Всяка държава може да се похвали с богат архив от

Всяка страна може да се похвали с богат списък от секретни документи, които най-вероятно са подготвени да изчакат едно цяло потомство, преди да бъдат разкрити. Практиката демонстрира един безвреден времеви период от близо 50-60 години. Идеята е да се избегнат споровете сред всички наранени страни, както и повдигането на обвинявания. През идващите години най-вероятно ще можем да забележим същинската причина за потъването на Курск, изключително откакто съветското разузнаване заличава някои от страниците в дневника на оживелите моряци. Ще можем да имаме достъп до информация за войната в Ирак, Афганистан и доста други.

В множеството случаи да се появяват разнообразни източници, които настояват една или друга версия, до момента в който истината постоянно може да бъде открита в архива. Процедурата за декласифициране на информация, най-малко в Съединени американски щати, лишава доста съществено време. Необходими са най-малко 50 години, преди да се даде сходна информация и когато бъде поискана от някого, тя още веднъж търпи разглеждане. Когато Никълсън Бейкър декларира, че желае достъп до архива на Военновъздушни сили на Съединени американски щати от 1950 година и по-конкретно 21 класифицирани заповеди до водачите, Пентагона би трябвало да позволи отварянето на архива. Американската констутиция дава това право по закона за свободата на информация, записан в констутицята им.

Снимка: By U.S. Defense Department – U.S. Defense Department, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18876033

Тогава създателят още не подозира в какво премеждие ще се впусне. Неговото предпочитание е да успее да разбере повече за план „ Без база “. Въпросната интервенция участва единствено като име и никой не приказва за нея. Подозренията на Бейкър са ориентирани точно към нарушаването на човешки права и използването на химическо оръжие. Не би трябвало да забравяме, че в разгара на Студената война, в която в никакъв случай великите сили не влизат директно в стълкновение, можем да открием разнородни спорове, в които индиректно участват и двете страни – Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.

Архивът е запазил единствено 21 бележки от цялата огромна интервенция, преди да изтече секретността на тези документи, можем единствено да подозираме какъв брой още е било заличено. След една година очакване, журналистът не получава нищо, един безоблачен ден открива писмо от Дейвид Форт, който декларира, че архивът от време на време пита дали заявителят към момента има интерес към въпросната документи. На всеки 18 месеца, той е задължен да написа на всички подали заявление.

Оставя интервал от 35 дни за отговор и по-късно продължава със идната си задача. Каква е повода за толкоз бавния развой? От една страна има вярата за възможен отвод, само че при позитивен отговор стартира работа по разсекретяване от Централно разузнавателно управление на САЩ и главен обзор. През 2016 година Бейкър получава следващият отговор и пояснение, че сега се прави разглеждане на организацията. При възможен триумф, архивът изпраща копие на същите документи. Интересен факт е, че законът изисква разсекретяването и даването на документи до 20 работни дни. Историята демонстрира, че някои хора получават правото да надникнат зад кулисите след близо 10 години.

Снимка: By Signal Corps Photo – http://www.history.army.mil/photos/Korea/kor1950/SC343463.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8821694

През 2019 година излиза наяве, че забавянето идва от военните и американският списък е заставен да чака тяхната благословия. Според Бейкър Военновъздушни сили на Съединени американски щати е една от най-бавните институции с отговорите си. Най-вероятно за всеки различен документ, какъвто може да е ориста на Антоан Дьо Сент – Екзюпери във Втората Световна война или задачата на Хемингуей в Куба, архивът с наслада ще достави нужната информация, само че този план и съответните 21 документа са задоволително рискови за непознатите очи. Причината за бавенето е единствено една – в тях се се пази тайната на въпроса: употребявали ли са Съединени американски щати биологично оръжие по време на Корейската война?

Когато войната избухва и американските самолети стартират да вършат курсове, с изключение на бомби, от тях падат и други забавни детайли. Необходими са единствено 6 месеца, преди да постъпи и първото недоволство от посланика на Северна Корея – Пак Хон-йонг. Неговото изказване пред ОН е ориентирано към чудовищното закононарушение, което американците правят. Според него, до момента в който армията на Северна Корея се изтегля, американската войска популяризира дребна шарка.

На 9 май 1951 година вестниците пускат материал „ Лъжливите обвинявания за използването на бактерии “. Големите издания като The New York Times и още доста други преглеждат този случай като подправено обвиняване. Срещат се гръмки заглавия като „ Комунистическа Северна Корея желае съд за военачалник Дъглас МакАртър и генерал-лейтенант Матю Б. Риджуей за закононарушения против човечеството посредством приложимост на биологично оръжие в Корейската война. “. Друг образец от следното заглавие: „ Обвинение към въоръжените сили на ОН за приложимост на биологично оръжие в Северна Корея и заразяването на 3500 боеца с дребна шарка сред януари и април “.

Снимка: By U.S. Army Military History Institute – http://www.army.mil/-images/2007/10/10/9122/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2904386

Разумно е някой да обърне внимание на тежките думи, само че ОН към този момент са затворили всички благоприятни условия за връзка. След като Корея е публично разграничена на две елементи, министър Парк не може да участва на чуването. Поканени са единствено дипломати на Южна Корея. Единственият метод за връзка остава дългата каблагрома. Стратегията на американските бойци, до момента в който са в окупираните точки на Северна Корея е да заразят колкото се може повече хора, които в следствие ще ударят и армията. До средата на април 10% от 3500-те души умират, до момента в който останалите не престават да се борят за живота си.

Онези точки в страната, които не са окупирани, изненадващо не са наранени. Следващото обвиняване насочва вниманието към Япония и изказванието, че страната е получила 1.5 милиона йени за основаването на сходно оръжие. Същото в следствие се озовава в Корея. Само 2 години по-късно, Пак продължава да споделя за нови закононарушения и нарушение на военната нравственос. Очевидци от армията на Северна Корея описват, че са виждали по какъв начин самолетите хвърлят тонове инфектирани инсекти, надявайки се с това да разоражат съперника. Асошиет прес обръща внимание на изявлението на министъра и записва следното:

„ Външният министър на Северна Корея упреква ОН в разпространяването на бълхи, мравки, скакалци и паяци над Северна Корея. Комунистическият министър председател декларира, че някогашните японски генерали, наети за тази задача, са специалисти в основаването биологично оръжие и са помогнали за създаването. „

Друга медия споделя, че сред 28 януари и 17 февруари са направени 9 полета за хвърлянето на инфектирани инсекти. Интересното е, че Северна Корея не е единствената страна, която се включва в обвиняванията. Министър-председателят на Китай – Чоу Енлай също има какво да каже по въпроса. Неговото обвиняване е непосредствено към президента Трюман. След като американската войска отказала да признае, че е победена, минала към нова тактичност за разпространение на заболявания.

Надеждата на съперника била да изчака бойците да изгубят своите сили и вероятно да се предадат. Двете победени страни да не престават с обвиняванията, до момента в който истината се пишела единствено от спечелилите, както към този момент сме забелязали. На 25 февруари 1952 година в регистрите на Централно разузнавателно управление на САЩ е записана среща сред Франк Уиснър – шеф на секретни интервенции и Алън Дюлс. Стенограмата от целия диалог е покрита в черни маркери, целият разговор липсва. Впечатление прави единственото каре, което е пощадено и гласи „ измамата има значение “. В същия ден се срещат и други отдели. Препоръката към държавното управление на Съединени американски щати е разрешаването на биологично оръжие за редуциране на време. По този метод предходната уговорка, в която сътрудници се използват за отбрана, автоматизирано отпада. На 26 февруари 1952 година Куо Мо Джо – прочут китайски стихотворец, политическа фигура и президент на Китайската Академия на науките, както и член на Комитета за Световен мир прави следното изказване:

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85964

„ Това нарушаване на всички човешки права, хищническото държание на американските бойци в Корея и разпръскват биологично оръжие в огромни количества. Те неведнъж разпръскват инфектирани инсекти в огромни количества по фронтовата линия и надълбоко оттатък нея върху Китай и Корея. Зловещото закононарушение на американските укопатори съумя да раздруса целия китайски народ и предизвика невиждано отвращение. “

Оправданието на укопаторите се прикрива с изказванието, че още преди бойците да стъпят на фронта, зараза с размерите на чума е съумяла да мине през Северна Корея и Китай. Единственият потребен излаз на двете държавни управления бил да се насочи вниманието към ОН. В идващите месеци, с повишението на заболелите, митингът на инфектираните се трансформира в сериозен зов. След като никой не желае да обърне внимание и дежурните офанзиви не престават. Пострадалите страни, измежду които към този момент и Русия, наемат група от интернационалните юристи за осъществяване на без значение следствие. Сред всички тях е и американецът Джоузеф Нийдам от Кембридж.

Правят се изявленията с американски военнопленници, които признават, че са минали образование за боравене с биологични сътрудници. Някои даже декларират, че са взели участие в полетите. На финалът самостоятелните остават в един необикновен и омагьосън кръг. Възможно ли е три страни да основават някакъв необикновен и величествен скандал, с чиято помощ да оправдаят използването на различен тип оръжие? Възможно ли е отрицанието на Съединени американски щати да е добър опит за заличаването на следите? Кой въобще има отговор? Както споменахме в самото начало, един публицист чака към този момент 7 години достъпа до тази информация.

В една от всички бележки от 15 август 1951 година участват следните данни: „ Уилсън “, „ Грувър “, името на документа е „ 471 BW Munitions “ – абривиатурата за Biological Warfare – цифрата значи количество бомби и торпеда). Може да се позволява, че Уилсън е Роско Си. Уилсън – някогашен военачалник на Военновъздушни сили на Съединени американски щати и един от забърканите в плана Манхатън през Втората Световна война. През 1951 година той е ръководителят на Военновъздушни сили в корейския спор и също по този начин е един от главните фенове на концепцията за приложимост на този тип оръжие. Друг забавен факт е, че участва при смяната на използването и предназначението на биологичните оръжия. Документът напуща Централно разузнавателно управление на САЩ и през днешния ден се съхранява в Националните архиви. Другото име в известната записка е това на Орин Грувър.

Атомната бомба, с която Съединени американски щати заплашва Северна Корея

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85964

Дипломиран математически талант от Уестпойнт и също по този начин завеждащ Военновъздушни сили дивизия на психическа война. В това звено нормално се преглеждат нетрадиционните способи за нахлуване. Именно негова концепция е основаването на бомбата от пера. Огромен силоз, в който се слагат пера, инфектирани със спори и разпръснати над избрана зона. Конструкцията на въпросната бомба Е-73 са декласифицирани и свободни за разглеждане от 90-те години насам. Причината за толкоз късното разсекретяване е фактът, че бомбата е била предопределена за възможни военни дейности против Русия. Въпросите за 21-те документа, които се пазят толкоз ревниво крият и една друга евентуална загадка.

Дали там няма да се появи и японското наличие, упоменато неведнъж от Китай и Северна Корея? Не би трябвало да забравяме, че Отряд 731 може да се похвали с невероятни триумфи от Втората Световна война и в интервала на Корейската война е на практика свободен да продава познания, както откри за добре. Както се досещате, огромна част от документите, които могат да потвърдят дали Съединени американски щати е нарушила няколко конвенции, не престават да се държат от Централно разузнавателно управление на САЩ. Никой не знае дали в идващите 7 години Бейкър ще успее да надникне зад кулисите или срокът ще продължава да се измества във времето.

Заглавна фотография: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85964