Войната и бъдещето на ЕС – гледни точки на млади българи
Всяка година Денят на Европа, който означаваме на 9 май, ни припомня за декларацията, с която през 1950 година френският министър на външните работи Робер Шуман, поставя основите на Европейския съюз. Основополагащ принцип в нея е разбирането му, че са нужни нов вид връзки в Европа, които да не разрешат въвличането на континента в нова война.
72 години след този документ и 77 години след края на Втората международна война, още веднъж сме очевидци на експанзия и военни дейности сред две прилежащи страни на континента ни. Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари и продължаващата 75-и ден война промени трайно целите на засегнатите страни, само че и на обединена Европа. Макар за действителните мащаби на загубите – човешки животи, опустошения и стопански последици, ще може да се приказва едвам след края на войната, едно стана ясно още в първия ден – нито Украйна, нито Европейски Съюз ще останат същите в бъдеще. Въпросът за промяна и смяна в досегашния курс на Европейски Съюз ще звучи все по-отчетливо в интервала до, а и след края на войната в Украйна.
В опит да поразсъждаваме за провокациите на смяната и смисъла на Европейския съюз в живота на младите през днешния ден , потърсихме мнението на хора, чието детство и юношество са минали след 1990 година България става част от европейското семейство през 2007 година, когато по-голямата част от тях са към момента в учебно заведение.
„ Макар да бях още възпитаник, ясно си припомням еуфорията, когато осъзнахме, че дългогодишната цел на страната ни към този момент е реализирана. Виждаме какъв брой е значимо да сме част от сходен съюз, защото заплахите, пред които е изправен светът, не са по никакъв начин малко – споделя ни политологът Иван-Асен Иванов и е безапелационен: – Форма на съдействие сред толкоз близки както културно, по този начин и обществено страни, каквито са тези от Европейски Съюз, е нужда, без която обществото ни няма по какъв начин да върви напред. “
По думите му, въвличането на Евросъюза в сегашния спор сред Русия и Украйна е разумно , защото визира народ, привързан с европейската еднаквост.
Войната в Украйна сподели голям брой пробойни в монолитния блок от страни членки, който съставлява Европейски Съюз. Бързам да успокоя, че тук не става дума за нов – екзит, а по-скоро за прекомерно дълго траялата енергийна и суровинна взаимозависимост от трети страни – показва политическият анализатор Димитър Стоянов.
“Главна цел за Европейски Съюз в актуалната геополитическа обстановка, е да обезпечи веригите за доставки на първични материали “:
“Когато политическата действителност сложи стопански условия, ти би трябвало да обърнеш взор към тях и да намериш механизма за различно доставяне на своята стопанска система, с цел да има тя запаси, с които да действа – уверен е Стоянов. – Действията, които Европейски Съюз може да предприеме, с цел да откри своята ресурсна и енергийна самостоятелност от Русия са доста по-лесно изпълними от решаването на политически въпроси. Затова, съгласно мен, дейностите и промените, които Европейски Съюз следва да предприеме след приключването на войната в Украйна, би трябвало да са ориентирани в сферите на стопанската система, енергетиката, обществените грижи, както и в посока създаване на допустимо по-бърз и съответен механизъм за взимане на решения в рамките му. ”
Политологът Юсеф Дакак възприема Европейски Съюз не като “изкуствено съединен съюз от страни, а като естествено продължение на Римската империя ”:
“Вероятно сега Европейски Съюз не наподобява доста привлекателно и за жал се е трансформирал в нещо прекомерно бюрократично, само че това, че не харесваме нещо в Европейски Съюз, по никакъв метод не трябва да ни прави евроскептици. Аз съм оптимист и не мисля, че рецесиите, които претърпя Европейски Съюз през последните години, би трябвало да ни послужат като обица на ухото, с цел да търсим пътя към оня Европейски Съюз, основан в средата на ХХ век. “
Стремежът към по-добра информираност за директните изгоди от участието на България в Европейски Съюз би трябвало да е водещ , с цел да намалее въздействието на евроскептицизма в обществото – безапелационна е юристът и политолог Лидия Даскалова.
„ За мен мястото на България е точно в Европейски Съюз, а полезностите, които изповядваме, би трябвало да са солидарни с европейските и това е пътят, по който би трябвало да продължаваме да вървим. Наша задача е да стартираме да възпитаме това първо измежду нашите другари и познати, а някой ден и у нашите деца. За България няма нищо по-добро от това да е пълностоен член и част от Европейски Съюз и да не бъде измежду последните в класациите по всички индикатори, посочени от останалите за неприятния образец . Страната ни има капацитет за развиване, който би трябвало да разгърнем “.
Снимки: БГНЕС, списък, персонален архив
72 години след този документ и 77 години след края на Втората международна война, още веднъж сме очевидци на експанзия и военни дейности сред две прилежащи страни на континента ни. Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари и продължаващата 75-и ден война промени трайно целите на засегнатите страни, само че и на обединена Европа. Макар за действителните мащаби на загубите – човешки животи, опустошения и стопански последици, ще може да се приказва едвам след края на войната, едно стана ясно още в първия ден – нито Украйна, нито Европейски Съюз ще останат същите в бъдеще. Въпросът за промяна и смяна в досегашния курс на Европейски Съюз ще звучи все по-отчетливо в интервала до, а и след края на войната в Украйна.
В опит да поразсъждаваме за провокациите на смяната и смисъла на Европейския съюз в живота на младите през днешния ден , потърсихме мнението на хора, чието детство и юношество са минали след 1990 година България става част от европейското семейство през 2007 година, когато по-голямата част от тях са към момента в учебно заведение.
„ Макар да бях още възпитаник, ясно си припомням еуфорията, когато осъзнахме, че дългогодишната цел на страната ни към този момент е реализирана. Виждаме какъв брой е значимо да сме част от сходен съюз, защото заплахите, пред които е изправен светът, не са по никакъв начин малко – споделя ни политологът Иван-Асен Иванов и е безапелационен: – Форма на съдействие сред толкоз близки както културно, по този начин и обществено страни, каквито са тези от Европейски Съюз, е нужда, без която обществото ни няма по какъв начин да върви напред. “
По думите му, въвличането на Евросъюза в сегашния спор сред Русия и Украйна е разумно , защото визира народ, привързан с европейската еднаквост.
Войната в Украйна сподели голям брой пробойни в монолитния блок от страни членки, който съставлява Европейски Съюз. Бързам да успокоя, че тук не става дума за нов – екзит, а по-скоро за прекомерно дълго траялата енергийна и суровинна взаимозависимост от трети страни – показва политическият анализатор Димитър Стоянов.
“Главна цел за Европейски Съюз в актуалната геополитическа обстановка, е да обезпечи веригите за доставки на първични материали “:
“Когато политическата действителност сложи стопански условия, ти би трябвало да обърнеш взор към тях и да намериш механизма за различно доставяне на своята стопанска система, с цел да има тя запаси, с които да действа – уверен е Стоянов. – Действията, които Европейски Съюз може да предприеме, с цел да откри своята ресурсна и енергийна самостоятелност от Русия са доста по-лесно изпълними от решаването на политически въпроси. Затова, съгласно мен, дейностите и промените, които Европейски Съюз следва да предприеме след приключването на войната в Украйна, би трябвало да са ориентирани в сферите на стопанската система, енергетиката, обществените грижи, както и в посока създаване на допустимо по-бърз и съответен механизъм за взимане на решения в рамките му. ”
Политологът Юсеф Дакак възприема Европейски Съюз не като “изкуствено съединен съюз от страни, а като естествено продължение на Римската империя ”:
“Вероятно сега Европейски Съюз не наподобява доста привлекателно и за жал се е трансформирал в нещо прекомерно бюрократично, само че това, че не харесваме нещо в Европейски Съюз, по никакъв метод не трябва да ни прави евроскептици. Аз съм оптимист и не мисля, че рецесиите, които претърпя Европейски Съюз през последните години, би трябвало да ни послужат като обица на ухото, с цел да търсим пътя към оня Европейски Съюз, основан в средата на ХХ век. “
Стремежът към по-добра информираност за директните изгоди от участието на България в Европейски Съюз би трябвало да е водещ , с цел да намалее въздействието на евроскептицизма в обществото – безапелационна е юристът и политолог Лидия Даскалова.
„ За мен мястото на България е точно в Европейски Съюз, а полезностите, които изповядваме, би трябвало да са солидарни с европейските и това е пътят, по който би трябвало да продължаваме да вървим. Наша задача е да стартираме да възпитаме това първо измежду нашите другари и познати, а някой ден и у нашите деца. За България няма нищо по-добро от това да е пълностоен член и част от Европейски Съюз и да не бъде измежду последните в класациите по всички индикатори, посочени от останалите за неприятния образец . Страната ни има капацитет за развиване, който би трябвало да разгърнем “.
Снимки: БГНЕС, списък, персонален архив
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ