъскват със скалисти планети, губят сред 50% и 90% от масата си, създавайки купчина парчета. В този случай моделът вярно регистрира необясними преди този момент метеорити, които биха могли да бъдат основани от приливни разстройства.
Допълнително моделиране сподели, че такива парчета са кръжали в космоса доста дълго време, приблизително 9 милиона години, преди да се сблъскат със Слънцето или планета или да бъдат изхвърлени от Слънчевата система.
Учените настояват, че приливното разрушение на Земята може да отбрани планетата от големи метеорити, които убиват планети. Но поражда проблем, тъй като това води до образуването на доста дребни камъни. Те към момента могат да се блъснат в Земята. Авторите на проучването споделят, че в този случай няма място за терзание, защото такива парчета нормално ще имат диаметър под 1 км и затова тяхното влияние няма да докара до всеобщо измиране.
Превод: GlasNews
Тъй като планетите и техните луни в Слънчевата система имат голяма маса, те упражняват гравитационно въздействие върху околните обекти. Този резултат се назовава приливни сили и от време на време може да бъде толкоз мощен, че предметите да се раздерат. Този развой се назовава приливно разрушение.
Например преди съвсем 30 години астрономите следиха резултата от разрушаването на приливите и отливите по образеца на кометата Шумейкър-Леви 9, която беше раздрана от гравитацията на Юпитер и нейните парчета паднаха върху газовия колос.
Но в продължение на десетилетия астрономите не можаха да намерят доказателства, че Земята и другите земни планети могат да употребяват приливни разстройства, с цел да раздерат околните метеорити и комети.
Авторите на проучването от дълго време търсят близки до Земята метеорити (EAs), раздрани от гравитацията, пише Live Science. Преди 10 години да вземем за пример едно задълбочено търсене не докара до упования резултат. Както демонстрираха спомагателни наблюдения, такива фрагменти са смесени с други групи метеорити и не могат да бъдат вярно разпознати.
Всяка година десетки доста рискови метеорити се доближават до Земята на доста близко разстояние, което може да унищожи нашата планета. Снимка: ScienceAlert Но преди 7 години учените сътвориха модел, който пресмята траекториите на метеорити с разнообразни размери, с цел да дефинира броя им на разнообразни дистанции от Слънцето. През всичките тези години учените са следили ОА и са сравнявали данните със основания модел. Но техният модел доста понижи броя на някои метеорити, открити на дистанциите, на които Земята и Венера обикалят към слънцето. Повечето от тези пропуснати метеорити бяха много дребни и се движеха в почти кръгови орбити към Слънцето, повече или по-малко в същата низина като орбитите на Земята и Венера.
След това учените осъзнаха, че тези странни скали може да са фрагменти от по-големи метеорити, които са претърпели приливни разстройства.
За да тестват тази концепция, учените разгледаха сюжет, при който метеорити, които се сблъскват със скалисти планети, губят сред 50% и 90% от масата си, създавайки купчина парчета. В този случай моделът вярно регистрира необясними преди този момент метеорити, които биха могли да бъдат основани от приливни разстройства.
Допълнително моделиране сподели, че такива парчета са кръжали в космоса доста дълго време, приблизително 9 милиона години, преди да се сблъскат със Слънцето или планета или да бъдат изхвърлени от Слънчевата система.
Учените настояват, че приливното разрушение на Земята може да отбрани планетата от големи метеорити, които убиват планети. Но поражда проблем, тъй като това води до образуването на доста дребни камъни. Те към момента могат да се блъснат в Земята. Авторите на проучването споделят, че в този случай няма място за терзание, защото такива парчета нормално ще имат диаметър под 1 км и затова тяхното влияние няма да докара до всеобщо измиране.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ